ЗА ГЪБИТЕ, ЧУПКАТА В КРЪСТА И БЪЛГАРСКИТЕ ТРЪМПИСТИ

 

Георги Папакочев

13 февруари 2025

Едва дочакали повторното встъпване в длъжност на новия-стар американски президент, от мицела на българския политически и обществен торф буйно започнаха да никнат гъбите на „тръмпизма“. Само за няколко седмици тези организми избуяха дотам, че вече почти не слизат от тв-екрани и радиоефира, да не говорим за социалните мрежи. Там те авторитетно демонстрират свръхпознания за политиката на САЩ / кракът им най-често не е стъпвал там/ и за Тръмп, за когото поради езикова необремененост, са придобили познания единствено от местните, а вече и от приятелски настроените към него руски медии.  Избуялите тръмпистки „фунги“ са всякакви – ядливи, отровни, психотропни, паразитни и дори сапрофитни /като мухълът, който обикновено  се храни от умрели животни и гниещи вещества/, и те  само биологическата част от метафората.

По-обезпокоителна обаче, е обществено-историческата.

Известно е, че открай време българинът се възторгва къде простодушно, къде поради незнание, от императори, крале, султани, владетели, диктатори и всякакви вождове, пнай-често партийни. Просто  формираната през вековете нагласа, че е част малък и уязвим народ на Балканите, изповядващ удобното „Преклонена глава сабя не я сече“ обикновено го изпълва с коренопреклонно благоговение пред подобни личности. Неслучайно в разказа си „Ангелинка“мъдрият Елин Пелин е описал следния разговор в малката селска кръчмичка:

„ – Знаете ли кой е Дизраели? – попита единият от мъжете.

– Дизраели ли? Той е голяма работа! – отвърна другият. – Министър-председател на Англия, знаеш ли? Голям човек!“

Затова  когато подобна фигура изгрее и на местния хоризонт,  гостоприемната народна психика неусетно сгъва населението във  възторжена чупка в кръста, залепва върху лицето му най-приветливата усмивка, а от гърдите му сякаш спонтанно започват да се изтръгват възгласите „Хош гелдиниз !“, „Добро пожаловать !“,„Да здравствует !“, „Вечная дружба !“, „Хелоу !“  и, естествено, универсалното „Ураааа !“. Всичко това съвсем естествено е придружено от ласкав ентусиазъм и размахване на цветни флагчета.

Примери от най-новата българска история – колкото щеш!

Когато на път за Цариград руската имперска армия прогонва османците от територията на България през 1878 г. населението посреща с хляб и сол освободителите си от петвековното владичество, издига  със сиромашките си грошове няколко стотин паметника в знак на признателност, кръщава градове, села и  улици на руски генерали. За да усети само няколко месеца след това върху гърба си несправедливостите на Берлинския договор, изработен с активното участие на имперска Русия. Въпреки изпитаното национално унижение и разделянето на българите на русофили и русофоби,  паметниците останаха, а имената на руските генерали по градове и паланки дори и днес не правят никому впечатление. В главите на поколенията, обаче, е останало Вазовото „Здраствуйте, братушки“, а в зората на демокрацията неколцина заможни ДС-русофили  дори успяха да издигнат в центъра на София отблъскващия паметник с разцепената глава на русофоба Стефан Стамболов, като недвусмислено предупреждение към всички, които дръзнат да се обявят срещу Русия.

Не по-малко патетични са братските сентименти на българина и към Германия. През май 1935 година Херман Гьоринг, тогава председател на Райхстага и райхминистър на авиацията, под претекст за сватбено пътешествие, каца с личния си самолет на летище Божурище. Ето какво отбелязва в изследването си от 2020 г „Райхът и Царството: Германското присъствие в България (1933 – 1940 г.)“ историкът  доц. д-р Владимир Златарски  : „По време на цялата си визита в София той /Гьоринг – б.м./ е бурно акламиран от събралото се множество, което изненадва германския пълномощен министър Ойген Рюмелин, описващ народния ентусиазъм като нехарактерен за „освободените от типичните южняшки темпераментни изблици и относително хладни българи“. А от двете страни на пътя на от Божурище до Двореца, Гьоринг е приветстван с цветя и радостни възгласи от десетки хиляди жители на столицата. Дори повече – архивни кадри на нацистката кинохроника  показват как с народни хора, хляб и сол местното българско неселение посреща радостно навлизането на войските на Хитлер  в България през март 1941.  Вярно, пропагандната машина на Гьобелс е работела много ефикасно, но е вярно и това, че обективът все пак си остава обективен в заснетите детайли.

