Освен с корупция и престъпност, българското всекидневие  е изпълнено с откровено шарлатанство, което се практикува масово.
Френската дума „шарлатан” означава измамник или мошеник, който твърди, че притежава знания, умения и способности, каквито в действителност няма. В най-бедната членка на ЕС шарлатанството е специфичен  начин на живот, налаган от отделни личности, цели колективи, от политически  и бизнес формации и най-вече от държавата. Неотдавна самият министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков в момент на медийно откровение изплю знаковото камъче, че „ за България е по-добре да има сива, отколкото никаква икономика”, която независимо от своята разцветка съществува и създава брутен вътрешен продукт.
Мобилният телефон-касичка
Пример – уличният фолклор отдавна нарича трите мобилни оператори в страната  „Свиваком, Ментел и Грабул”. И те достойно оправдават точните си прозвища. Ментел, да речем, срещу когото освен с лавини от оплаквания, потърпевши негови абонати излязоха и на уличен протест –  е безпрецедентна постъпка в света –  нагло продължава да мами и ограбва по недопустим за европейските практики начин. Под претекст, че имал проблеми със състемата си за отчитане, фактури и плащания, въпросният мобилен оператор вече цяла година съзнателно поддържа забавените сметки на клиентите си в контролиран хаос, от който, естествено, извлича баснословни печалби. Друг, особено циничен прийом на местния оператор, е откровената измама главно на възрастни хора по Коледните или Великденски празници, на които промоционално се предлагат уж безплатни телефонни слушалки и разговори. В двегодишния период на уловката, обаче, тези фиктивни „подаръци” прогресивно се превръщат в истинска финансова гилотина за доверчивите пенсионери. И за да бъде шарлатанията пълна, трайна и със задължителния предпазен чадър, иначе нахъсаните местни медии като правило не обелват и дума за тези безобразия. Защо ли? Ами защото Ментел е един от най-големите рекламодатели и спонсори в държавата, а е известно, че ръката която те храни просто не се хапе.
Времена и нрави
Шарлатанството е и начин за оцеляване в безпросветния тунел на кризата. Идете на което и да е пазарище, където за разлика от нормалния европеец нямате право сам да си изберете зеленчук или плодове, но в замяна на това мърлявата мургава продавачка с учтивото българско „Казвай бе, вампир!” ще ви пробута най-скапаната и некачествена стока. В големите магазини, от друга страна, интензивно рекламирани колбаси и филета, както се разбра вместо с месо били  натъпкани основно със сланина, сол и вода, а поне сто  от марките на любимата на местните дечица лютеница всъщност прикривали менте, забърквано от оцветено нишесте, пюре от развалени картофи, ябълки и консерванти. И да беше единствено това!
Местните шарлатани са само  част от вездесъщата корупционна мрежа оплитаща държавата. А тя, със своите политици, чиновници и магистрати, отдвна е вдигнала ръце от реалното преследване мошениците. Това, че за обикновените граждани държавата практически отсъства съвсем обаче не означава, че тя липсва за своя над стохиляден чиновнически апарат, за който данъкоплатците отделят по 2.5 милиарда евро от бюджета. Как иначе да се тълкува факта, че годишно под масата и на тъмно се раздават над милион броя подкупи, а осъдените за това са едва няколко дузини будали?
Което, всъщност, си е най-голямата шарлатания. Тази държавната,  типично българската…

Пет години след приемането на Закона за дипломатическата служба, българското външно министерство огласи дългоочакваните си предложения за поправки в него.
След дълги разправии между партньорите от управляващата коалиция  и бурни парламентарни дебати, към края на 2007 година  беше приет Закона за дипломатическата служба – първият нормативен акт от 100 години насам, в който беше направен опит за внасяне на някакъв ред в дейността на външнополитическите представителства на страната в чужбина. Пет години по-късно, в навечерието на тазгодишните президентски и местни избори, правителството на ГЕРБ предложи и  първите поправки в документа, провокирани от продължаващите вече втора година неуредици във ведомството. Нека не забравяме, че също първата външна министърка в сегашния кабинет Румяна Желева още в началото на своя мандат заговори за промени в устройствения правилник на министерството, но верижните неблагополучия, съпъстващи нейното кратко и скандално пребиваване в институцията, не й позволиха да си „подреди къщичката”.  Решаването на задачата остана за нейния приемник Николай Младенов, който в движение трябваше да гаси наследените вътрешноведомствени пожари, да се опитва да прави външна политика и да лавира през минното поле на българската дипломация, осеяно от десетилетия с мините-агенти на комунистическата ДС. Докато в края на миналата година Комисията по досиетата не детонира с разкритията си скандала, разтърсил изцяло международния авторитет на страната и довел до прочистването на ведомството като неизбежна мярка.
