КОМУНИЗМЪТ ПРЕД ПОГЛЕДА НА НЕГОВИТЕ ЖЕРТВИ

Faktor.bg

Как границите на приличието и историческата памет се подминават протоколно и незабележимо

Faktor.bg

Георги Папакочев, 01 февруари 2024 г.

Съществуват някои невидими на пръв поглед граници на общественото приличие, които не следва да се прекрачват. Днешният 1 февруари 2024 г., обявен за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим, се оказа

 събитието поругано по най-перфиден начин,

при това пред погледите на бивш президент, председател на НС, посланици, евродепутати, духовници и насълзените все още очи на неколцината все още  живи жертви на репресиите в занданите на ДС и концлагерите на комунистическия режим.
Просто един от най-пищните венци, поднесени помпозно на мемориалната стена в парка пред НДК, беше от…новия кмет на София Терзиев! Същият този кмет, чиито баща  Александър Терзиев е бил офицер от Първо главно управление на ДС, дядо му Васил Терзиев, на когото е кръстен, е бил партизанин, а после – генерал от Държавна сигурност и дългогодишен началник на нейното Трето управление (военно контраразузнаване), чичо му Павел Терзиев е офицер от VI управление на ДС, а братът на дядо му – Тодор Терзиев, е началник на IV управление на ДС (научно-техническо направление)? Естествено никой от присъстващите не обърна внимание на тази „дребна“ подробност, както и на преработения от Димитър Методиев и Георги Джагаров, най-приближените до Тодор Живков „придворни комунистически поети“, текст на националния химн, който беше изпълнен на церемонията и който всички слушаха изпънати и мълчаливо! При това без дори да подозират как границите на приличието и историческата памет се подминават протоколно и незабележимо.

И още нещо – прочулото се със своята проруска и антиевропейска пропагандна политика БНР с неговата програма „Хоризонт“, бяха решили, /уж случайно, де!/че тъкмо на 1 февруари 2024, денят в който т.нар. „Народен съд“ през 1945 г. е  осъдил на смърт трима регенти, 67 депутати, министри, генерали и полковници, чиито присъди са били изпълнени още на същия ден, водещ на скандалното предаване „12+3“ трябва да е не друг, а тъкмо щатния журналист на БНР с руски псевдоним, който само преди година беше обявил във ФБ, че е „достатъчно е да погледаш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд“. Естествено днешният български съд оправда ответника Петър Петров Георгиев / всъщност Петър Волгин/ в делото, заведено от 102-годишна жена, репресирана и преследвана от същата комунистическа ДС с мотива, че журналистът от Българското национално радио Петър Волгин „е прекрачил границите на журналистическата етика, както и на свободата на словото с изказването си, възхваляващо Народния съд, но той не е причинил с думите си вреда на жена, която е жертва на комунистическия режим, но не и на самия Народен съд“ ! Това  реши съдът в края на ноември 2023 г. и днес, на 1 февруари 2024 година,  в деня на почит към жертвите на комунизма,

предаването на Волгин отново бликаше от ирония и откровено презрение към Европа, НАТО, САЩ и Украйна, 

естествено.
Всичко това се случи в един единствен ден, през който следваше да бъде изразена признателността към онези хиляди убити, десетки хиляди изселени и стотици хиляди жертви на комунизма и неговите репресивни органи като Народния съд и ДС. Същите, които де факто бяха скрито „реабилитирани“ от новия кмет на София и от водещия на програма „Хоризонт“ на държавното БНР.

Ден, в който сякаш комунизма се беше върнал в България след кратко отсъствие.

Георги Папакочев: Георги Папакочев: Руските специални служби стискат палци Волгин да продължава да вилнее в БНР с невероятна мощ

.
17 януари 2024 г.

Ако украинците не се справят във войната – жална ни майка и на нас

Русия намери незаменим рупор на военната си пропаганда и на фалшивите си новини сред журналисти в БНР, казва журналистът пред Faktor.bg

Интервю на Васил Стефанов

Г-н Папакочев, какво е Вашето впечатление за фалшивите новини от руска страна – какво е “съотношението” в сравнение например със западните медии?

