Скандалът с досиетата на действащите дипломати, агенти на тоталитарната ДС, отново поляризира българското общество. Ще успее ли, обаче, това поредно сътресение да доведе до окончателното решаване на проблема с остатъците на комунистическата репресивна машина?

: След категоричната позиция на външния министър Николай Младенов, че това е моментът, в който „ние затваряме тази страница, колкото и болезнено да е за някои хора”, вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов също потвърди намерението на ГЕРБ да хлопне въпросната страница. Просто резилът с досиетата на посланиците, работили за ДС, вероятно е жегнал най-сетне 11-тото след демократичните промени българско правителство и то демонстрира решимост да се справи с проблема по най-бързия начин, още повече, че в конкретния случай под въпрос е поставена международната непоквареност на членката на НАТО и ЕС България, която по света наричат интегритет. Премиерът Борисов вече връчи искане на президента за отзоваване посланиците с агентурно минало, Външното министерство със сигурност ще прибере в страната генералните си консули от ДС, очаква се след празниците парламентарното мнозинство да гласува и декларация по този повод, първите доброволни оставки – на министъра без портфейл, на зам.-министър на вътрешните работи и на генерален консул в Русия – вече са факт и на пръв поглед изглежда, като че точката наистина може да бъде поставена.

По-добре късно, отколкото…

Само на пръв поглед, за съжаление. Прсто по този скандален, но уви, специфичен случай, основното сражение с действащият държавен глава и вероятно с Конституционния съд, тепърва предстои. Евентуална победа, обаче, би могла да катализира решаването на един от най-недостойните казуси в 20-годишното тоталитарно наследство на страната – пребиваването на бившите ченгета във властта и държавните структури. Казано с други думи – макар и с непростимо закъснение, в в България може да бъде осъществена лустрацията, която наистина веднаж завинаги ще реши проблема с досиетата и използуването им като средство за манипулации. Ако българското общество намери в себе си достатъчно сили да упражни необходимия натиск за приемането на подобна мярка не само спрямо посланиците, но и към депутати, кметове, техните заместници, общинари и други ключови държавни служители, темата за зависимостите от бившите комунистически тайни служби бързичко ще се озове единствено в архива на историците, дори и на онези „най-качествени” от тях, вербувани от ДС, за които тези дни с тъга разказа в медиите бившият вече министър без портфейл и сътрудник на службите Божидар Димитров.

„Говорит София!”

Подобна е позицията на българската десница, която настоя управляващите от ГЕРБ да започнат прочистване от агенти на бившата ДС и сред областните управители, сред босовете на енергетиката, дори и в „свещеното” МВР, където и сега се трудят около 1500 служители с досиета. Неочаквано, но и от ДПС обявиха, че дори техният лидер Ахмед Доган с агентурни псевдоними „Ангелов”, „Сергей” и „Сава” бил готов да се оттегли от политиката, ако „държавата поеме курс към пълна лустрация на агентите на бившите тайни служби”.

Парадоксално, но тежко препятствие пред намерението за окончателното агентурно прочистване могат да се окажат големите български информационни средства, които продължават да са контролирани финансово и журналистически от медийната гвардия на някогашната ДС. Тези идеологически преторианци на комунистическия режим и днес продължават да си вършат работата така, както са били обучавани преди 20 години – манипулативно, избирателно и целенасочено. Поради това ако търкулнатата сега от Комисията по досиетата и ГЕРБ снежна топка с най-новите разкрития не прерастне в лавина на общественото мнение, отговорност за това ще носят медиите, чиято основна цел си остава запазване на досегашното статукво.

В поредния си сблъсък с ГЕРБ, този път по темата „дипломати-ченгета”, президентът Георги Първанов не пропусна да „клъвне” публично министър-председателя Борисов с ироничния въпрос : ”Ако Тодор Живков е бил добрият държавен ръководител, защо посланиците и дипломатите от този период насам са лоши?”
Защо, всъщност,  12 години след кончината му, един от най-ярките символи на тоталитарната комунистическа власт в България продължава да витае в битието на българина?

Повод за иронията на президента е превърналото се в скандал откровение на премиера Борисов, че “Една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков и което е направено за тези години, да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко правителство”.  Преди това бившият телохранител на някогашния Първи  многократно е повтарял публично колко ценни неща е научил покрай мъдрия „партиен и държавен ръководител”, управлявал с кървавата ръка на репресивните органи повече от  три десетилетия комунистическата Народна Република. В което, само по себе си, едва ли има нещо укорително, стига то да не засягаше все още оголения нерв на онази част от българското общество, която не само помни делата на своя бивш диктатор и неговия режим, но и порядъчно е страдала от тях.
Призраци в замъка „Шпесарт”

