Вече втора седмица след встъпването си в длъжност новото българско правителство не може да се оправи с наследения от тристранната коалиция финансов и икономически хаос, който на фона на задълбочаващата се рецесия предвещава тежки времена за българите.
Как и защо се стигна до това положение?

С изваждането наяве на управленските безобразия на своите предшественици, новите министри от кабинета на премиера Бойко Борисов освен шокиращи констатации, започват да дават и частичен отговор на въпроса за патологичния стопански застой на страната през нейния 20-годишен преход и вече почти трите години безуспешно членство в ЕС. Частичен, защото предстоят нови разкрития, които ще хвърлят още светлина върху „най-успешното коалиционно управление в модерната история на страната”, както се опитва да внушава тези дни бившия премиер и лидер на БСП Станишев.
Макар на пръв поглед риторичен, въпросът „Защо в България нищо не се случва?”, има своя парадоксален отговор. И той е:
„Защото, всъщност, никой не желае да има истински промени”.

• Layer Cake video

Не ги желае политическия и икономически елит, тъй като евентуалните промени биха разклатили неговите добре ситуирани и корупционно смазани властови позиции и биха поставили под въпрос широката му мрежа на нерегламентирани отношения и връзки, която безпогрешно охранява статуквото. Промените са враг номер едно  и за организираната престъпност, която е вложила милиони, ако не и милиарди, в своите доходоносни схеми, обхващащи не само „високите етажи на властта”, но и нейните правозащитни и правоохранителни органи. Истинските промени биха се превърнали в бедствие за по-голямата част от бизнеса, по-едър или дребен, който обикновено функционира в сивата или директно тъмната област на местната икономика със собствени правила, закони и методи, които нямат нищо общо с официалната държава. Най-тъжното е, че
промените не са желани и от масата обикновени българи,
които са готови срещу запазване на работното място, дребна сума пари и дори срещу едно замразено пиле, да продадат гласовете си на изборите или да се „самоограничат” от ходенето по тротоарите, само защото там са паркирани собствените им автомобили „втора ръка”.
Това следва да имат предвид министрите от новия кабинет и техния амбициозен премиер, когато търсят отговори на въпроси от типа на: защо вече четвърт век от началото на проектите за магистрали в България досега не е построена нито една, защо бивш строителен министър е в състояние да хвърли 21 милиона евро за обновяване на собственото си ведомство, когато пътищата в страната са в трагично състояние; защо България е единствената държава в ЕС, която няма агенция за безопасност на храните и е на път да загуби нови милиони евро от некомпетентност и корупция в Земеделското министерство; защо прекрасни масиви от националния горски фонд са били заменяни срещу апетитни за строежи парцели край морето и как така броени дни преди изтичането на мандата, предишния кабинет сключва сделка за над 100 милиона долара за покупката на правителствени аероплани „втора ръка”; защо натоварена с очаквания агенция като ДАНС едва след смяната на правителството се престраши за първи път да извади свой доклад за безобразията в земеделието!
И докато новата власт в България все още учудено си задава въпроси и все по-често се обръща за отговори към прокурора, нейните избиратели с любопитство наблюдават докъде ще стигне в крайна сметка и тя? Ще успее ли да поразмърда малко блатясалото балканско статукво в държавата или след първоначалния ентусиазъм и тя ще потъне в него?
По традиция най-вероятен е втория вариант. Първият би бил изненада. За някои приятна, за повечето, обаче, все още не.

Според най-новите данни изнесени от Комисията по досиетата, след 2006 г. 102-ма агенти на комунистическите тайни служби са продължили да се занимават с  активна медийна дейност главно като собственици на влиятелни радио и ТВ-станции, както и като основни действащи фигури в тях.

Какво рисуват фактите за новоогласените агенти?