Ние всеки ден буквално плуваме  в океан от фалшиви новини под формата на реклама, на различни предложения, внушения и информация от различни източници. В момента се намираме във военно време – с два тежки въоръжени конфликта. Така фалшивите новини вече придобиват военно значение на дезинформация, на военна пропаганда, а противоборстващите страни трябва да го имат предвид и да се отнасят много внимателно с фалшивите новини.

Какъв е най-ефикасният начин да се предпазим и да не влизаме в капана на дезинформацията?

Това е доста трудно да се направи, тъй като атаките непрекъснато идват от много места, по най-различен повод и в различна форма. Фалшивите новини са най-вече онлайн и в социалните мрежи от непроверени източници, които на пръв поглед изтънчено и изискано оказват влияние върху съзнанието, психиката и нагласата на хората, което е недопустимо. По време на Втората световна война неслучайно германците произвеждат масово радиоапарати, които са евтини и на практика са във всеки дом. По този начин тогава докторът на науките Гьобелс започва да върши безобразната си пропаганда до края на войната, която до такава степен промива мозъците на германците, че и до ден днешен има такива, които вярват на лъжите му. В исторически план никой не се е лишавал от военната пропаганда. Тя е придобила такъв отвратителен и отблъскващ вид, че противодействието ? днес е много трудно.

На кои медии можем да се доверим, след като дори в държавните е пълно с колеги, които се опитват да облъчват аудиторията с проруски фейкове?

Забележете колко е перфидна и извратена цялата работа. В момента едно от пропагандните послания е, че радиото има много малка слушаемост и въздействие, че с изчезването на радиоточките не се слушало БНР и подобни глупости на търкалета. Държавното радио има 10 регионални станции, които мултиплицират аудиторията. Освен това – БНР притежава най-мощната мрежа на ултракъси вълни като диапазон, което кара хората в автомобилите да въртят приемниците си на най-силния и качествен сигнал. Така че тук имаме голямо заблуждение, при което руската пропаганда е намерила незаменим и уникален свой рупор, чрез който повече от десетилетие облъчва българите за случващото се в Украйна и обръща истината около престъпленията на Кремъл на 180 градуса.

Петър Волгин ли е основният рупор в БНР, за който говорите?

Петър Волгин е инструмент, при това много точно подбран и мотивиран. Повече от 10 години той е катализатор на всякакви скандали в „Хоризонт“ и на фалшиви новини.  Програмният съветът на БНР му прави само забележка за тях, защото в предаването имал единствено „елементи“ на руската пропаганда. В същото време Петър Волгин продължава да вилнее с невероятна мощ и въздействие, предполагам – нещо, за което руските специални служби стискат палци да оцелее колкото се може по-дълго – само и само да върши онова, за което е сложен там.

Кога се пречупиха нещата и се появи руската пропаганда, тъй като в края на 90-те и в първите години на века като че ли деградивната журналистика нямаше толкова силно влияние?

В този вид, в който сега съществува пропагандата, я нямаше, защото нямаше и конкретни поводи. Използва се обаче всеки възможен и „удобен“ начин тя да се пробута. Да не забравяме, че от началото на войната бяха спрени всички руски канали, с което обаче военната пропаганда на Кремъл не намаля. Тя беше пренасочена в социалните мрежи. Радиото остава най-мощното средство за облъчване на хората, които са свикнали да се доверяват на БНР и на „Хоризонт“, чиито новини горе-долу са балансирани. Точно това се използва, за да се пробута кречеталото, което върви два пъти седмично и един път в събота, когато вилнее в измисленото си предаване „Политически НЕкоректно“. По-важният въпрос е откъде започва и как функционира многопластовият чадър върху изстъпленията във въпросния радиоефир, който му се дава. Нека да не забравяме, че БНР е част от националната сигурност в случаи на природни бедствия или на война. Радиото има още куп други функции, а не да се превръща в рупор на руската военна пропаганда.

Защо беше спряно излъчването на „Хоризонт“ на честотата на дългите вълни, която се хващаше на по-трудни участъци?

