Авторитетни специалисти по психотерапия тези дни потвърдиха, че над 20 на сто от българите имат психически разстройства, а като към тях се добавят страдащите от депресии и тревожни състояния, всеки трети българин е с психическо отклонение.
Ето някои  детайли на тази безрадостна картина.
Ако човек с нормална психика бъде подложен на рисковия експеримент да наблюдава подробно обществения живот в страната само за седмица, със значителна степен на вероятност може се озове сред хората с нарушено вътрешно равновесие. Едва ли единствено икономическата криза, липсата на елементарна сигурност и тежката хронична бедност вадят масово населението „от релсите”. За разклатеното душевно състояние на нацията отговорност носят също медиите и действията т.нар.”политическа класа”.
Примерите са красноречиви.
Тези дни печата осведоми, че на кастинги за предстоящо шоу за таланти, публика и жури са се влюбили в трупата на „Бабите мажоретки”, които бодро подскачали по сцената, вероятно с надеждата да сложат някой лев върху пенсията като вилнеят по къси туники и помпони в ръцете на телевизионния екран. Невероятен талант в предварителното „отсяване” на кандидатите е демонстрирал мъж на средна възраст от глухата провинция, който успял да напъха в ухото си цяла вилица, а след това повдигнал със зъби тежка кухненска маса, нещо, с което предстои да забавлява телевизионната аудитория в дългите зимни нощи.

Медийни вампири и таласъми

Особена атракция за „профилираната” си публика подготвя една от гледаните национални телевизии. Тя планира да изкара на екран като сериозен модератор знаково столично посмешище, което ще забавлява публиката не толкова с характерните си „светски хроники”, колкото със сериозни проблеми като възстановяването на софийското жителство, езикът на келнерите и …световната икономическа криза. Така елитът на сегашната българска журналистика, състоящ се от поувехнали „мис”-ки, чалга-изпълнители и бивши ченгета, ще се обогати с поредната скандална „звезда”, но в ново амплоа.
В дописването на своеобразния „Роман на лудия” участва и печата. В началото на седмицата търсен всекидневник помести голяма снимка на зам.-кмет на големичък български град, който позира с дебел гумен шнур пъхнат през носа му и изкаран през устата. Така държавният чиновник, последовател на хималайските йоги, се „борел със стреса и напрежението от работата”. В стила на същите разтърсващи разума находки, само преди седмица тиражен жълт седмичник помести на цялата си челна страница „актова” снимка на току-що зашития след аутопсията си застрелян преди време популярен мафиот.

Бой с възглавници или усмирителна риза?

Всичко това се случва сред натрапливите информации свързани с несекващите усилия на МВР и прокуратурата да вкарат за по-дълго време „на топло” неколцината дежурни от години престъпници, и за твърдата линия на съда да ги освобождава почти тутакси от ареста. За разнообразие  някои електронни издания  предлагат и патологичната полемика между двама популярни агенти на бившите тайни служби, които с професионален замах  се заливат със словесен компост, като по този начин славно забавляват своите трескави читатели.
Според местни психотерапевти в последно време страдащите от душевни заболявания се мислели най-вече за приближени на министър-председателя Бойко Борисов или за самия него. По идентичен начин след първите скандали около осветените ченгета на ДС, пациентите се възприемали като хора от тайните служби. Нищо чудно през следващите дни в лекарските ординации масово да се появят нови евродепутати и еврокомисари. Защото по улиците вече се могат да се видят първите такива, чиито документи са със жълт етикет.

Проблемите, породени от неубедителното представяне на българската кандидатка за еврокомисарски пост, освен че създадоха политическо напрежение в София и Брюксел, поставиха за сетен път въпроса за подбора на хората, които биват предлагани за заемането на отговорни вътрешни и международни позиции.
Вероятно мнозина от средното поколение още си тананикат песента на Бийтълс за човекът, дошъл отникъде, живеещ в своята никаква страна, където крои никаквите си планове за никого. По-паметливите зрители на филма „Жълтата подводница” от същите години, със сигурност си спомнят знаменитата среща между бийтълсите и подобното на американски гризач същество Джереми от „Морето на нищото”, което говори в мерена реч, защото ако проговори нормално, „въобще няма да си дава сметка за казаното”. На въпроса на Пол Макартни дали „съществото отникъде” знае английски, Джереми отговаря:”Вижте, не съм сигурен!”, което кара Ринго Стар да възкликне: „Той е толкова умен, че дори не помни какво знае!”

Корабокрушение в „Морето на нищото”

Песента и филмовият епизод от средата на 60-те години на миналия век напомнят удивително за ситуацията, в която българската кандидатка успя да вкара своите екзаминатори от ЕП, опитващи се да извлекат от нея информация за специфичната й подготвеност по предложения комисарски ресор. Уви, евродепутатите не успяха да научат кой знае колко, но със сигурност се убедиха, че освен от липса на административен капацитет, и  новото управление на най-сиромашката държава в ЕС страда и от тежка кадрова нищета, особено по своите най-високи етажи, както и че партийните импровизации със случайни за голямата европейска политика фигури, могат единствено да доведат до поредното корабокрушение в „Морето на нищото”.

