Една от основните цели на премиера Бойко Борисов по време на еднодневното му посещение в Мюнхен беше осигуряване подкрепата на Бавария за българското членство в Шенген.
Някой детайли от визитата подсказват, че амбициите на кабинета да се поздрави с успех през идната пролет са под въпрос. Защо?
За първи път българският премиер допусна възможността страната да бъде приета в Шенген не през идния март, както бодряшки твърдяха до този момент правителство и медии, а чак през втората половина на 2011. „България ще търси подкрепа от Германия, за да може най-късно през август следващата година да бъдем приети в Шенгенското пространство”, каза Бойко Борисов в Мюнхен и допълни, че очаква от премиера на Бавария „подкрепа на най-високо ниво”. Засега баварският премиер и  лидер на ХСС Зеехофер оказа въпросната „подкрепа” единствено с окуражителното твърдение, че Бавария ще застане зад „стремежа на страната за членство в Шенгенското пространство”, за разлика от българският премиер, който цитира пред ескортиращите го в баварската столица местни журналисти думите на канцлерката Меркел, че тъй като Бундестага щял да  вземе решението за Шенген през този ноември, кабинетът трябвало да си преброи „всички приятели”.

„Биг брадър” с фотоапарат

Едва ли е тайна, че големите и влиятелни членки на ЕС отдавна възнамеряват да обвържат присъединяването на България и Румъния към Шенгенското безвизово пространство с успехите в борбата срещу корупцията. Съвсем целенасочено за двете проблемни балкански съседки беше изобретен, и вече четвърта година функционира, безпрецедентният мониторингов механизъм в областта на правосъдието и вътрешния ред, а ежегодните критични доклади на ЕК причиняват тежки политически „изпотявания” на изпълнителната власт в двете държави. Не  е случаен  и факта, че още от пролетта на тази година, представители на кабинета започнаха активно да говорят срещу обвързването на механизма за наблюдение с влизането в Шенген, въпреки твърденията им, че подобни опасения всъщност липсват и всичко се развива по план. Съвсем съзнателно сегашната изпълнителна власт хвърли неимоверни усилия за доизкусуряване на техническите критерии за въпросното членство и въпреки това, освен продължаващите задържания на контрабандни цигари, главно за Западна Европа и шумните арести на фигури от третостепенния криминален контингент, организира медийно демонстративни, но юридически спорни и напълно безсмислени акции по фотографиране от въздуха на богаташки къщи и имоти.
Пльок в Шенген?
Въпреки това, съмненията и опасенията остават. Защо?
Вместо най-сетне да бъде преодолян, тежкият конфликт между изпълнителната и съдебната власт в страната продължава да бушува с неотслабваща сила. Кабинетът не спира да говори за корупция сред магистратите, за „огромни изкушения сред съдиите” и „шумолене на пари” в техните среди, а съдът от своя страна продължава да освобождава от ареста ключови обвиняеми за участие в организираната престъпност като така практически да неутрализира основни акции на вътрешното министерство поради липса на „годни доказателства”. Интересно, как правителството очаква големите европейски партньорки на страната да погледнат на посипалите се подозрения върху не кой да е, а лично срещу вицепремиера и вътрешен министър Цветанов за придобити апартаменти със съмнителни средства, независимо дали това ще се окаже вярно или не? И как една Франция, да речем, ще подкрепи за безвизовото пространство двете държави с най-неинтегрираните си роми на Стария континент?

„…да можеш да вярваш, това е любов!”

За кабинета „Борисов”  Шенгенският залог, обаче, е голям. Ако решението за приемането на България бъде отложено за идния август, това би била добра новина за ГЕРБ в навечерието на планираните през октомври общински и президентски избори. Ако, обаче, процесът се забави повече, това ще бъде знак, че кабинетът само за година и половина е проиграл европейската си карта и практически е загубил доверието на Брюксел. И то не толкова заради Шенген, който едва ли е първостепенна екзистенциална цел на бедния като църковна мишка българин, колкото заради последващото неизбежно продължаване на мониторинговия механизъм по най-чувствителните за сегашното управление язви – съдебна власт, корупция, престъпност.