Вече повече от повече от десетилетие двукратният Герой на Народна република България и еднократен Герой на Съветския съюз от Правец не е сред живите, но призракът му натрапчиво продължава да присъства в живота на българина, и което е по-деградиращо, да участва като аргумент в безкрайния политически дебат, бушуващ между хилавата, както се оказва, демократична десница и упорито отказващата да се реформира левица, наследила „повелите и заветите” на своя незабравим Генерален секретар на БКП.
Забрава, къса памет, носталгия, напъни за реставрация или просто за запазване на оркестрираното от тайните комунистически служби след 1989 година статукво? Или  безнадеждно закъсняло просветление от типа на изразеното в средата на ноември от СДС, че съществувала „трайна тенденция и опит за подмяна на историята и бившия комунистически режим от страна на ГЕРБ и “Атака”?  Всъщност фактите говорят сами за себе си.

Лустрацията като плашило
След като в началото на декември парламентарното мнозинство от ГЕРБ и антитурската крайно националистическа „Атака” отказа да подкрепи предложената от десницата декларация за осъждане насилствената асимилация на българските мюсюлмани от режима на Живков, външният министър на страната подписа, заедно с колегите си от други 5 бивши комунистически държави, писмо до еврокомисарката по правосъдието Вивиан Рединг, в което се призовава „публичното опрощение, отричане и грубото омаловажаване на тоталитарните престъпления” да бъде криминализирано без значение кой режим е извършил тези престъпления”. Колко би тежал този подпис, обаче, след като в България термина „лустрация” постоянно се размахва заплашително от президента със собствен агентурен псевдоним и продължава да всява конституционен ужас в управлението, включително и сред онези, които претендират, че отстояват ценностите на съвременната демокрация?
През ноември по инициатива на евродепутат от ГЕРБ, в Брюксел се състоя конференция, посветена на почти неизвестната в Европа българска съпротива срещу комунистическия режим, символ на който беше  „другарят Живков”. Същият, който през 1963-та/ архивни документи го доказаха безспорно!/ не пестеше сили да превърне час по-скоро България в 16-та република на СССР! На брюкселския форум, обаче, е било припомнено  и неотдавнашното интервю на внучката на Живков, доскорошна депутатка от БСП, в което тя говори за признанието, оказано от Бойко Борисов на нейния дядо  като за „ една оценка на политик от новото поколение, която той даде, защото, надявам се, наистина вижда и чувства нещата по този начин”.
„Кръц-кръц” или „Карамел Му”?
През седмицата един от 100-те най-богати българи, според тазгодишната класация на финансов всекидневник, след като припомни в интервю етапите на своя славен жизнен път, преминал през двугодишнен пост на  Секретар на Общински комитет на БКП, Академията за обществени науки в СССР и депутат от БСП във Великото народно събрание, съобщи нещо, което вероятно е трогнало българина не по-малко от каракачанското кутре, подарено от премиера Борисов на руския му колега. Та, въпросният милионер с гордост се похвали, че е инициатор за възобновяване производството на някогашните ментови „лукчета”, на българския локум с „розоберачка” на кутийката, на лимоновите резенки и най-вече на любимите на социалистическия труженик бонбони „Карамел Му”. И заключи укоряващо, че кризата „свалила народа от шоколадовия сегмент и го върнала при по-ниския”.
Тази констатация би могла да се изтълкува и по друг начин. Просто бумерангът „Живков” се е върнал обратно и е цапардосал някого по главата. При това – здраво.

С наближаването на Коледните и Новогодишни празници, публичните послания на управляващите в България започнаха да стават все по-оптимистични и весели. Какви са основанията за тази сезонна промяна?
Изпращането на старата и посрещането на новата година навсякъде по света е повод за празненства и България в никакъв случай не прави изключение. Дори повече – подгряването на веселото настроение за Коледните и Новогодишни празници този път започна необичайно рано и вече е в пълен ход.
Непосредствено след като в неделя обяви, че няма да има коледни добавки за пенсионерите, тъй като било „по-добре да се инвестира в инфраструктура” и оптимистично констатира, че още „година и половина ще стискаме зъби”, премиерът Бойко Борисов даде нагледен пример за сериозността на своите думи. Той и столичната кметица сюрпризираха софиянци, че край софийското летище ще се издигне нов голям футболен стадион, с който, по думите на г-жа Фандъкова, щял да бъде решен тежкия проблем с ежеседмичните задръствания, причинявани от масовите прояви на националния стадион „Васил Левски”. За успокоение на пенсионерите-запалянковци, новото спортно съоръжение щяло да бъде с гигантска козирка, близо до бъдещата спирка на метрото и щяло да струва смешните 70 милиона евро. И ако съдим по публично изразения копнеж на столичната кметица строежът да започне максимално бързо, по всичко личи, че националното „стискане на зъби” ще продължи доста по-дълго, от определения от премиера срок.

За къде се редят медиците?