Генно модифицирани политици?

Както в медицината, строителното инженерство или летенето с аероплан, управлението на политиката на цели 27 държави в дадена сфера не може да се повери в ръцете на неквалифицирана, неподготвена, неопитна и съвършено неизвестна за ЕК личност. Макар да е политически, комисарският пост предполага свръхкомпетентност и познания, които могат да се придобият единствено в системата на Комисията, на нейния професионален терен. Там случайни хора, и политически „парашутисти” са обречени не само на гафове и тежки общностни пакости, но на тежко дискредитиране както на самата комисия като цяло, така и на държавата, от която са изпратени. Поради това изслушването на кандидатите пред ЕП следва да бъде само своеобразен „приравнителен” изпит, след като са минали успешно не само през своята партийна, а  и безпощадна национална селекция за номиниране на подобен висок пост.  Селекция, при която свободното„командване” на минимум два чужди езика е задължително условие, което се доказва с изпит, а не е само препоръка. Защо, например, бъдещи дипломати, консули, дори технически персонал на мисиите в чужбина са задължени да преминават през дълга предварителна подготовка, а кандидат за еврокомисар или друг висок пост, да бъде вземан от временното партийно „нищо” и пробутван в европейската пилотска кабина като набеден летец? От друга страна толкова богата ли е България на доказали се вече в европейското пространство и утвърдени в своите области експерти, които са в силата си, за да си позволява да ги консервира в партийните фризери за сметка на поредните прелитащи на политическия небосклон комети?

“Sic transit gloria mundi…”

Подобни практики в Стария континент и света вече не минават. Не само защото са опасни и аматьорски, а защото цивилизованите общности държат на своите закони, правила и предписания. Както и на доказаните, компетентни и предсказуеми личности, добре познати не само в съответната международна среда, но и  в своята специфична област.
Просто човекът, „дошъл отникъде, живеещ в своята никаква страна, където крои никаквите си планове за никого” е останал някъде в средата на 60-те години само в песента на Бийтълс. Като носталгичен спомен.

Разнопосочните послания на официална София и през тази седмица създадоха усещане за обществено объркване в разгара на текущите скандали и икономическата криза.
Неудържимото, превъзбудено говорене от всички, по всякакви теми и навсякъде в България, вече наистина се превръща в симптом на патология на речта, която психиатрите наричат „логорея”  – от гръцките думи за „слово” и „течение”. След тежките пролетни наводнения и публичното пространство беше залято от словесни потоци  на противоречиви управленски решения, на обществено недоволство, на откровени манипулации и омръзналите на всички, дори и на самите политици, властови попълзновения и партийни игрички.
Както можеше да се очаква, парата в свирката на скандала около искането за отстраняване на президента намаля с обяснението, че мотивите на ГЕРБ за внасяне на искането трябвало да бъдат издържани „много добре юридически, за да не бъдат атакувани от опозицията”. Словесните престрелки, обаче, продължиха по ловко подхвърлената от държавният глава нова тема „дразнител” – икономическите досиета на олигарсите и кой следва да ги отвори. В скоростен и многословен порядък враждуващите страни размениха в медиите поредните речеви откоси, от които пролича единствено фиксацията на г-н президента върху Костов, „костовизацията” и „големите фамилни фондации” на българските политици.

Фелдшерска терапия

За втори път след скандала в словесния двубой се включи и вицепрезидентът Марин. След като миналата седмица недвусмислено припомни, че при евентуално сваляне на Първанов на неговото място щял да дойде той, сега, с фелдшерско образно мислене заместникът на държавния глава определи конфликта между президента и изпълнителната власт като „набъбващ цирей”, който след време щял „да се спука и да се излекува”. Единственото, което г-н вицепрезидентът е пропуснал да пожелае  на изумените журналисти във Велико Търново накрая, е било любезното „Добър апетит!”

Говори, говори…

Най-сериозният седмичен взрив от словесни „петарди”/ това са примитивни средновековни бомбички за разбиване на огради/ прокънтя в сряда след внезапната поява на неясен документ за планирани драстични антикризисни мерки на правителството. Докато се разбере, че подобни мерки нито са предлагани, нито са обсъждани от кабинета, а „документът” е провокационен фалшификат, опозицията изпадна в състояние на маниакално скоростно многословие. Речовит бивш говорител, сега само депутат от БСП, обяви махането на финансовия министър Дянков като „единствената и най-добра антикризисна мярка”. Негов, също приказлив, колега предупреди, че се нарушавал „социалния мир в страната”, а хиперартикулираният в подобни ситуации лидер на РЗС по традиция се радикализира, като се закани да окупира финансовото министерство, ако министърът не бъде незабавно уволнен. Естествено от ефира се изсипаха и словесните порои на профсъюзи, работодатели, неправителствени организации, женски и пенсионерски дружества, които се отприщват безотказно при споменаване на думички, като „премии”, „надбавки”, „помощи” и други екзистенциални дарове на държавата.