В деня след осветяването на поредната група „ченгета”, българската медиа като че бе изпаднала в тотално изтощение и немощ, състояние, което докторите наричат „прострация”. Причината да не бъде усетен тежкия медиен трус не бяха нито ваканционния сезон, нито тежките горещини. Безсилието беше породено от печалния факт, че ключови собственици  и управляващи фигури на частни електронни медии в България, които повече от десетилетие държат в ръцете си „хляба и сиренцето” на огромна част от журналистическата гилдия, и които са свързани пряко с бизнеса около обработката на „драгите зрители и слушатели”, се оказаха обикновени ченгета със солидни папки в архивите на комунистическите тайни служби. Пълната коментарна тишина от иначе шумните частни радиостанциики,  Интернет-информационни агенции и напористи тв-кабеларки с претенции за актуална журналистика, беше нарушена единствено от сухите протоколни информации за най-новите „находки” на Комисията по досиетата и…от воплите на неколцина потърпевши несретници, които изстенаха в ефира на конкуренцията баналното: „Станала е грешка!”, „Не си спомням тези години!” ,„Не съм навредил никому!” ,  „Работил съм за родината!”.
Просто

секцията „Частни електронни медии” в Клуба на журналистите – доносници

download Grumpy Old Men

в България набъбна с поредната група нови членове, а през есента или зимата, вероятно ще бъде попълнена и секцията „Частен печат” в същия клуб.
Отговорът  на въпроса: „Е, и какво от това?”,  е логичното:  „Нищо, напълно нищо”!
Причината е, че както в частните електронни медии, така и в печата, който отдавна е частна инициатива, собствеността и влиянието ще си останат в ръцете на босовете от ченгесарския медиен клуб. Тези блестящи бизнесмени, които освен на  натрупаните с „честен” труд милиони, винаги са се радвали на високото признание на властта – лично г-н президентът ги декорира с високи държавни отличия, дори рождените им дни се превръщат в малък национален медиен празник! Същите тези достойни люде като правило са ВИП- гости на тежките официални приеми, а в мобилните им телефони задължително „кротуват” личните номера на целия държавен и стопански елит, с който се обменят приятелски услуги, уреждат се

бартери и сделки с всичко онова, което четвъртата власт в държавата може да предложи на останалите три.

И понеже „ченгетата-босове” разписват паричните ведомости на своята медиа, никоя от бройките в нея, била тя на редактор, водещ или репортер,  може да си позволи да има собствено мнение, камо ли да не играе по свирката на собствениците. Така техните подчинени „гласове, камери и пера”, с ентусиазма на демократичната „свобода на словото”,  ще продължават и в бъдеще да обясняват в ефир колко овехтяла е тая работа с досиетата, защо трябва да се „гледа напред” в свободната инициатива и как „да си агент на тайните служби е било най-високата и патриотична чест”. Разните там комунистически концлагери, чадъри-убийци и съсипани човешки съдби са преувеличени измишльотини от далечното минало, което никой вече не помни, а най-малко – младите…
Впрочем характерният за България кръг на падението се затвори когато от досиетата стана ясно, че бившия вече шеф на българското „ФБР”  е бил вербуващ офицер от ДС на едно от осветените ченгета, медийни собственици днес. Какво да се прави – малка държава, с шепа хора, къса памет и дребни цели …които някои продължават да припознават с „демокрацията”.Romeo Is Bleeding film

The Last Outpost movie

През първата седмица от управлението си, новото правителство на ГЕРБ прие и излъчи важни сигнали, свързани с бъдещата външна политика на страната.
Българските медии не пропуснаха да отбележат акцента, който новия министър-председател на страната постави върху приемането на официалното поздравление на американския президент Барак Обама, връчено му лично от досегашната посланичка на САЩ в София и бъдеща помощничка на американският държавен секретар Хилари Клинтън. Пред камерите на почти всички местни телевизии и множество репортери, премиерът Бойко Борисов превърна един протоколен по същество акт в медийно събитие от първа величина, нещо, което не се случи с полученото по същото време поздравление на руския премиер Путин, регистрирано бегло в информационните емисии.
Зад тази символика вече прозират и конкретни изявления. В първата си декларация пред парламента новият премиер потвърди ангажиментите на страната към членството й в НАТО и неколкократно декларира решимостта на бъдещото правителство да гарантира и осигури „Европейското развитие на България” – цел, която се съдържа и в абревиатурата на новата управляваща партия ГЕРБ. Изявления в този дух направи и новата министърка на външните работи Румяна Желева, чиито конкретни идеи в областта на голямата политика, обаче, тепърва предстои да бъдат официално изяснени. Онова, което Вашингтон и Брюксел очакваха да чуят като уверения в неизменния европейски и евроатлантически курс на страната не само беше потвърдено, но и пречупено през нейните специфични проблеми в момента. Или както обеща премиерът Борисов пред парламента, неговото правителство ще

„възстанови отношенията си с останалата част на ЕС, като засили борбата срещу корупцията”.