Съветската кино и фото пропаганда също не остава назад. Нейните обективи също подробно са регистрирали нахлуването на Червената армия в България на 8 септември 1944 както и емоциите след организирания на следващия ден комунистически преврат в Царството. Ето какво разказва пред Свободна Европа – София  доц. д-р Михаил Груев, председател на Държавната агенция „Архиви“:   „Не можем да отречем ентусиазма и положителните емоции, с които голяма част от българите посрещат новата власт. Част от този ентусиазъм е манипулиран и режисиран в кинолентите и снимките от това време, но много хора все пак се радват спонтанно. Това не се дължи толкова на новите управляващи, а на факта, че в преврата на 9 септември много хора виждат край на войната и на многото ограничения, породени от нея. В седмиците след тази дата продължават да се провеждат митинги и демонстрации на хора, които приветстват ОФ, партизаните и съветските войници“.

Да, именно ги „приветстват“! Въпреки започналите вече съветска окупация, масов терор и убийства в цялата страна. Да не говорим за създадения в края на 44-та т.нар. „Народен съд“, който под одобрението вдигнатите заканително юмруци на нароилите се наистина като гъби активисти на комунистическата партия и ОФ, в рекордно кратък срок успява да ликвидира физически целия политически и интелектуален елит на страната.

Възторзите на опитоменото социалистическо гражданство

След окупационно-превратната еуфория през 1944 постепенно  настъпва безвремието на изпълнените с „трудов ентусиазъм“ години на тоталитаризма, социализма и на „развитото комунистическо общество“. По-възрастните помнят как всяко посещение в страната на високопоставен Кремълски велможа биваше ознаменувано с грандиозни многочасови митинги на столичния площад „9 септември“, с дълги и мощни скандирания в конгресните зали в подкрепа на КПСС и БКП и на техните лидери, с пищни ритуали и манифестации по случай „Девети септември“, „Деня на Октомврийската революция“, а в Деня на Ботев 2 юни сред имената на загиналите за свободата и независимостта на България  можеше да се чуе името на Людмила Живкова, дъщеря на Генералния секретар на ЦК на БКП. На тези „спонтанни“ масови прояви гражданството прегракваше от скандирне на лозунги, ръцете му изтръпваха от ръкопляскания, а угодническите усмивки към „ръководителите на Партията и държавата“ като да бяха залепени върху лицата на населението.

Междувременно през 60-те, 70-те и 80-те десетки  хиляди приветствахапо улиците българо-етиопската дружба в лицето на императора Хайле Селасие, възторжено ръкопляскаха на кортежа на иранския шахиншах Реза Пахлави и неговата красива последна съпруга, чисотсърдечно  издигаха лозунги за българо-либийската дружба пред големия приятел на България Моамар Кадафи. Същите тези десетки хиляди чинно и под строй се редяха разплакани пред Съветското посолство за да отдадат последна почит пред портрета на сенилния Генсек на КПСС и „най-голям приятел на България“  Леонид Илич /Брежнев/. И така нататък, и така нататък…

Днес българинът е изправен пред поредното предизвикателство в лицето на американския президент Тръмп. Едва ли има съмнение, че някога в бъдещето, ако на русолявият мултимилиардер му скимне  да посети България, вечните местни гъби-посрещачи ще поникнат на всяка крачка от неговия маршрут, разбира се с подходящите за случая лозунги /написани на английски но с кирилица, естествено!/, със знаменца и най-вече с  червените шапки с надпис MAGA/Make America Great Again/. Задушевното българско „Вечна дружба“ ще се подразбира от само себе си. А най-ентусиазираните  и хлевоусти от тях ще венцеславят по медиите мъдрата емигрантска, икономическа и най-вече глобална политика на новия „световен кумир“ Доналд, който с двучасовия разговор по телефона вече легитимира руският президент Путин от „разбойник“ и „диктатор-убиец“, както го наричаше точно президента Байдън, едва ли не в легитимна фигура в международните отношения.