След драстичните намаления на субсидиите за образование, все повече от 37-те държавни Висши учебни заведения в България обявяват, че ще удължат ваканциите и съкратят семестрите си през есенно-зимния период поради недостиг на средства.
Какво още означава принудителната промяна в нормалния образователен цикъл на българските студенти?
Според досегашното определение за „дървена ваканция”, това е вид принудителна и наложителна ваканция, /забележете!/,  в начални и средни училища, поради,/ отново забележете!/, влошени климатични условия, като много ниски или високи температури, снеговалежи и други подобни обстоятелства.
В днешна европейска България студентите от държавни ВУЗ-ове ще бъдат принудени да излязат в два, а някъде и три-месечна Коледно-Новогодишна ваканция, при това не заради форсмажорни климатични обстоятелства, а поради финансов недоимък, който не позволява да бъде плащано обикновеното зимно отопление и осветлението на учебните помещения. През същия този период в неплатен отпуск ще бъдат отпратени  и техните професори, доценти и асистенти, които ще бъдат лишени дори от смешните месечни възнаграждения за своя академичен преподавателски труд.

Gaudeamus igitur

Голяма работа, това са реалностите! Повече средства за образование и наука в новия кризисен бюджет няма, а и реформата във висшето образование все още предстои, повтарят в безкомпромисен двуглас финансовият и просветният министър. Ще дадем институтските ръководства на съд, заплашват студентите, които не са съгласни след като редовно си плащат таксите и  харчат луди пари за учебни консумативи и наеми на квартири, семестрите им да бъдат удължавани през лятото, когато са платените бригади в чужбина или човек може да се хване някъде на работа за да закърпи бедния си студентски бюджет.
Особено потърпевши в конкретната ситуация са студентите от трите ВУЗ-а по изкуствата – НАТФИЗ, Художествената академия и Консерваторията. Наскоро в безизходицата си те се включиха в протестно шествие на един от големите профсъюзи, а възпитаник на театралния институт директно обясни: „Орязват ни бюджета и ще имаме три месеца „дървена ваканция”. Плащаме такса 600 лв. за два месеца, плюс сесията”. От друга страна някои от театралните репетиции на бъдещите актрьори, чийто процес не може да се прекрати, вече  се правят на сцените на различни софийски театри, но и там е студено, и там искат наеми. Студенти от Нациналната художествена академия обявиха, че продават свои творби на търг за да подпомогнат финансово институцията, в която учат. В Консерваторията преподаватели и студенти са се хванали за главата не само как да опазят здравето и пръстите си в студените кабинети, но и музикалните инструменти, като скъпи пиана и рояли, които се повреждат непоправимо при ниски минусови температури.

Зад девет планини в десетата…

По традиция на 8 декември българските студенти отбелязват своя празник. По всичко личи, че тази година в „Големия купон” ще участват само възпитаниците на скъпо платените частни висши училища. Останалите вероятно ще се обединят в подкрепа на правителството за бързо изграждане на магистрали, и по-конкретно на магистрала до Калотина. За да може, както обясни наскоро ректорът на СУ”Св.Климент Охридски” проф. Иван Илчев, сегашните  и бъдещи български студенти да могат по-бързо и лесно да отпрашват за Западна Европа и света.

С настъпването на традиционно тежкия за българите есенно-зимен сезон и броени месеци преди предстоящите догодина президентски и общински избори, все по-често посланията на властта се разминават с реалностите, в които живеят обикновените хора.
Само за ден през отминаващата седмица, в четвъртък, официалната БТА цитира  няколко съвършено различни оценки за усвоените от страната през миналата и тази година европейски пари. Според министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев, въпреки пропуснатите 2008 и 2009-та, до този момент България е усвоила над 8 на сто от въпросните средства.  Консултантска фирма, специализирана в управление и разработване на проекти по европейски фондове обяви, че към момента страната е използувала 7 на сто от европейските средства, а Гражданската коалиция за устойчиво ползуване на европейските фондове в свой доклад уточни, че през финансовия период от 2007-2013 година най-бедната членка на ЕС досега е изразходвала едва 4.5 на сто от средствата, възлизащи на 8 милиарда евро и предупреди, че ако това темпо се запази, до края на периода не могат да бъдат усвоени повече от 15 процента от предлаганите на страната европейски милиарди.
За обикновения български гражданин тези разминавания говорят за продължаващ хаос с европарите и потвърждение на ироничната поговорка „Във вода гази и жаден ходи”.

Да дойдат булдозерите!

В края на миналата седмица в Бургас премиерът Бойко Борисов отсече люто: “Палатите на брега на язовир „Ивайловград”, засечени при проверката на НАП, ще бъдат съборени или иззети в полза на държавата”, а държавният глава Първанов допълни, че това било само „върха на пирамидата” и поиска да се види кой какво е спечелил в годините на прехода. Войнствените закани на двамата предизвикаха единствено ироничните коментари на притежатели на луксозни вили, които в медиите обясниха, че чакат в района не булдозери за събаряне, а джипове с добре облечени мъже, които носят празни куфарчета с очакване да бъдат напълнени с банкноти. „Иде изборна година, а кампаниите струват много пари”, допълниха философски те, с което искрено развеселиха гражданството, което повярва, нека се досетим на кого.