Доста по-сложен се очертава, обаче, руският вектор на българската външна политика. Преживели истински разцвет при управлението на тристранната коалиция, наторявани с поемането на тежки и спорни ангажименти в сферата на енергетиката, отношенията между София и Москва при управлението на ГЕРБ в момента преминават през своеобразна финансова ревизия. Замразяването на крупните енергийни сделки и преговори, като строежа на АЕЦ”Белене”, газопровода „Южен поток” и петролопровода „Бургас-Александруполис” до изясняване на тяхната целесъобразност вече предизвика залпове на държавните руски медийни „Катюши”, които започнаха да обсипват София с упреци и завоалирани, засега, заплахи по повод основателните съмнения на новото правителство. „България подписа споразумението за „Набуко” и фактически погреба „Южен поток”, „Борисов ще играе с Путин на „газова жмичка” срещу добри пари”, „Вчера станаха министри и вече ни отписаха” – това са само някои акценти в

надигащият се медиен натиск от страна на Москва,

който със сигурност ще прерасне в политически и икономически, ако кабинета Борисов реши да поеме по-твърда и прагматична линия в двустранните отношения.
Сред първите държавници, поздравили новият български премиер, беше и германската канцлерка Ангела Меркел. Тя го направи преди две седмици лично в Мюнхен, стори го и през тази седмица официално с думите: „Германия ще ви подкрепя като партньор. Очаквам с радост съвместната работа с вас и по-нататъшното разширяване на тясното и успешно партньорство между нашите две страни в ЕС и НАТО”.
Сравнението в подходите е очевидно и едва ли се нуждае от коментар. По-скоро са нужни точни изводи и отстояване на позиции пред вечната българска дилема  „Ост-Вест” или „Изток- Запад”.

Поредният корупционен скандал, този път в смятания за елитен в България Университет за национално и световно стопанство/УНСС/, освен констатации за състоянието на висшето образование в страната, поставя и въпроса за профила на преподавателските кадри.
Не познавам лично „прославилият” се асистент от УНСС, но само седмица преди полицията да го арестува за корупция, имах неудоволствието да го наблюдавам как „модерира” дискусия на международна кръгла маса, организирана в София от  българското външно министерство. Вярно, сблъсквал съм се с хора с изкуствено напомпано самочувствие, но с  някакъв асистент, макар и „главен”, който без капка свян си позволяваше да поставя оценки по шестобалната система на представители на ЕК от Брюксел, на международни и български експерти, на дипломати от кариерата, признавам – подобна публична арогантност не бях срещал. Сега, когато на този „експерт” по тъмните икономически практики му предстои да се изповядва пред компетентните органи, въпросът за корупцията отново изплува като

смрадлив мехур в българското висше образование.

buy Someone Like You…

Едва ли е някаква тайна, че някогашните привилегии и ходатайства от високите кабинети на комунистическата власт за влизане и завършване на престижно ВУЗ,  бързо бяха трансформирани в обикновени стоково-пазарни отношения. Имаш пари – влизаш, следваш и се дипломираш без усилия. Нямаш пари – приемат те трудно, учиш много и получаваш ниска диплома. Първи и най-добре разбраха новия механизъм преподаветелите-икономисти в смятания за елитен някогашен ВИИ”Карл Маркс”, сега УНСС. Рекрутирани основно от тогавашната партийно-комсомолска номенклатура, те като истински магьосници за денонощие през 1989 година превърнаха дисциплини, като

„Политикономия на социализма” в „Икономикс”  или „Научния комунизъм” в „Обществознание”.

Самият сегашен ректор на УНСС, който тези дни с треперещ глас обяснява пред медиите, че е бил изненадан, изумен и потресен от покупко-продажбата на изпити и дипломи от своя иначе „талантлив” преподавател, е започнал научната си кариера като командир на студентска бригада в началото на 70-те, направил е дългосрочни специализации в Ленинград и Москва, бил е  народен представител от БСП в 39-тия парламент, оглавявал УС на Спортния тотализатор и през 2007 година става председател на Съвета на ректорите и което е още по-показателно – съветник на сегашния български президент. Същият този уважаван г-н професор твърди, че никога през двата си ректорски мандата не е чувал за корупция в поверения му институт, и че никога не е давал ухо на „зловредните” слухове по този повод!
Всъщност проблемът е друг. Какви икономисти, инженери, лекари, юристи произвежда сегашната българска образователна система, след като повечето от тях, под една или друга форма, са се докоснали до университетската корупция още в студентските си години? С какви вишисти ще попълва нуждите си страната, сочена с пръст от десетилетие насам като най-корумпираната държава от Източния блок? За сметка на какво значителна част от академичната общност се опитва презрително да пази корпоративните си интереси и каква е цената, която обществото плаща  за това?
Директни или косвени отговори на тези въпроси се съдържат в оценките, които ЕС от години дава на най-бедната си членка. Оценки, съответствуващи на купените изпити чрез прочулия се вече   „главен  асистент”.Pay It Forward full movie