Лустро за лачени обувки
Впрочем, тъкмо въпросната лустрация се оказа в сърцевината на предлаганите промени. Колкото и да се пази външният министър от употребата на този все още „противоконституционен” в България термин, той най-точно изразява същината на предстоящите мерки, независимо от това,  че те са половинчати. Какво, всъщност, означава формулировката, че „логичния ход на кариерата на един човек в системата няма да се прекъсва” сиреч, че той няма да  може да заема само определени позиции, но не и да напусне въпросната система? Може би, че осветените агенти-дипломати на ДС ще могат да дочакат до пенсия като градинари, портиери или дори като охрана в българските посолства в чужбина? Или ще бъдат преназначавани за архивари или хигиенисти в самото министерство? Дори  това да се случи, с подобна частична лустрация съмненията сред партньорите на страната в Европа и по света ще останат, а рисковете от поставяне под въпрос на международния авторитет на страната едва ли ще изчезнат. Поне докато поколенията наистина се сменят окончателно.
Аз на тебе, ти на мен!
Един от невралгичните проблеми при приемането на Закона за дипломатическата служба преди пет години беше размера на квотата на прословутите политически назначения. Към края на мандата си тогава социалистите наистина предложиха те да не надвишават 10 на сто, но парламента „визионерски” вдигна летвата на 20 процента, като дори в текста изрично беше посочено, че за фигурите от този партиен контингент няма да важат изискванията за най-малко два чужди езика, както и за стаж в дипломатическата йерархия. Днес разбираме, че тази квота не само ще остане непроменена, но и че тя била „естествена и логична за всяко едно управление”, според външния министър. По своему може би той е прав, защото преди време не само  трябваше да се оправя със странната „парашутна” номинация на един комедиант-куплетист за генерален консул в САЩ, но и защото тепърва ще трябва да търси подходящи места в мисиите в чужбина за заслужили съпартийци, както и да постави основите на онази елегантна приемственост, от която в бъдеще ще се облагодетелствуват поредните мнозинства и кабинети.
В този смисъл предложените поправки в дипломатическия закон несъмнено ще бъдат приети, макар и след това  да се озоват за пореден път в Конституционния съд. По-важното е, че след смяната на поколенията и в останалата квота, младите и кадърните в дипломацията все пак биха могли да  получат някакъв шанс за развитие в кариерата. Какъвто, впрочем, отдавна заслужават.

На фона на влошаващото се състояние на националното здравеопазване и на здравния статус на най-бедните европейци, все повече лекари и медицински сестри напускат България  .
Неотдавна европейското бюро на Световната здравна организация констатира, че българските пациенти харчат най-много пари за здраве от всички европейци.  При това не средства от здравната каса или държавата, а от собствения си джоб, въпреки че са здравноосигурени. Как? Платени прегледи при лекар, доплащане на скъпи консумативи в болницата, изписване на скъпи лекарства и купуването им изцяло със собствени средства. Съотношението между частните разходи за здраве и осигуровките е 43:47 на сто, докато в повечето европейски страни то  е 25:75 на сто за сметка на държавата и различни здравни фондове. Констатациите бяха направени през март от Световната банка, която посочи, че за да оцелеят в кризата, освен от храна българите пестят главно от лекарства и медицинска помощ. А съдейки по отношението им към качеството на евентуалното лечение, възможността за навременен достъп до болница, цените на лекарствата и частта от разходите, която им се възстановява от здравния фонд, най-бедните европейци са и най-недоволни в ЕС от медицинските услуги в своята държава.