Доста сериозни екипи днес работят в онлайн платформата на БНР и правят т.нар. подкасти. В това отношение оплакване не може да има, защото който иска да слуша, независимо какво и откъде, може да го направи с една проста апликационна програма на компютъра, лаптопа и телефона си. Разпространението на ефирния сигнал става все по-екзотично. Да не говорим, че навремето на къси вълни се слушаха „Свободна Европа“ и BBC. Качеството не беше добро, но достигаше огромни разстояния в ефира. При УКВ-сигнала, излезеш ли от София, изчезва.

Кои бяха най-фрапантните и опасни фалшиви новини, на които пропаднахте през 2023 г.?

Трудно може да се направи подобна класация, защото са много. Пусна се примерно фалшивата новина, и то по държавното БНР, че са завладени украински кораби, а единият от тях бил български. Водещият Петър Волгин, който пусна дезинформацията, получи само мъмрене. Въпросният журналист и хората, които работят със и за него, се изхитриха и вече много внимават как провокират и поднасят информацията. Обикновено не е необходимо задължително водещият да е той, а се четат коментари, които са срещу Запада и срещу ЕС. Волгин знае много добре какво ще кажат неговите събеседници и си направи списък с хора, които говорят едни и същи неща. Ако получат пък и покана за някоя телевизия, за да продължат, сигурно ще им се увеличи хонорарът. Другият перфиден начин за пропаганда е структуриране на участията на събеседниците. Първи гост например беше един професор от БСП. Той е пуснат, за да говори авторитетно и да „обере“  вниманието на аудиторията, което е професионална манипулация. Волгин често кани и гости, които в началото “удрят камбата”, да пуснат кречеталото, но след това водещият си минава към рутинните си теми. БНР има една управа, защото ръководство няма, и тя работи с подслушване и заповеди отгоре.

През годините се смениха доста директори в държавното радио, но нищо не се променя – какво е Вашето обяснение и толкова ли е силен натискът отгоре?

Преди имаше директори с опит, а днес постът заема бивш юрисконсулт, който сетете се колко разбира от журналистика и схваща онова, което се прави. По същия начин е и историята в СЕМ. Вижте само каква е пропорцията на хората, които могат там да изразят обективни мнения спрямо останалите. Вече чиновниците на по-ниско ниво в „Хоризонт“ са като старшини и само казват „слушам“.

Ако прочетем или гледаме западни медии, Украйна е с добри позиции във войната, но влезем ли в руски агенции – Путин печели. Има ли някакво „средно положение“ по тази тема?

Когато човек се запознае с някаква информация, за първото нещо, което трябва да се попита, е – от какъв източник идват новините. Големите световни медии, като BBC, като други реномирани телевизии или вестници, са толкова тежки, че трудно могат да си позволят манипулация или да публикуват непроверени факти. В същото време руската журналистика се занимава с военна пропаганда. Никой от „колективния Запад“, както го наричат в Русия, не спестява проблемите в Украйна, свързани с финансирането на войната и с доставките на боеприпаси. Тези проблеми са големи и Володимир Зеленски ги казва едно към едно. Накрая се оказва, че докато русначетата загиват на фронта, баровците в Москва си правят полуголи купони. Всичко това показва загниването на един агресивен и плутократски режим. Вие няма да чуете в Русия новини за избиването на деца и майки в Украйна.

Кога и как би могъл да приключи кошмарът в Украйна?

– Не се наемам да правя прогнози, но зависи каква ще е солидарността на Запада спрямо Украйна и доколко на самите украинци ще им стигне храбростта и силата да продължават тази война, за която българският президент беше казал, че е априорно загубена. Най-вероятно той, заемайки поста на „Дондуков“ 2, има много специализирана информация, която идва от определено място. Освен това, вътрешните му разбирания съвпадат напълно с информацията, която получава. Войната може и да бъде прекратена съвсем внезапно, както и да продължи много дълго. Говоря ви за евентуална експлозия в управлението на Кремъл, но не виждам в Русия да са започнали някакви големи протестни вълни на майки на военни, които всеки ден киснат на фронта и са обстрелвани като патици. Всичко е възможно, но вътрешният контрол там все още е от страна на тайните служби, на военното разузнаване и на институциите, които подкрепят войната. Но нищо не е толкова условно, като в един момент цялата система може да рухне като пирамида от карти. Да се надяваме, че подобно нещо ще се случи. В противен случай, ако украинците не издържат – и на нас жална ни майка.