Кое е вярното, всъщност? Нека Вашингтон попита украинците за отговор. И да разкаже каже този отговор на възторжените български тръмписти, които се готвят за българската MBGA /Make Bulgaria Great Again/, каквато и да е тя.

ДА НАПРАВИМ СВЕТЪТ ОТНОВО „ВЕЛИК“

  Тръмп и Мъск наблюдават схватка по професионална борба /кеч/ в NY. Снимка чрез NYT

Георги Папакочев

20 януари 2025

В странни времена живеем днес. Светът изглежда навлиза в етап на пълно самоотрицание и изглеждащите невъзможни след края на Втората световна война действия и политически намерения на редица страни, днес постепенно придобиват

 опасни очертания

Дни преди официалното си встъпване в длъжност новоизбраният американски президент Доналд Тръмп обяви, че възнамерява да присъедини към САЩ, къде с икономически, къде с военни средства, не само Панамския канал и остров Гренландия, но дори северната си съседка Канада. В същото време руският президент Владимир Путин не крие намерението си с военната помощ на Северна Корея да доунищожи Украйна и после заедно с Балтийските държави, Беларус, Молдова и Кавказ, да възстанови онова, което до края на 1991 наричаха СССР или по-точно „Империята на злото“, по определението на Роналд Рейгън. В Азия комунистически Китай след като погълна Хонконг, продължава да е обсадил с армията си о. Тайван и заплашва всеки момент да си го върне отново. На този фон „Колективният Запад“, в т.ч. Европа, според агресивната лексика на Кремъл, се е съсредоточил основно върху климатичните промени и миграцията, като така фактически помага за реализиране на плановете на Русия и Китай.

Очевидно навлизането на света отново във фазата на т. нар.

“глобална лудост“

вече се превръща в опасност не само за трудно изградения в продължение на десетилетия съществуващ световен ред, но и за връщането на цивилизацията към отдавна отречени позорни времена, характерни с рефрена от песента на „Абба“, „Победителят взема всичко, а победеният остава незначителен“ .

Впрочем, действително ли през третото десетилетие на 21 век е възможно да се появи свят, построен върху териториалната и военна мощ? А как би изглеждал един „велик“ бъдещ свят, разпределен единствено между „победителите“?

Затова да се опитаме да включим въображението си и да нарисуваме в съзнанието си, дори  с известно преувеличение,

възможната картинка

Мислено поглеждаме, например, към Европа и една Унгария, да речем, която тутакси би пожелала да анексира части от Словакия, Румъния и Сърбия, които преди Първата световна война са били нейни територии. Неслучайно Виктор Орбан продължава да се заиграва с идеята за Велика Унгария. Подобни са и уж „легитимните“ претенции на Русия не само към бившата житница на СССР Украйна, но също към Кавказките републики  – Грузия, Армения, Азербайджан, както и към Средноазиатските държави. Мощната Германия, да речем, би могла отново да обърне поглед към западната половина на Полша и бившата Източна Прусия, сега окупирана от Русия. А въпросната Полша едва ли би се поколебала да поиска обратно части от Украйна и Беларус. Да не говорим за Чехия, която най-вероятно би предявила претенции към своята някогашна Подкарпатска Рус.

А за нас, българите, със сигурност най-интригуващото би било, ако съседна Турция реши да си припомни за Османската империя, която само допреди век и половина владееше повечето Балкански държави, сред които и България.

Така можем да продължим въображаемото си пътуване  и по  целия свят, докато в даден момент се окаже, че ако потенциалните амбиции за териториално разширяване на всички държави се осъществят, територията на земното кълбо ще се окаже недостатъчна. Известно е, че там, където липсва пространство, обикновено започват войните. А в тях обикновено

 печели по-големият и по-силният

Впрочем, нека спрем с въображението и преувеличенията дотук. Все пак Тръмп и неговия екип едва ли биха приели подобни фантасмагории дословно, макар че е добре да ги приемат сериозно. Както и ние не следва да приемаме визията „Да направим светът отново велик“ дословно. Но да погледнем на нея сериозно, все пак е нужно. За да не изпаднем в крайна сметка в абсурда на Козма Прутков, който простодушно възкликва: „Като гледам на света, не мога да не се учудвам!”