В търсене на смисъла
От друга страна намаляващата раждаемост, увеличената смъртност и прогресивно нарастващата емиграция постепенно изпразват системата на местното здравеопазване от смисъл. В резултат на несекващите от години насам хаотични реформи основната концентрация на здравни заведения се извършва в по-големите градове, което води до неизбежно редуциране на медицинскии персонал, особено на млади лекари и сестри. Те,  ако все пак работят някъде, получават заплати, които са с пъти по-ниски от средните европейски в бранша. Личният изход за тези образовани, в повечето случаи медици със специалност и профил, може да бъде само един – напускане на страната и работа в чужбина.
Мъките на доктор Охболи
Само през миналата година от българската здравна системата са си отишли почти 1000 медицински сестри, които във Великобритания, Италия, Испания, Германия и Швейцария заработват между 4 и  6 пъти повече от средните 250 евро в България. Сега в страната са хартисали 25 хиляди от все още необходимите  за системата 60 хиляди сестри и специалисти по здравни грижи. Подобна е картината и с лекарите, особено младите. По няколко пъти годишно в България се организират международни трудови борси за медици, от където все повече хирурзи, анестезиолози, психиатри и  други търсени специалисти потеглят към клиниките в Западна Европа и по света. Там дори начинаещи млади лекари започват с немислимата за местните условия заплата от 3-4 хиляди евро и получават възможности за професионално развитие с оценка за своята хуманна професия. В България повечето млади лекари заплащат от джоба си таксите за специализация, не получават заплата за годините на нейното придобиване, за да бъдат евентуално назначени в последствие като специалисти с възнаграждение от 300 евро.
Така кръгът на нищетата ще продължава все повече да се затяга докато един ден е възможно да се затвори напълно. Тогава и поточната линия от медицински кадри за чужбина ще секне. Просто защото тях може въобще да ги няма, тъй като ще се окажат непосилен лукс за изтляващата държавица и нейното  все по-безразлично народонаселение.

След като парламентът отхвърли предложението на Синята коалиция за отпадане на параграф 12 от Закона за досиетата, темата за продължаващото влияние на агентите на комунистическите тайни служби върху стопанския и политически живот в България освен отново актуална, стана и предизборна.
В края на миналата година Синята коалиция внесе в парламента предложение за отпадане на един от особено спорните параграфи от приетия в самия край на 2006 година Закон за досиетата, който забранява осветяването на една особена категория висши ченгета от по-нисък разряд. По силата на пришития към закона в последния момент текст, началници на отдел или сектор в служба „Военна информация” и в Националната разузнавателна служба, заемащи такива постове след 16 юли 1991 година, могат да останат скрити, сиреч имената им да не бъдат обявявани публично. Според председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов това е причината към почти двестата агенти-дипломати работили в МВнР да не бъдат прибавени още десетина, а под чадъра на  въпросния параграф все още да се укриват още най-малко 50 активни служители на бившите тайни служби.
Веселите тарантули
Още след внасянето на въпросната поправка, депутати от десницата отбелязаха нещо твърде важно – с промяната ще бъдат засегнати фигури, които са на едни от най-високите длъжности във военното и цивилно разузнаване и което е особено интересно – управлявали са мрежите от тайни сътрудници до 1989 година. Чрез тяхното изваждане на обществен показ ще могат да се проследят редица умело законспирирани в миналото агентурни вериги, които продължават необезпокоявани да функционират и днес в сферите на организираната престъпност и политиката. Подобни аргументи бяха представени и преди сегашното гласуване на поправката, но те бяха окачествени от левицата като „вредни за страната поправки”, които се използували като „политическа виагра” за спадналата популярност на десницата.
„Ван вей тикит”!
Твърде странна се оказа позицията на ГЕРБ, които не подкрепиха отмяната с твърдението, че ще внесат свои предложения за поправки, когато бъдат готови. И сториха това само ден след като стана ясно, че трима от новоназначените от земеделския министър директори на държавни горски предприятия са осветени агенти на ДС, но както и че 13 от посланиците-ченгета, в това число и този в Берлин,  вече са получили нареждане да си купят еднопосочен  билет за София,  а останалите 23-ма ще бъдат върнати през юли.