Светът на мълчанието

Своеобразна кулминация, а и симптом на голямата  говорна невроза през седмицата, може да се приеме удивителното решение на социалистическата партия да превърти в телевизионния ефир отново своя скандален предизборен миналогодишен клип от серията „Гласуваш за Бойко, получаваш Костов”. Постоянното връщане към „славното минало” с образи на брадви или стари трамвайчета, бодро управлявани от партийния лидер, вероятно въздейства по определен начин върху психиката на левите привърженици, но когато върху същата тази психика се насложат и връзките на „Наглите”, на „Октопода”, на знаковите фигури на българската мафия с Народната милиция и ДС, тогава ефектът може да се окаже твърде любопитен.
Междувременно, Комисията по досиетата извади на показ поредната „порция” агенти на комунистическите тайни служби, работили по върховете на МВР. За тях днес нито се говори в ефира, не се пише по вестниците, нито се вика по площадите. Просто националната логорея внезапно секва и застива в мълчание. И във все още носталгичен страх, вероятно.

След два дни /петък, 19.03.10/ се очаква да бъде официално огласен междинният доклад на ЕК за България по механизма за сътрудничество и проверка в областта на правосъдието и вътрешните работи.
Как очакваната европейска оценка се вписва в сегашната политическа обстановка в страната?
Подвеждащият на пръв поглед очакван доклад, който е „междинен”, с „технически характер” и констатиращ само „фактическото” състояние на съдебната и правоохранителна система преди основният, допълнен вече с политически оценки документ на ЕК през лятото, едва ли ще привлече необходимото внимание на угрижените управляващи и пряко засегнатите кадри на правосъдието и вътрешните работи. Икономическата криза, социалното безпокойство и най-вече опасната политическа „волтова дъга”, която прехвърча от две седмици между срещуположните властови „къщи” на столичния булевард „Дондуков” вероятно ще отдалечат още повече очакванията на Брюксел за  реални резултати в правосъдната реформа и в борбата с корупцията и организираната престъпност. Което може да се окаже фатална стъпка

надолу по стълбата, която би трябвало да води нагоре.

Индикациите за подобно развитие на събитията са толкова очебийни, че дори са смехотворни.
В самото навечерие на доклада беше отложено последното заседание по най-знаковото дело за пране на почти 8 милиона европейски пари от един „потомствен социалист”, спонсор на БСП и неговия партньор, финансов благодетел на българския президент. Този път поради неявяване в залата на съдебна заседателка, служителка в МВР, неясно защо командирована от началника си в провинцията тъкмо в деня на процеса. По същото време съдът отложи и друго скандално дело поради „битов инцидент” с възрастна жена, която заедно със своя син е обвинена за съучастие в изпирането на 5 милиона евро от софийската „Топлофикация”. Успоредно с тези знаменателни случки доскорошния шеф на Софийския затвор заяви публично, че служители в институцията нощно време ровели из документите на лишените от свобода, за тази информация им се плащало добре и те били покровителствани отгоре.
Всичко това щеше да мине като банална местна реалност, ако непосредствено преди въпросните досадни събития не друг, а вицепремиерът и вътрешен министър, в отчаянието си не беше намекнал, че е възможно делото срещу двамата социалистически „спонсори” да се гледа в Германия, а по-късно публично нарече ВСС „абсолютно компрометиран” и свързан с „Октопода”. Когато съдебните кадровици го привикаха да се изясни пред тях, той ги обвини в „лоши обноски” и „вдигане на пръст” към него. В средата на февруари самият главен обвинител на страната беше принуден да признае публично, че осъждането на около 300-та главатари на разните престъпни групировки нямало да бъде лесно, тъй като “връзките им с политици, хора, заемащи различни служби в държавата и полицаи са толкова големи, че винаги ни изненадват”.

„Шарманка, шарлатанка…”

Междинната оценка на ЕК беше предхождана и от други многозначителни предупреждения. В най-новия годишен доклад за правата на човека в България на Държавният департамент на САЩ като се посочва, че „корупцията във върховните и административни съдилища е висока”, е направена и  актуалната констатация, че „съдилищата често дават право на отсрочка на защитата на обвиняеми, което отлага заседания и присъди, особено по дела, свързани с организираната престъпност”. Не по-малко болезнени за новото правителство на ГЕРБ се оказаха и изводите на неговата приятелска германска фондация „Конрад Аденауер”, която, търсейки отговор на въпроса накъде върви българската правосъдна реформа констатира, че три години след членството си в ЕС, страната продължава да страда от „тежки дефицити в правосъдната област”.
Така, изненади в предстоящите изводи на ЕК едва ли могат да се очакват. Просто отсега в София спокойно могат да си кажат „това дето беше после, беше преди”.
И ще са дяволски прави.