ПРОТЕСТИРАЩИТЕ ТРАКТОРИСТИ КАТО „КОННИЦИТЕ НА АПОКАЛИПСИСА“ ЗА ЕС ?

 

 

06 март 2024 г.

Г.Папакочев

Любимите теми на кремълската пропаганда и нейните рупори и днес са свързани с неизбежния разпад на „колективния Запад“ и рухването на ЕС. Разработката на тези магистрални опорни точки в наши дни въобще не представлява проблем за московските пропагандисти. Просто в нормалните демократични държави може открито да се говори за проблемите, да се критикуват личностите, които ги причиняват, и което е особено важно –  публичните протести на гражданите са не само конституционно гарантирани, но и масово отразявани от медиите. Дейността на путиновите агитатори се улеснява значително и от странния мазохизъм на определен слой интелектуалци в обществото, които изпитват неудържимо удоволствие да правят всякакви черни пророчества и мрачни прогнози по всяко време, за всичко и навсякъде.

Макар  забавна на пръв поглед,

 

 ситуацията всъщност е доста сериозна.

 

Ако се абстрахираме от десетилетията комунистически режим, когато, по определението на популярния все още съветски сифилитик Ленин, „гробокопачът на капитализма и творец на комунизма“,  наречен „пролетариат“, беше натоварен с великата историческа задача да  громи и изличава Запада като общество, за да може прогнилият капитализъм, в който това общество е обречено да страда, най-сетне да рухне окончателно и безвъзвратно.

Впрочем, трябва да се отбележи, че тези апокалиптични морбидни представи, „оживяват“ винаги подобно на зомбита, когато демократичния свят се сблъсква с някаква криза. Нека  си припомним как новия 21-век започна с терористичното нападение срещу САЩ на 11септември 2001 г, а през 2008 година как избухна световната икономическа криза, продължила цели 7 години. Почти веднага след нея се надигна миграционната вълна, а през 2020-та ни порази и пандемията от Ковид. Едва поокопитили се от смъртоносния вирус, през 2022 г. бяхме сполетяни от пълномащабната война, която Русия започна срещу Украйна.

Така се оказа, че кремълските дезинформатори въобще не трябваше да си измислят проблеми, тъй като  те бяха реални и затова тутакси бяха вкарани в пропагандната мелница на Путин. Лозунгът, естествено беше, че „колективният Запад“ не е в състояние да реши проблемите си и в крайна сметка той е обречен.

По същия начин

комедиантите на хибридната война

прогнозираха рухването на европейския проект и съответно на ЕС. Ето какво припомнят анализаторите от специалния европейски интернет-сайт за борба срещу дезинформацията Euvsdisinfo.eu: „ По време на Ковид-пандемията Москва предрече настъпващия колапс поради предполагаемата неспособност на ЕС да предприеме съответните здравни мерки. Това се оказа невярно. През зимата на 2022-23 г. въпросният колапс все пак трябваше да се случи, този път поради цените на енергията, инфлацията и общия стопански крах. И това се оказа лъжа“.

 

Протестите на европейските земеделци в Германия, Франция, Италия, Белгия, Гърция, дори и в България през последните седмици, също се превърнаха в пропагандна тема, която искрено зарадва кремълските дезинформатори. Техните пропагандни канали тутакси започнаха да вещаят започващият стопанския крах на ЕС, като в същото време удобно забравиха факта, че в демократичния свят защитеното от закона гражданско право за свободата за изразяване на протест и

недоволството е по-скоро проява на сила, а не на слабост.

Въпреки това Кремъл продължи да смята западните общества за ненормални, а неговите пропагандисти лансираха тезата за пропаст между европейските граждани и брюкселския елит, като пророкуваха за неминуем взрив от насилие, пълен разпад на ЕС и „начало на обсадата на Париж“/ това по повод тракторните протести на земеделците във френската столица/. Виновникът  за всичко това също беше посочен с пръст – това се оказа  лошия брюкселски елит, който естествено подкрепя, „негодникът Зеленски“.

Впрочем, безкрайната историческа серия от черни съветски, а днес и руски пророчества, отдавна е скучна, при това много. Въпреки всичко тя продължава просто защото някой все още  източва капитал от нея, властови и финансов. И ако според дезинформаторите  мистичните „четирима конници  на Апокалипсиса“ действително са  протестиращите европейски трактористи, путиновите пропагандисти  наистина са загубили всякаква връзка с реалността. Което вече освен скучно, е и опасно.