Предколедният оптимизъм на мининистър-председателя не се ограничи единствено с обещания за нова спортната инфраструктура. При откриването на отделение в софийска болница, пред пърхащите от ентусиазъм тв-обективи и микрофони той категорично опроверга онова, което се чувало по новините, и съобщи новината, че в заплатите на хората, които работят в болниците имало „ръст”, поради което вече съществувал наплив от добри лекари, които чакали за работа в здравеопазването. Така г-н премиерът направи предпразнично на пух и прах медийните вещания, че всеки втори, който догодина потърси помощ в спешните портали на болниците, ще бъде връщан, тъй като здравното министерство е орязало средствата по това перо с над половината от досегашните 7 милиона евро, както и разгроми недостойните самопризнания на Българския лекарски съюз, че за изминалата година е издал близо 500 удостоверения за работа в чужбина на доктори-специалисти, което било с цели 40 медици повече в сравнение с миналата година.

Пица колкото  едно евро

В навечерието на празниците новини-подаръци заваляха и от устата на финансовия министър Дянков. След като провъзгласи приетият в късна нощна доба орязан до кокала бюджет за 2011 година за „бюджет на стабилността”/ да припомним, тазгодишният се гордееше с определението „малка постна пица”!/ главният ковчежник на държавата в европейски интернет сайт сгря отново надеждите на българите с обещанието, че след година България ще е готова да кандидатства за валутния механизъм ERM 2, който е увертюра към влизане в еврозоната. На въпрос дали прогнозирания в бюджета растеж от 3,6 на сто от БВП не е въображаем след като МВФ, Световната банка и ЕК прогнозират растеж не повече от 2,6 на сто, г-н финансовият министър е отговорил с непоклатимо управленско и национално самочувствие „Ние знаем по-добре от тях”.
Така Коледните и Новогодишни „подаръци” на властта за българското население вече се сипят в аванс. А гладният и обеднял българин ги улавя още във въздуха по примера на отговорните за снегопочистването власти, които по заповед отгоре не позволяват на снежинките дори да се докоснат до земята.

През седмицата български бизнес всекидневник оповести класацията си за 100-те най-богати българи, които общо притежават над 6 милиарда евро. Сумата представлява 17 на сто от БВП на България за миналата година.
Силният блясък на това първо по рода си проучване затъмни някои други актуални факти и данни за българина.
Наличието на приказни богаташи в България е видим факт, дори и без помощта на хеликоптерите на Националната агенция по приходите, които успяха да документират от въздуха незначителна част от недвижимите знаци за тяхното състояние. С българските бедняци, обаче, днес никой не се занимава, дори и най-състрадателните репортери. Просто изобилието от улични сюжети на клошари, изнемощяли просяци, събирачи на вторични суровини, улични музиканти и други подобни, е толкова голямо и повсеместно, че вече трудно поражда някакви емоции, камо ли медиен интерес. И докато споменатите две крайности – на блестящо богатство и покъртителна бедност – имат свой ясно изразен профил, известен интерес, може би, предизвиква прослойката между тях, тази на т.нар.среден българин.

Как ще ги стигнем европейците?

Тези дни станаха известни резултатите от изследване за 2010 и идната година на най-големия германски институт за пазарни анализи GfK.  Те сочат, че българите продължават да бъдат гражданите с най-ниска покупателна способност в ЕС. Не само това – те остават и на едно от последните места в класацията за цяла Европа, в това число и за Балканите. Жителите на страни като Сърбия и Черна гора могат да си позволят повече харчове в магазина от „европейските” българи, които  за тази и следващата година ще разполагат едва с 2600 евро на човек. За сравнение, в повечето европейски държави въпросната сума е около 14 хиляди евро. Лошото е и друго. Показателят, с който GfK отчита нетните доходи, очакванията за БВП, инфлацията, цените на стоки и услуги, се е сринал спрямо 2009-та, докато навсякъде в Европа той се е увеличил. Което говори, че „стигането на европейците” за българина се отлага отново за неопределено бъдеще.

Юруш на авантата!

Въпросните данни обясняват и  масовата психоза, която обикновено обхваща местното население при откриване на нова търговска верига или магазини, главно за храни. Появата на супермаркетите от „Лидъл” в България с техните промоционални в началото цени, се превърна в истинско сражение за пенсионери, безработни, хора с ниски доходи, жители от провинцията и периферията на по-големите градове. Подобна истерия беше обхванала българските „потребители” и през тази пролет при откриването на френските супермаркети „Карфур”, където срещу немислимите 90 стотинки можеше да се купи килограм банани, а само срещу девет /0.09/стотинки, човек можеше да придобие с купичка смес, представяна за „кисело мляко”, но всъщност нямаща нищо общо с въпросния продукт. Ден след еуфорията, когато цените си дойдат на мястото, въпросните „търговски обекти”, които иначе изобилстват от стоки и храни, се превръщат за малцината посетители в място по-скоро за зяпане, отколкото за пазаруване.