По случайно съвпадение или не, но през седмицата мнозинството депутати в новия български парламент въведе частична лустрация за колегите си, сътрудници на бившата ДС, Комисията по досиетата огласи имената на агентите, заемали високи постове в националната банкова система, а министър, макар без портфейл в новия кабинет, стана агент на бившите тайни служби.
Напоследък членове на Комисията по досиетата в България обичат да припомнят, че тяхната дейност по осветяване на агентите на комунистическите тайни служби действала като „китайската капка”, която бавно, но сигурно подкопава онова, което със замах следваше да се извърши преди 15 години за да бъде отдавна вече забравено. Подобно твърдение все пак  звучи потискащо две десетилетия след т.нар. демократичен преход, през които системата на някогашния комунистически репресивен апарат все още оголва само своя връх, докато

айсбергът на вездесъщите тайни служби продължава гордо да плава в политическите води на държавата.

И все пак ледът му, изглежда, започва полека да се топи, след като на едно от първите си заседания новоизбраният на 5 юли парламент се престраши да приеме лустрационни мерки, макар и плахи, за депутатите, бивши ченгета. Според подкрепения от новото мнозинство и което е твърде симптоматично, от двама депутати на опозиционната вече „Коалиция за България”, нов правилник, дванадесет народни представители от ДПС, ГЕРБ и Атака няма да могат да участват в ръководството на Народното събрание и в ключови  комисии, както и да резилят страната като членове на парламентарни делегации в чужбина. Не че лидерът на ДПС и неговите „депутат-колеги” от службите са канени в подобни международни делегации, но все пак вече е налице формалното основание подобни фигури да бъдат ограничавани в някаква степен. Просто така, засега от парламентарно приличие и известно международно неудобство.
За да бъде спестено подобно неудобство на един от знаковите агенти на бившите служби в управляващата вече партия ГЕРБ и новоизбран досегашен депутат, за него беше създаден специален пост в правителството. Новият министър без портфейл и досегашен директор на Националния исторически музей, който ще отговаря за българите в чужбина, едва ли ще прояви охота да разглежда лично музеите на тоталитаризма в страните от бившия соцлагер или като историк да контактува с дисиденти от антикомунистическите движения в Полша, Чехия или източната част на  Германия, но отсега нататък на този човек ще се налага често да застава лице в лице с българи, прогонени от родината си имено поради репресиите на тайните комунистически служби. Как ще общува той с тях и по какъв начин  ще демонстрира дясното достойнство на новата власт в България, е  повече от въпрос. И ако за страната подобни назначения са отдавна рутинна практика, за демократичния свят те ще бъдат поредната посттоталитарна енигма! При това – страховита!

На този фон осветяването не на трезорите на БНБ, а на нейните  ченгета-началства след 1989 година

• Americanizing Shelley film

едва ли предизвика голямо учудване и сензация. Просто беше потвърден безспорният факт, че една от основните причини за тягостния 20-годишен преход към нормална демокрация са „къртиците” на вездесъщите тайни служби, които спящи или активни, продължават  и до днес да „моделират” обществото от ключовите си властови, икономически и медийни  позиции  в най-бедната, корумпирана и престъпна държава в Европа. Да „командват парада” със своите специфични методи и мрежи, с характерната политическа наглост и с неизличимото си „самочувствие” на истински патриоти и родолюбци.
„Китайската капка” може би е действала безотказно във вечната Поднебесна империя, но демографски, икономически и политически колабираща България едва ли би могла да си позволи да чака нейния ефект. Макар и безнадеждно закъснели, нужни са бързи и решителни действия за реанимация на националната жизненост, публичното приличие и обществената нормалност.
Ако това, естествено, все още е възможно.