 

06 март 2024

КОМУНИЗМЪТ ПРЕД ПОГЛЕДА НА НЕГОВИТЕ ЖЕРТВИ

Faktor.bg

Как границите на приличието и историческата памет се подминават протоколно и незабележимо

Faktor.bg

Георги Папакочев, 01 февруари 2024 г.

Съществуват някои невидими на пръв поглед граници на общественото приличие, които не следва да се прекрачват. Днешният 1 февруари 2024 г., обявен за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим, се оказа

 събитието поругано по най-перфиден начин,

при това пред погледите на бивш президент, председател на НС, посланици, евродепутати, духовници и насълзените все още очи на неколцината все още  живи жертви на репресиите в занданите на ДС и концлагерите на комунистическия режим.
Просто един от най-пищните венци, поднесени помпозно на мемориалната стена в парка пред НДК, беше от…новия кмет на София Терзиев! Същият този кмет, чиито баща  Александър Терзиев е бил офицер от Първо главно управление на ДС, дядо му Васил Терзиев, на когото е кръстен, е бил партизанин, а после – генерал от Държавна сигурност и дългогодишен началник на нейното Трето управление (военно контраразузнаване), чичо му Павел Терзиев е офицер от VI управление на ДС, а братът на дядо му – Тодор Терзиев, е началник на IV управление на ДС (научно-техническо направление)? Естествено никой от присъстващите не обърна внимание на тази „дребна“ подробност, както и на преработения от Димитър Методиев и Георги Джагаров, най-приближените до Тодор Живков „придворни комунистически поети“, текст на националния химн, който беше изпълнен на церемонията и който всички слушаха изпънати и мълчаливо! При това без дори да подозират как границите на приличието и историческата памет се подминават протоколно и незабележимо.

И още нещо – прочулото се със своята проруска и антиевропейска пропагандна политика БНР с неговата програма „Хоризонт“, бяха решили, /уж случайно, де!/че тъкмо на 1 февруари 2024, денят в който т.нар. „Народен съд“ през 1945 г. е  осъдил на смърт трима регенти, 67 депутати, министри, генерали и полковници, чиито присъди са били изпълнени още на същия ден, водещ на скандалното предаване „12+3“ трябва да е не друг, а тъкмо щатния журналист на БНР с руски псевдоним, който само преди година беше обявил във ФБ, че е „достатъчно е да погледаш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд“. Естествено днешният български съд оправда ответника Петър Петров Георгиев / всъщност Петър Волгин/ в делото, заведено от 102-годишна жена, репресирана и преследвана от същата комунистическа ДС с мотива, че журналистът от Българското национално радио Петър Волгин „е прекрачил границите на журналистическата етика, както и на свободата на словото с изказването си, възхваляващо Народния съд, но той не е причинил с думите си вреда на жена, която е жертва на комунистическия режим, но не и на самия Народен съд“ ! Това  реши съдът в края на ноември 2023 г. и днес, на 1 февруари 2024 година,  в деня на почит към жертвите на комунизма,

предаването на Волгин отново бликаше от ирония и откровено презрение към Европа, НАТО, САЩ и Украйна, 

естествено.
Всичко това се случи в един единствен ден, през който следваше да бъде изразена признателността към онези хиляди убити, десетки хиляди изселени и стотици хиляди жертви на комунизма и неговите репресивни органи като Народния съд и ДС. Същите, които де факто бяха скрито „реабилитирани“ от новия кмет на София и от водещия на програма „Хоризонт“ на държавното БНР.

Ден, в който сякаш комунизма се беше върнал в България след кратко отсъствие.

Георги Папакочев: Георги Папакочев: Руските специални служби стискат палци Волгин да продължава да вилнее в БНР с невероятна мощ

.
17 януари 2024 г.

Ако украинците не се справят във войната – жална ни майка и на нас

Русия намери незаменим рупор на военната си пропаганда и на фалшивите си новини сред журналисти в БНР, казва журналистът пред Faktor.bg

Интервю на Васил Стефанов

Г-н Папакочев, какво е Вашето впечатление за фалшивите новини от руска страна – какво е “съотношението” в сравнение например със западните медии?