НЕ САМО СЕ СРАМУВАМЕ, ВЕЧЕ СМЕ И ОТВРАТЕНИ /TEN YEARS AFTER/*

Точно преди едно десетилетие, на 4 януари 2014 г. ние, двама от създателите на предаването „12+3“ по програма „Хоризонт“  на БНР, огласихме отворено писмо, в което изразихме своя срам от водещия в обществената медия Петър Волгин. / А, ако беше избрал друга руска река за да смени фамилията си, напремер „ Лена“?/

По това време въпросният „радиожурналист“ вече беше  редовно освиркван от протестиращите срещу тогавашното правителство на антиевропейската и русофилска олигархия за това, че беше превърнал студиото на „12+3“ в рупор на неприкрита и целенасочена политическа пропаганда, чрез която се лансираха груби антиевропейски и антизападни нападки за сметка на проруските и евразийски тези.

Още тогава, през 2014-та, подобно говорене беше далеч от европейската и евроатлантическа принадлежност на страната, то беше несъвместимо с нейните национални интереси и беше абсурдно да бъде излъчвано по общественото радио с най-широко покритие в страната.

Десет години след нашето отворено писмо сме принудени да констатираме, че нищо в поведението на Петър Волгин не се е променило. Нещо повече, с толерантната закрила от най-високо място в държавата, на СЕМ, на управата на БНР и „Хоризонт“, той разшири пропагандната си територия както в  обедното „12+3“, така и в своето скандално съботно авторско предаване „Политически некоректно“, което бързо успя да прикачи на програма „Хоризонт“ ироничното прозвище „Радио Москва“.

След като бе спряно скандалното му интервю с Митрофанова, лицето се захвана и с пропаганда по забранената в ЕС телевизия „Русия 1“, което доведе до нечувана досега публична реакция на български премиер.

Явно на Волгин, както казва известен персонаж от тв-реклами, му е пораснал „бонуса“. А може би вече се е появил „Рубльов“, оценен в Москва по-високо и от „Копейкин“?

Несекващите пропагандни изстъпления на радиоводещия показват, че БНР не само не желае, но и отдавна не може да бъде отговорна обществена медия, която е финансирана от всички нас не за да прави пропутинска пропаганда, а да защитава държавата и нейните официaлни външнополитически позиции. В този смисъл мнимите аргументи на някои членове на СЕМ, както и на сегашната управа на БНР за „свободното говорене“/ по личното  внушение на Волгин/, които наподобяват опорни точки на кремълската „пета колона“ в европейска и евроатлантическа България, звучат абсурдно и недопустимо. Чу се, че БНР щяло да организира дискусия за свободата на словото и дезинформацията. Резултатът е предварително известен – просто ще видим поредното замитане на проблема под червения килим на радиото и след това „Секи сам си преценя“.

Затова 10 години след нашето отворено писмо „Ние се срамуваме !“, днес имаме основание да заявим, че освен срам, изпитваме и отвращение. От нещо, което десетките почтени, талантливи журналисти в „Хоризонт“ и  БНР  не заслужават, да не говорим за аудиторията, която наистина  създадохме с труда и професионалните си журналистически усилия навремето. И на която благодарим, че все още остава такава, каквато я виждахме в мечтите си на 4 януари 1989 г. – рождената дата на „12 плюс 3” преди цели 35 години!

 

Йордан Лозанов  и Георги  Папакочев – двама от създателите и първи водещи на „12 плюс 3“.

 

4 януари 2024

София

——————————

* „TEN YEARS AFTER – Стара рок-група с чудесната соло китара на Алвин Лий. Чуйте ги в You Tube

ГАЗА: „КОЛКОТО ПО-ЗЛЕ, ТОЛКОВА ПО-ДОБРЕ“ ?

