След близо десет месечни колебания българският министър-председател обяви личното си отрицателно становище по два от т.нар. „крупни съвместни енергийни проекти с Русия”, като коментарите върху неговите изявления светкавично получиха геополитическа окраска.
“Не съм чувал нито една дума за замразяване на строителството на АЕЦ „Белене”, а по повод спирането на проекта „Бургас-Александруполис” е допусната некоректна формулировка” – така тези дни руският посланик в София Исаков се опита да успокои емоциите около изразеното лично отрицателно становище на премиера Бойко Борисов по повод българското участие в двата съвместни проекта. И за да бъде още по-убедителен в позицията си, дипломатическият представител на Москва акцентира върху новото геополитическо качество, което реализацията на проектите можело да даде на България, както и върху повишаването на нейния авторитет и значимост като „икономически и политически партньор”. Пред кого да се повиши авторитета на страната и нейната политическа значимост,
г-н посланикът не поясни, защото изглежда отговорът на подобен въпрос му се е сторил риторичен.
Да спасява проектите в бурните геополитически води се хвърли и небезизвестният бивш министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, който публично изрази убеждението си, че САЩ следват своята стратегия за превръщането  на Турция във „фортпост” в битката срещу ислямизма и международния тероризъм, поради което уреждали енергийните потоци да преминават през Турция, а не през България. Как? Естествено чрез натиск върху сегашното правителство, което трябва да се откаже от „великолепните” съвместни проекти за да угоди на американците.

Да подковем мухата

Тезата на местните социалисти не е нова. В края на миналата година, когато икономическата криза беше започнала да брули финансите на държавата, а премиерът Борисов не криеше своята неприязън към въпросните ангажименти,  те предприеха съвместна офанзива с руските си партньори, която се изрази в масиран медиен  и делови натиск. Местни геополитици и „патриотични” експерти се бяха захванали да обясняват колко ловко Турция се намествала на руския енергиен пазар за сметка на България, а шефовете на „Газпром” Милер и на руската държавна корпорация „Росатом” Кириенко, които внезапно атакуваха София в началото на февруари, трябваше да пояснят на правителството колко е важно проектите да не бъдат изоставяни. По повод двете последователни срещи по същото време на президента Първанов с Милер в София и Москва, десният СДС поиска да види стенограмите от тези разговори със съмнения за поети тайни „геополитически” ангажименти от страна на държавния глава.

По дългият и криволичещ път

За да бъде още по-загадъчна скритата картинка, в която сегашните управляващи са вплели своите неясни намерения, авторитетната световна аналитична агенция „Стратфор” допусна, че България е на път окончателно да се преориентира от Москва към  Вашингтон, като същевременно зададе ключовият въпрос дали българските политици могат да си позволят подобен завой.  Отговорът на премиерът Борисов беше бърз и недвусмислен – за първи път вървим в права посока, такава, каквато трябва, заяви той, като все пак успокои, че европейска България има „прагматични, нормални и добри отношения с Русия”.  А от Министерството на външните работи поясниха, че  енергийните проекти не са част от политическите отношения с Русия  и че с тях се занимават основно икономическото и финансовото министерство.
Казано с други думи, с Русия зле, без Русия – още по-зле, най-вече в енергетиката. А иначе си оставаме „братушки”, каквито винаги сме били. Напук на геополитиката!

Подобно на своите европейски връстници, българските тийнейджъри консумират солидно алкохол. И все пак „националното” младежко пиянство притежава свои неповторими черти.
Има нещо потискащо глупаво в обяснението, което даде майката на 8-годишното момиченце от ботевградско село, спасено тези дни с огромни усилия в „Пирогов” с близо 3 промила алкохол в кръвта. Изпитата ракия била във фризера, детето не усетило паренето и „отпило”, поясни компетентно тя.  Очевидно стреснатата майка едва ли се е замислила за обема на „глътката” на клетото селско девойче, както и  защо нейната второкласничка е посегнала към подготвяния във фризера за традиционния вечерен аперитив на „таткото” твърд алкохол, но подобен полет на мисълта едва ли би могъл да се очаква от средностатистическа представителка на население, което е в състояние да води следния примерен диалог: „Пиеш ли? – Когато има. Къде пиеш? – Където има. По много ли пиеш? – Колкото има.”

Сипи, сипи, налей!

В края на този май, вероятно по повод абитуриентските празници, българското здравно министерство официално призна, че употребата на алкохол от млади хора се превръща във все по-голям проблем за страната и цитира данни от международно изследване, според които през 2007 година българските тийнейджъри са завоювали първото място сред европейските си връстници с 67 на сто консумация на бира, като повече от половината от анкетираните „биберони” са били момичета. Друго разтърсващо изследване на Националния център по наркоманиите от края на миналата година показа, че 6 на сто от учениците, а това са около 20 хиляди деца между 13 и 18 години, пият по 5 ракии на ден, а 80 на сто от младежите са се напивали поне веднаж, преди да станат гимназисти…
Въпросът защо явлението се е превърнало масова практика и се разширява, става все по-наивен и риторичен. Отговорът на безбройните търговци на алкохол практически навсякъде в големите български градове, например е, че бирата е нискоалкохолна напитка за младите, полезна е за бъбреците и в крайна сметка е по-добре децата да се наливат с бира, отколкото да се дрогират. Подобно е отношението и на самите родители. Училищен директор разказа наскоро по медиите, че според ученическите майки и татковци пушенето и пиенето не били голям проблем, след като в обществото имало къде по-опасни неща!

„Ний младата сме Гвардия на трудовий народ!”

Прави са хората. Какво опасно има в това да удариш в голямото междучасие на гладно/ много от подрастващите или нямат достатъчно пари за храна, или пестят за пиене!/няколко водки с бира и след това да те транспортират в несвяст до болницата?  Какво от това, че гледането на футболен мач, ученическата екскурзия в провинцията, или летният младежки лагер край морето като правило се превръщат в постоянни масови запои, които бавно и полека отглеждат бъдещите поколения на истински национални алкохолици? Какво от това, че рекламата на бира, вино и твърд алкохол в България продължава се излъчва в най-гледаното време не само по частните, но и по държавните електронни медии?
Нищо, разбира се, успокояват мама и татко. Много важно, това да е проблема на дъртите, възкликват тийнейджърите и потриват ръце: Сега е ваканция, има Световно по футбол, „пейка-купоните” са навсякъде и довечера пак можем „да се направим на пастет”.
Да се натряскаме, сиреч, зверски…