Ние всеки ден буквално плуваме  в океан от фалшиви новини под формата на реклама, на различни предложения, внушения и информация от различни източници. В момента се намираме във военно време – с два тежки въоръжени конфликта. Така фалшивите новини вече придобиват военно значение на дезинформация, на военна пропаганда, а противоборстващите страни трябва да го имат предвид и да се отнасят много внимателно с фалшивите новини.

Какъв е най-ефикасният начин да се предпазим и да не влизаме в капана на дезинформацията?

Това е доста трудно да се направи, тъй като атаките непрекъснато идват от много места, по най-различен повод и в различна форма. Фалшивите новини са най-вече онлайн и в социалните мрежи от непроверени източници, които на пръв поглед изтънчено и изискано оказват влияние върху съзнанието, психиката и нагласата на хората, което е недопустимо. По време на Втората световна война неслучайно германците произвеждат масово радиоапарати, които са евтини и на практика са във всеки дом. По този начин тогава докторът на науките Гьобелс започва да върши безобразната си пропаганда до края на войната, която до такава степен промива мозъците на германците, че и до ден днешен има такива, които вярват на лъжите му. В исторически план никой не се е лишавал от военната пропаганда. Тя е придобила такъв отвратителен и отблъскващ вид, че противодействието ? днес е много трудно.

На кои медии можем да се доверим, след като дори в държавните е пълно с колеги, които се опитват да облъчват аудиторията с проруски фейкове?

Забележете колко е перфидна и извратена цялата работа. В момента едно от пропагандните послания е, че радиото има много малка слушаемост и въздействие, че с изчезването на радиоточките не се слушало БНР и подобни глупости на търкалета. Държавното радио има 10 регионални станции, които мултиплицират аудиторията. Освен това – БНР притежава най-мощната мрежа на ултракъси вълни като диапазон, което кара хората в автомобилите да въртят приемниците си на най-силния и качествен сигнал. Така че тук имаме голямо заблуждение, при което руската пропаганда е намерила незаменим и уникален свой рупор, чрез който повече от десетилетие облъчва българите за случващото се в Украйна и обръща истината около престъпленията на Кремъл на 180 градуса.

Петър Волгин ли е основният рупор в БНР, за който говорите?

Петър Волгин е инструмент, при това много точно подбран и мотивиран. Повече от 10 години той е катализатор на всякакви скандали в „Хоризонт“ и на фалшиви новини.  Програмният съветът на БНР му прави само забележка за тях, защото в предаването имал единствено „елементи“ на руската пропаганда. В същото време Петър Волгин продължава да вилнее с невероятна мощ и въздействие, предполагам – нещо, за което руските специални служби стискат палци да оцелее колкото се може по-дълго – само и само да върши онова, за което е сложен там.

Кога се пречупиха нещата и се появи руската пропаганда, тъй като в края на 90-те и в първите години на века като че ли деградивната журналистика нямаше толкова силно влияние?

В този вид, в който сега съществува пропагандата, я нямаше, защото нямаше и конкретни поводи. Използва се обаче всеки възможен и „удобен“ начин тя да се пробута. Да не забравяме, че от началото на войната бяха спрени всички руски канали, с което обаче военната пропаганда на Кремъл не намаля. Тя беше пренасочена в социалните мрежи. Радиото остава най-мощното средство за облъчване на хората, които са свикнали да се доверяват на БНР и на „Хоризонт“, чиито новини горе-долу са балансирани. Точно това се използва, за да се пробута кречеталото, което върви два пъти седмично и един път в събота, когато вилнее в измисленото си предаване „Политически НЕкоректно“. По-важният въпрос е откъде започва и как функционира многопластовият чадър върху изстъпленията във въпросния радиоефир, който му се дава. Нека да не забравяме, че БНР е част от националната сигурност в случаи на природни бедствия или на война. Радиото има още куп други функции, а не да се превръща в рупор на руската военна пропаганда.

Защо беше спряно излъчването на „Хоризонт“ на честотата на дългите вълни, която се хващаше на по-трудни участъци?