В градинката на „Октопода”

В началото на февруари беше даден стартът на дебютната тогава за новият вътрешен министър и вицепремиер Цветан Цветанов операция „Октопод”, която, по думите му, била  начало на „борбата с организираната престъпност, корупцията и срастването на организираната престъпност с държавния апарат”. Пред тв-камери специалните части артистично бяха тръшнали на пода соченият като главатар на Осмокраката мрежа доскорошен агент на ДАНС Алексей Петров, но осем месеца след това, поради липса на сериозни доказателства, съдът освободи под домашен арест набедения злодей, който, от своя страна тутакси обяви от дома си, че ще „влиза в политиката” и ще направи сензационни разкрития за корупция в сегашната власт.
За нагледалият се на подобни „изпълнения” през последните 20 години българин, а и за неговите европейски съграждани, това едва ли ще бъде изненада. По-скоро сюрприз би било ако някоя истинска едра риба от политическия и престъпен свят най-сетне бъде редовно осъдена, въдворена зад решетките и се задържи там повече от година, което си е „мисия невъзможна” за всички български правителства на прехода досега.

Имало едно време…

След краткото посещение в София на германската канцлерка Ангела Меркел, проправителствен всекидневник огласи някои детайли около официалната вечеря, дадена от премиера Борисов в нейна част в странен столичен ресторант. След като в неповторим рекламен стил са изброени националните лакомства, специалитети, марки ракии и вина, които са били предложени на гостите, въпросният вестник отбелязва : „Ангела Меркел е била силно впечатлена от автентичната атмосфера – сервитьорите били облечени в носии, звучала е само българска народна музика. Дамата с вкус се е загледала в оригиналните дървени греди, подпиращи тавана на заведението”.
В публикацията не се уточняват повече подробности, но смисленият български читател със сигурност си ги е представил. И също е бил силно впечатлен. Вероятно.

От началото на октомври българските данъчни власти се занимават с фотографиране от въздуха на луксозни имоти на заможни хора  край големите градове и сред природата. Очакванията са за сериозен фискален ефект в полза на държавата от санкции за незаконни строежи и укриване на данъци от техните собственици.
Акцията породи нееднозначни коментари сред обществеността и политиците, но засега не е ясно какви са нейните правни основания. Защо?
Според член 32, ал.2 от Конституцията на Република България „Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи”. Очевидно заниманията по аерофотография на българската данъчна администрация се основават на последната част от въпросния конституционен текст и тяхната цел е да осигурят необходимите „веществени доказателствени средства” пред досъдебното производство, което, ако прецени, следва да образува наказателно преследване, свързано с предполагаемата вина на богаташите-нарушители. Ако съдът приеме въздушните панорами за такова веществено доказателство, след като се убеди, че те са били заснети от специално оторизиран за тази цел държавен орган, а не от любител и дори от професионален оператор или фотограф, тогава юридически нещата биха могли да станат приемливи за следващите етапи на съдебното дирене.

„Щрак” Марийка на портрет!

Дори да допуснем , че Националната агенция за приходите, след личното разрешение на бившия главен секретар на МВР и сегашен премиер Бойко Борисов, е „изпипала” юридически своята хеликоптерна въздушна фотосесия с всички необходими разрешения за използуването на Специални разузнавателни средства/СРС/ за целите на националната сигурност и на държавния фиск, възниква друг деликатен въпрос. И той е как видеокадрите  и снимките от въздуха попаднаха за броени минути в местните телевизионни канали, които започнаха масирано да ги излъчват, а фотографии от въздуха на най-апетитните и пищни имоти, разцъфнаха по първите страници на българския печат и в Интернет? Ако кадрите са предоставени на медиите от НАП, това неизбежно ще доведе до правни претенции на собствениците за уронване на техния престиж и добро име, преди съдът да се е произнесъл за тяхната предполагаема вина. В случай, че от хеликоптера на  правителствения авиоотряд, /изпълняващ, между другото, тренировъчни полети за летците по време на облитанията!/, са действали оператори и фотографи от медиите, които са публикували своите кадри без изричното писмено съгласие на собствениците на въпросните къщи и имоти, това е тежко нарушение не само на споменатото конституционно изискване, но и на куп други законови актове и разпоредби, да не говорим за етичните журналистически норми и правила.

Въздушно воайорство?