За вътрешните предизборни терзания на управляващата партия говорят не само въздържалите се от гласуване на отпадането на параграфа-чадър 62 нейни депутати, но и ширещите се сред тях намерения да запазят агнето цяло и вълка  сит. След като през февруари шефовете на цивилното и военно разузнаване се обявиха категорично против отпадането на забраната за да не бъде разкрита „сериозна част от агентурния им апарат”, сред мнозинството се появи идеята чадъра  над ДС-разузнавачите да се простре не от 1991-ва, от 2000 година нататък. Другите, вече пенсионирани, просто нямали вече нужда от прикритие…
Как актьорите в театъра на ДС- сенките ще разпределят своите  роли на местните и президентски избори скоро ще се разбере. Отсега, обаче е ясно, че макар вече да не ги очакват ордени „Стара планина”, спектакълът им ще продължава както винаги таен, скрит и страховит главно за обичайната публика с дебели пачки и лъскави автомобили. А контролираните изкъсо медии ще правят съответната реклама.

Въпреки положителната оценка на ресорната комисия към ЕП  и посочения пожелателен срок,  новият пакет от мерки за борба с имиграцията и по-строго прилагане на шенгенските правила, който еврокомисарката по вътрешни работи Сесилия Малстрьом ще огласи днес, едва ли ще приближи България до Шенген.
Защо?
Подобно на неуловимо слънчево зайче, „Шенген” непрекъснато подскача пред очите  на София и всеки път, когато управляващите протегнат ръка да го сграбчат, то се измества или просто изчезва. След което започват вайкания по медиите, совалки до  Брюксел и Страсбург, канят се нескончаеми групи от експерти, пред които/ за кой ли път!/ се демонстрира техническата готовност за членството, докато не последва поредния скок върху блуждаещата цел.
Причините за подобна наивна ситуация биха могли да бъдат много, но като че сред силно подценяваните, специално в България, са притъпената способност на местните политици и най-вече на управляващите, не само да слушат, но и да чуват, не само да гледат, но и да виждат, не само да кимат с глава, но и да разбират. За съжаление формите на онази деликатна междудържавна комуникация, шлифовани в демокрациите на Стария континент в продължение на столетия, все още изглеждат непостижими за иначе ентусиазираните местни фенове на Шенген.
Jawoll ? Я – вол!
Още в средата на април почти синхронно германският и френски външен министър Гидо Вестервеле и Ален Жупе заявиха, че София и Букурещ все още не са изпълнили „определен брой критерии” и че е нужно още време да го направят. Виктор Орбан, премиерът на Унгария, която е ротационна председателка на ЕС дори подсказа на неразбиращите, че процесът по приемането е блокиран защото „няма никаква политическа подкрепа сред останалите страни от ЕС”, но и това послание остана неразбрано. Стигна се до ЕП, където първо трима евродепутати от Дания, Германия и Холандия предложиха да се премахне обвързването с конкретни дати за приемането на двете балкански съседки в свободното пространство, а след тях цялото  евродепутатско представителство на Дания от всички политически групи, сред които дори и депутат от ЕНП, в писмо до премиера на своята страна, директно обяви, че София и Букурещ не трябва да влизат в Шенген докато имат проблеми с корупцията и организираната престъпност. И отново по българските медии не дипломати и смислени политици, а полицаи от МВР заповтаряха познатата песен, как  КПП-тата били готови, а персонала-обучен, и как поредните посетители-евроексперти щяли с очите си да се уверят в това…
Веселбата продължава
За поотпусналите се интелектуално покрай Великденските и Гергьовденски празници местни политици освен педизборните кампании, през следващите месеци, предстои и  решаването на поредните „задачки –  шенгенки”  с леко повишена трудност. Като, например, вярно да разтълкуват “policy paper”-а на ЕК за борба с имиграцията и значението му за България, да осмислят правилно политическите оценки в предстоящия през юни доклад на Брюксел по правосъдие и вътрешен ред, както и да стискат палци резолюцията на ЕП по въпроса през юни да бъде положителна, както и темата да залегне в дневния ред на Съвета на ЕС през същия месец.
И чак след това, ако в Брюксел решат да скрият палавото си огледалце, слънчевото зайче „Шенген” е възможно да се материализира в някаква степен. Макар дотогава гонитбата му  ще продължи.