В европейската „столовая”

Същата безрадостна картина се наблюдава преди Коледа и Нова година в огромните халета за продажба на електроника и бяла техника, където половината търговска площ вече е заета с щандове за козметика и друга „ширпотреба”. Българската преса съобщи тези дни, че редица луксозни ресторанти по обяд се превръщат в обикновени учрежденски столови на достъпни за пробития български джоб цени, като сред търговците цари масов песимизъм около очакваното традиционно потребителско оживление за празниците.
В края на ноември, след МВФ и Световната банка, ЕК също попари надеждите на правителството за бързо възстановяване от кризата, като прогнозира нарастване на потреблението в България едва през 2012 година. Дотогава  е твърде вероятно парите на най-богатите българи от 17 да нарастнат поне на 25 на сто от БВП, а нищо чудно изхранването на останалите техни сънародници да бъде поверено на грижите на световните и неправителствени хуманитарни организации. Просто защото големите хипермаркети и магазини може да  затворят врати поради липса на клиенти.

В навечерието на днешният 8-ми декември, студенти от Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ”Св.Климент Охридски” участваха в състезание по правопис за бъдещи вишисти, в което отговаряха на въпроси от изпитния списък на националната кампания „Бъди грамотен”, предназначен, обаче, за завършващи средно образование.
Да накараш бъдещи вишисти от специалностите „журналистика”, „книгоиздаване” и „връзки с обществеността” да попълват тестове по български правопис за гимназисти, е  все едно да изпитваш бъдещи лекари колко пръста има човек на двете си ръце или от коя страна се намира сърцето му. Подобно съждение, обаче, в България само на пръв поглед би изглеждало парадоксално, тъй като правописните и езикови проблеми на бъдещите „масови комуникатори” са точно толкова тежки, колкото и общоанатомичните дупки в познанията на мнозина от бъдещите медици. Вярно, резултатът от „пропуските” в подготовката на вторите става видим най-вече на Задушница, докато официализираната и дипломирана медийна неграмотност блести постоянно, като се излива денонощно в общественото пространство през телевизионния екран, радиоефира и печата.

„Ко стаа, бе чуек?”

Не друг, а държавният регулатор на електронните медии, известен  и с официалната си фирма СЕМ, разпространи през ноември, „под сурдинка” естествено, констатациите на свои експерти, че водещи в радиостанции с национален статут не само имат неправилен говор – „зимането на средства от хазната”, „флизането на приходи в бюджета”, „каа”, вместо „каза” и тям подобни –  но и страдат болезнено от паразитни” думички като „нали, значи, в смисъл” , с което  неизбежно прехвърлят своето страдание върху слушателите си. Същият регулатор дори цитира  щатен радиоводещ, който в пряко предаване е произнасял сакраментални фрази от типа на: „Ааа, к’во става, бе? Кой изкърти мивката, бе? Ааа, и ваната също! „

МЛЪКНИИИЯЯЯЯЯ (млъкни бе!)

Словесната  и зрителна вакханалия на тв-екран едва ли вече прави впечатление някому, а най-малко на блюстителите от СЕМ. От доминиращият сегмент на местните предавания – пошли натрапчиви шоута, безсмислени дивотии с етикета „лайфстайл” и други подобни безвкусици, обобщавани евфимистично като „модерна младежка телевизия” – традиционно се изливат септични словестни и визуални потоци, представяни като „музика за ушите” и „балсам за очите” единствено на старателно отглежданата през последните десетилетия местна маргиналия, отчитана пърхащо от собствениците на въпросните телевизии и рекламодателите като „рейтинг”. Запазилите все още някакво вътрешно приличие зрители знаят, че за подобен вид журналистика не са необходими нито правопис, нито грамотност, а най-малкото е нужен професионализъм, но какво могат да направят? Нищо, естествено, освен да се прехвърлят на чужд канал или да загасят телевизора.

Жълтата подводница

Същото се отнася  и за печатните издания, независимо дали са в сивата или в откровено таблоидната категория. Отнася се, за съжаление, и за Интернет, където оцеляването на най-популярните български сайтове зависи също изцяло от  количеството жълтения в техните изяви.
На този фон здравият български разум подсказва, че успеха, популярността и финансовото добруване не зависят от вашите младежка образованост, култура и гражданско приличие. Напротив, те изглеждат функция тъкмо на обратното. Поради което, скъпи български студенти, да ви е честит днешният празничен 8 декември, доколкото все още имате ентусиазъм да му се радвате.  И не се ослушвайте като „колорадски бръмбари в чипс”, а помислете отново трезво за бъдещето си! В което имате намерение да се вписвате грамотно или неграмотно.