Едно от използуваните в българското право определения за т.нар. „Папараци фотография” е, че това са снимки, „заснети със специална фотографска техника и телеобективи, снимани без знанието на лицето; това са снимки, които нарушават личната сфера и  снимки, които могат да доведат до унижение, да обидят, изложат или осмеят дадено лице или лица”. Подобни изображения се приемат за незаконни, поради което не би следвало да се публикуват с комерсиална цел при никакви обстоятелства!
Дали действително не би следвало? Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков обяви, че въздушните акции на данъчната администрация трябва да демонстрират, че „никой не е над закона”. Никой? Дори и новоизлюпените български „данъчни папараци”? Това вече би прозвучало твърде  съмнително…

Германски инвеститор заведе тези дни  в Страсбург арбитражно делосрещу България  за 60 милиона евро заради нарушения в германско-българския договор за насърчаване на инвестициите, както и заради бездействието на съдебната система и прокуратурата, съобщиха български медии. Очаква се един от въпросите, които германската канцлерка Ангела Меркел предстои да дискутира със своите домакини в София, да бъде липсата на правна сигурност за чуждестранните капиталовложения в България.
Какви са основанията за това недоволство?

В края на първата официална среща между Ангела  Меркел  и Бойко Борисов през януари в Берлин, германската канцлерка окуражи усилията на новия български кабинет за налагане на правовия ред и преборване на корупцията, като изрично подчерта, че тези усилия следва да продължат още по-интензивно. Десет месеца по-късно се оказва, че германските инвестиции в страната чувствително са намалели и причина за това далеч не е само икономическата криза, а липсата на правна сигурност за чуждестранните капиталовложения, която продължава да произтича от проблеми в съдебната система. Същата прословута българска съдебна система, която въпреки опититите за реформи, продължава да бъде обект на непрестанни критики от страна на ЕК и осезателна пречка за нужните като „въздуха и слънцето” за креещата българска икономика инвестиции от чужбина.

Да респектираш инвеститора

Всъщност конфликта на сегашния кабинет с германския бизнес в България започна през май, когато авторитетният „Файненшъл таймс Германия” написа, че „българския премиер прилага груби методи спрямо чужди концерни с цел да постигне приходи за страдащата от хроничен недоимък държава” по повод акциите на властите срещу две енергоразпределителни дружества и натиска на вътрешното министерство около техническите неблагополучия със „Сименс”, свързани със смяната на личните документи на гражданите. Непосредствено след това Бойко Борисов атакува германски бизнесмени в страната с упрека, че много бързо били научили българската поговорка „ за зелника и онзи който му го давал”, че се „провирали през различни законови вратички, за да не работят така, както в Германия”, че въпреки уважението към всички, българите са му по-мили и т.н. В крайна сметка премиерът поиска инвеститорите да помогнат „да станем като тях, а  не те да станат като нас”, което било „по-лесно и по-сладко, но така не можело да бъде”.

Акъл имаме, пари дайте!

В резултат на възникналото напрежение в края на юни в София пристигна германският външен министър Вестервеле, който дипломатично заяви по темата, че неговата страна залага на „правната сигурност на нашите инвестиции, на това германските фирми да идват в България, да инвестират в нея за доброто на двете страни и двата народа”. От своя страна Германо-българската индустриално-търговска камара в София, в която членуват над 420 фирми, ударно подготви и връчи на правителството набор от предложения за актуализирането на 24 български закона със 101 идеи, позовавайки се на германския опит. Основен акцент в този сборник са предложения в областта на търговското право, обществените поръчки и данъчния режим – сфери, които най-често обезкуражават притока на инвестиции и спъват безогледно частния сектор. Кои от тези предложения ще бъдат приети и доколко правителството въобще ще бъде в състояние да реализира някое от тях, предстои да се види, въпреки публично демонстрираният ентусиазъм в тази посока.
В края на юли бившият втори човек в германското посолство в София Клаус Штрамайер, тънък познавач на България, отбеляза в интервю за радио „Дойче веле”, че “Борисов няма развито правно чувство и усещане за правова държава и това е един от най-големите му недостатъци”, както и че „правната слепота на това правителство може да се превърне в опасност, ако не се промени нищо”. Възниква въпросът – опасност за кого? За икономиката, за бюджета, за кабинета, за крехкото парламентарно мнозинство на ГЕРБ или за най-бедните граждани на ЕС? А може би и за рехавият инвестиционен интерес към страната от чужбина?
Най-вероятно канцлерката Меркел, която г-н Борисов сочи като свой „символ на поведение” и чиято снимка краси бюрото в неговия кабинет, ще му подскаже дискретно отговорите на ухо. Като на истински европейски приятел.