Доста сериозни екипи днес работят в онлайн платформата на БНР и правят т.нар. подкасти. В това отношение оплакване не може да има, защото който иска да слуша, независимо какво и откъде, може да го направи с една проста апликационна програма на компютъра, лаптопа и телефона си. Разпространението на ефирния сигнал става все по-екзотично. Да не говорим, че навремето на къси вълни се слушаха „Свободна Европа“ и BBC. Качеството не беше добро, но достигаше огромни разстояния в ефира. При УКВ-сигнала, излезеш ли от София, изчезва.

Кои бяха най-фрапантните и опасни фалшиви новини, на които пропаднахте през 2023 г.?

Трудно може да се направи подобна класация, защото са много. Пусна се примерно фалшивата новина, и то по държавното БНР, че са завладени украински кораби, а единият от тях бил български. Водещият Петър Волгин, който пусна дезинформацията, получи само мъмрене. Въпросният журналист и хората, които работят със и за него, се изхитриха и вече много внимават как провокират и поднасят информацията. Обикновено не е необходимо задължително водещият да е той, а се четат коментари, които са срещу Запада и срещу ЕС. Волгин знае много добре какво ще кажат неговите събеседници и си направи списък с хора, които говорят едни и същи неща. Ако получат пък и покана за някоя телевизия, за да продължат, сигурно ще им се увеличи хонорарът. Другият перфиден начин за пропаганда е структуриране на участията на събеседниците. Първи гост например беше един професор от БСП. Той е пуснат, за да говори авторитетно и да „обере“  вниманието на аудиторията, което е професионална манипулация. Волгин често кани и гости, които в началото “удрят камбата”, да пуснат кречеталото, но след това водещият си минава към рутинните си теми. БНР има една управа, защото ръководство няма, и тя работи с подслушване и заповеди отгоре.

През годините се смениха доста директори в държавното радио, но нищо не се променя – какво е Вашето обяснение и толкова ли е силен натискът отгоре?

Преди имаше директори с опит, а днес постът заема бивш юрисконсулт, който сетете се колко разбира от журналистика и схваща онова, което се прави. По същия начин е и историята в СЕМ. Вижте само каква е пропорцията на хората, които могат там да изразят обективни мнения спрямо останалите. Вече чиновниците на по-ниско ниво в „Хоризонт“ са като старшини и само казват „слушам“.

Ако прочетем или гледаме западни медии, Украйна е с добри позиции във войната, но влезем ли в руски агенции – Путин печели. Има ли някакво „средно положение“ по тази тема?

Когато човек се запознае с някаква информация, за първото нещо, което трябва да се попита, е – от какъв източник идват новините. Големите световни медии, като BBC, като други реномирани телевизии или вестници, са толкова тежки, че трудно могат да си позволят манипулация или да публикуват непроверени факти. В същото време руската журналистика се занимава с военна пропаганда. Никой от „колективния Запад“, както го наричат в Русия, не спестява проблемите в Украйна, свързани с финансирането на войната и с доставките на боеприпаси. Тези проблеми са големи и Володимир Зеленски ги казва едно към едно. Накрая се оказва, че докато русначетата загиват на фронта, баровците в Москва си правят полуголи купони. Всичко това показва загниването на един агресивен и плутократски режим. Вие няма да чуете в Русия новини за избиването на деца и майки в Украйна.

Кога и как би могъл да приключи кошмарът в Украйна?

– Не се наемам да правя прогнози, но зависи каква ще е солидарността на Запада спрямо Украйна и доколко на самите украинци ще им стигне храбростта и силата да продължават тази война, за която българският президент беше казал, че е априорно загубена. Най-вероятно той, заемайки поста на „Дондуков“ 2, има много специализирана информация, която идва от определено място. Освен това, вътрешните му разбирания съвпадат напълно с информацията, която получава. Войната може и да бъде прекратена съвсем внезапно, както и да продължи много дълго. Говоря ви за евентуална експлозия в управлението на Кремъл, но не виждам в Русия да са започнали някакви големи протестни вълни на майки на военни, които всеки ден киснат на фронта и са обстрелвани като патици. Всичко е възможно, но вътрешният контрол там все още е от страна на тайните служби, на военното разузнаване и на институциите, които подкрепят войната. Но нищо не е толкова условно, като в един момент цялата система може да рухне като пирамида от карти. Да се надяваме, че подобно нещо ще се случи. В противен случай, ако украинците не издържат – и на нас жална ни майка.