Израелски танк излиза на бойна позиция в Южен Израел, Снимка Menahem Kahana AFPчрез  Getty Image чрез Week

Докато светът и най-вече Близкият изток са в напрегнато очакване на неизбежната сухопътна операция на израелската армия в Газа, въпросът е кой има полза от цялата сегашната почти неестествено дълга пауза? Да, хуманитарните действия по евакуацията на цивилното арабско население от града са в ход, не спират совалките на американския държавен секретар в района както и дипломатическите действия на ЕС, но въпреки това френската поговорка “Pire ca va, mieux ca est”/ „Колкото по-зле, толкова по-добре“/ за някои придобива ново звучене  след абсурдната агресия на Хамас срещу Израел.

Защо ли?

Ръководителите на Хамас със сигурност на този етап са особено доволни. При атаката си досега успяха да отвлекат немислим брой израелци, които са държани за заложници. Фанатизираните  около 30 хиляди бойци на групировката, по данни на Израел /цитирани от ББС/, са млади, тежко фанатизирани фундаменталисти, които с гибелта си са готови щастливо да потеглят към  обещаните им 72 девици в ислямския рай. Тези главорези от Хамас са наясно, че са съзнание, допълнително ги  мотивира за отчаяна саможертва.

На този фон държавата Израел хуманно призова  милионното население на Газа да се спасява с евакуация, след като зорлем, все още удържа, войската си на границата с ивицата. В същото време Хамас прикани същото това отчаяно население да остане в града. При това  със злорадото пропагандно очакване покъртителните изображения на избитите от групировката цивилни израелски граждани, след навлизането в Газа да започнат постепенно да отстъпват място в световните медии на видео и фото кадри с избити палестинци. И доколкото човешкия живот по подразбиране няма никаква цена за ислямските фанатици, цялата тази ужасяваща военна вакханалия предстои да  развива според техните предварителни планове.

Военното участие на САЩ като енигма

Засега арабският свят като цяло, с изключение на Иран и на про-иранското движение Хизболла в Ливан, все още официално демонстрира предпазливост и въздържание. Същият този свят, обаче, отблизо познава екстремистите от Хамас и разбира много точно каква е тяхната игра. Да, САЩ пренасочиха два самолетоносача със съответните им бойни групи кораби към бреговете на Израел, но това едва ли е военна мярка насочена срещу екстремистите от Хамас. Това въобще не е така, просто държавата Израел е напълно в състояние военно да се справи с тях, докато предотвратяването на опасността от евентуалното възникване на нов арабски съюз срещу еврейската държава, е ключово важна геостратегическа цел  в сегашната ситуация. Именно затова мощната американска ВМС-флотилия  със сигурност ще остане за дълго край бреговете на Израел, още повече, че надвисналата сухопътна операция в Газа няма да е краткотрайна, ще причини многобройни жертви както сред екстремистите, така и сред местното население и ще предизвика агресивно  Арабския свят в района.

Хитрите сметки на Кремъл

Което, впрочем, отново ще се  вмести в стратегическите планове не само на Хамас, но и на…Русия.

Защото въпросната стратегия на терористите едва ли е съчинена единствено от ръководството на групировката и от Иран. Да, в процеса на ликвидиране щабовете и командването на Хамас със сигурност ще бъдат намерени  документи и доказателства за ролята на Кремъл във военно-политическото планиране на сегашната абсурдна агресия, която странно защо в някои военно-стратегически детайли удивително прилича на агресията срещу Украйна.  На този етап, обаче, Кремъл медийно и пропагандно поддържа илюзията, че желае да бъде арбитър в конфликта, макар че намеренията му са повече от прозрачни – координираното на паралелните  атаки на Хамас срещу Израел с  настъплението на руснаците на фронта в Украйна, говори, че всичко е било предварително обмислено, пресметнато и реализирано. При това в момент, когато САЩ изпитват вътрешни законодателни проблеми около гласуването на бюджета и финансовите средства за Киев, да не говорим, че Вашингтон и Тел Авив все пак имат действащ договор за военна помощ в случай на нужда, а подобна договореност все  още липсва в отношенията между САЩ и  Украйна.

Откъде, всъщност командват парада?

Какво се получава, в крайна сметка? Кремъл дърпа конците на Близкоизточната си политика, арабските общности  /не само в района, но и  навсякъде по света/ по подразбиране, са на страната на Хамас и какво вече се видя от демонстрациите в Европа и САЩ, въобще не се интересуват от това кой е отприщил конфликта срещу Израел и какви престъпления е извършил там. А това, че през следващите дни могат да загинат нови хиляди жители на Газа и района, въобще не представлява обект на някакъв ислямски интерес – манипулираното от години арабско население, неговото тежко политическо индоктриниране и религиозния фанатизъм не отдават особено значение на цената на човешкия живот, тя става практически нулева. В същото време Москва със сигурност подбира подходящия момент и механизми за да „подбутне“  арабските държави да се ангажират в евентуалния кървав конфликт, като рано или късно подкрепи по стара комунистическа традиция , фанатиците по европейските улици да започнат отново да крещят „Долу ционизма, да избием евреите !“.

Кой и  какво печели от конфликта

И така става все по-ясно кой има полза от разрастването на конфликта.

Според британският генерал-лейтенант в оставка Сър Том Бекет от Института за стратегически изследвания, липсват варианти за избягване на сухопътната офанзива на Израел в Газа. „Независимо колко успешна ще бъде операцията по разгромяването на Хамас като военна организация, политическия императив на организацията и подкрепата на населението за оказване на съпротива, ще продължат. Израел или трябва да окупира отново Газа за да контролира положението там, или, след като  се изтегли след офанзивата, да си даде сметка, че ще посее семената за появата на хора, за които бъдещата съпротивата ще бъде начин на съществуване.“, казва Сър Том Бекет. И неговата безрадостна прогноза въобще не звучи успокоително и окуражаващо за света, за съжаление.

Георги Папакочев,

16 октомври 2023 г.

ПОПУЛИЗМЪТ КАТО „ТУКА ИМА, ТУКА НЯМА“

Георги Папакочев

„Само истината, но не цялата истина“ – Ото фон Бисмарк

Както всички избори в България, предстоящият местен вот също затъва в тресавището на  популизма.  Много преди началото на предизборната кампания, чието шумно кресчендо тези дни  набира сила, се видяха и чуха кандидати, които уж обещават, но започнаха да  лъжат  „щедро на едро“/по Валери Петров/ електората, че ще му осигурят всичко, навсякъде и веднага, щом бъдат избрани.  С ясното съзнание, естествено, че нито могат да изпълнят повечето си обещания, а още по-малко са компетентни за да ги материализират. Просто крилатата мисъл на Бисмарк, че „Най-много се лъже преди война, по време на избори и след лов“ тези дни придобива реално съдържание, а популистката вакханалия в кампанията вече прераства в предизборен ураган от първа категория.

Популистката вакханалия ? Защо „популистка“,  какво всъщност е популизма и що за грабливи птици са политиците, които го практикуват? И кои, собствено, са техните избиратели, също популисти?

Едно от приемливите определения за изборния популизъм е, че става въпрос за идеология, която използва т. нар. вербална кал, за очерняне на политическия и идеен противник. Този противник най-често са представители на обществените, културни и икономически елити. И доколкото популистите свободно замерят с кал натрупаната от представителите на елитите власт, историческият опит сочи, че тяхното цапащо занимание често  се превръща в онова, което самите те, популистите презират, а крайния резултат обикновено е  авторитарна диктатура или банално корумпиране на демократичните институции.

За разлика от политиците, популизма при избирателите обикновено се изразява с отчуждаване от собствените им възгледи, което води до промяна на техни основни убеждения и избирателни навици. Това неизбежно ги потапя в състояниет на „мозъчна мъгла“, преценките им стават неадекватни и в крайна сметка се стига до откровена политическа безотговорност, каквато всъщност е крайната цел на популизма.

В този ред на разсъждения, няма да е зле да припомним няколко хипотетични казуса, които белким светнат „тревога“ в съзнанието на обръгналия от гласувания български избирател и най-вече в мозъка на отчаяните от сиромашия възрастни хора, на многобройните функционално неграмотни в страната, на индивидите с IQ по-малък от праговата стойност 80, на неуспешните, разочарованите, скандалджиите и путинофилите. Сиреч на всички онези, които са готови лековерно да подкрепят на вота политици, които са успели щедро да им натъпчат главите с популистки предизборен зеленчук.

Ето, например, вие сте млад, интелигентен, образован, но партийно обременен популист, който  решава да агитира възрастната си баба и нейната връстничка от съседния вход, като ги заведе на шумна предизборна проява и след това ги почерпи със сладолед, просто така, за да ги спечели за своята кауза. Да, обаче когато двете възрастни жени се озоват сред крещящите симпатизанти или отчаяните протестиращи, участници в проявата, те най-вероятно биха потръпнали от ужас и притеснение, без въобще да се заинтересуват кой за какво скандира, дере се и проповядва. А когато най-сетне седнете с тях в тихата квартална сладкарничка пред купичките с „Истински сметанов сладолед, без изкуствени консерванти, приготвен с любов и страст от майстор сладкар“, двечките възрастни дами със сигурност тутакси ще схванат, че със своите, макар и индексирани пенсийки, трудно биха могли сами да си позволяват подобно лакомство навън. Така, на пръв поглед добрите ви популистки предизборни намерения, автоматически се изправят пред провал, при това – пълен.

Друг хипотетичен казус със същите две  възрастни пенсионерки. На масата със скъпите сладоледи, те се отпускат и се връщат в спомените си за 10 ноември 1989 година, когато след дълго трупаното мълчание през годините на тоталитарния режим, най-сетне са се престрашили да обявят открито, че се гордеят с демократичните промени и затова са излизали, заедно с цялата  си фамилия, на площада за да  скандират с пълно гърло лозунги като „Гласност, кислород, салам!”, „Не правешка, а правова държава“, „Хей, буркан ти роден наш“ или „ Дворците на БКП да станат болници и училища”.

Дали, обаче, тези въодушевяващи навремето лозунги случайно се връщат в спомените на двете възрастни женици днес, когато съдържанието и посланията в тях са все още актуални в иначе европейска България? И това ли, всъщност, е резултата от всички онези безбройни изборно-популистки  обещания, давани на българите през изминалите повече от 3 десетилетия? Наистина ли днес хората могат да бъдат лъгани толкова лесно, колкото през всичките тези години? Получава се така, че след 34 години демокрация и опити за изграждане на нова, различна от комунистическата система, въпросните две български пенсионерки  и стотиците хиляди като тях, имат правото да се запитат риторично: „Да, тогава наистина им позволихме да ни лъжат, но защо отново и днес ?“.

Впрочем в наши дни популистите масово защитават тезата, че на света няма нищо по-важно от святата демократична възможност да избираш свободно, при това да подкрепиш повече от една партийна или обществена кандидатура, както и че трябва да застанеш пред урната или машината за гласуване въпреки смътното усещане, че всъщност няма кого и за какво да избереш, както и убеждението, че все пак не съществува нито една политическа формация, която да е чисто бяла като гълъб и въобще да удовлетворява твоите лични ценности, разбирания и идеали.

Всичко изглежда идеално в представите на политиците-популисти, само дето те ловко пропускат баналния вариант, че независимо от многобройните партии, техните политически оферти/програми/ в повечето случаи  са почти едни и същи, като евентуално се различават единствено в ключовия популистки проблем за на ДДС за хотелиерите и ресторантьорите, например.

Е, и какво правим при това положение ? Най-логичното е  да си кажем отново едно „Наздраве“ за „славните“ времена преди 1989-та. Или да потърсим разумен отговор на въпроса защо, в крайна сметка, все пак трябва да се ходи на избори?

Отговорът не е труден. Единствено защото ако нещата в една крехка и нестабилна демокрация като българската отново тръгнат назад и станат много зле, каквато вероятност реално  съществува уви, твърде възможно е да се върнат и „прекрасните“ времена от онова минало, за което комунистическите носталгици горко ридаят и днес, сиреч времената с една единствена възможност за избор.

Затова в крайна сметка  добрата новина е, че днес всеки може да гласува за когото си ще  и както си иска ! Но не гласувайте моля, за популистите! Те със сигурност отдавна ви лъжат както в играта „тука има, тука няма“, в която печелят само ловките пръсти и познатата до болка измама.

 

Г. Папакочев

8 октомври 2023 г.