13.06.13   Идва ли краят на българския и румънски „социален туризъм” в Германия? За кого влизането в Шенген ще става все по- сериозно изпитание?

В Люксембург германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих обяви, че страната му ще предприеме твърди мерки за пресичане потока бедни имигранти от България и Румъния, които под фалшив претекст се опитват да източват германските фондове за социални помощи. „Ако работите незаконно в страната, независимо как, тогава моля върнете се оттам, откъдето сте дошли!”, призова  министърът пред своите европейски колеги. Сп.”Шпигел” поясни причините: мерките се предприемат след оплаквания на редица германски общини, че броят на  пристигащите с помощта на организирани банди българи и румънци в тях  се увеличава, те се сдобиватат с разрешителни за започване на някакъв бизнес и само след няколко месеца застават на опашката за помощи с твърдението, че бизнесът им бил неуспешен. Ханс-Петер Фридрих беше категоричен, че независимо от правото на работа и пътуване в държавите членки като граждани на ЕС, те ще бъдат изгонвани от неговата страна и дори ще им бъде забранено да се връщат в Германия за определен период от време. От своя страна германската ДПА цитира кмета на половинмилионния Дуисбург  Сьорен Линк, който поясниа, че към досега заселилите се над 7000  българи и румънци в периферията на неговия град,  всеки месец се присъединяват по  200  нови техни сънародници.

Проверката като майка на доверието

През миналия месец федералната статистическа служба „Дестатис” постави българите на трето място /след поляци и румънци/ в класацията на най-многобройните нови имигранти в Германия за миналата година, а  електронното издание „Ню Юръп”, позовавайки се на официалната германска статистика, посочи и точната им бройка – 7000 човека. Едва ли някой се съмнява, че експедитивната германска полиция лесно ще експулсира повечето от тях, но любопитния въпрос е как ще бъде предотвратено обратното им връщане в страната, което е обичайна практика? Краткият отговор на Ханс-Петер Фридрих е: „Чрез внезапни полицейски проверки”. Да, обаче още през 1997 година контролът в Шенгенската зона е премахнат, което означава, че на германската граница не би трябвало да се осъществява граничен контрол.

„Фейсконтрол” за източноевропейци?

Тогава?  Неотдавна на въпрос информационната агенция „Интерпрессървис”  каква е разликата между граничната и вътрешната национална проверка, германското вътрешно министерство отговори:  „Проверката на отделни пътници вътре в германска територия не се свързва с акта на преминаване на шенгенската граница, а служи за предотвратяване на незаконното влизане в страната и се мотивира  от конкретната обстановка,  познанията и опита на отделния контролиращ офицер”. Така веднага след като прекосите белгийско-германската граница с влак, да речем, по преценка на дежурния полицай документите ви могат да бъдат проверени в купето и в случай на най-малко съмнение със сигурност ще бъдете свален за справка. На подобен контрол подлежат и преминалите шенгенската граница с автомобил. Така според европейските изисквания проверката е законна и единствената й колизия е с духа на Шенген, който визира напълно свободното движение в зоната.

Мълнии около Шенген

Дори повече. Доколкото  Германия трябва тепърва да представи доказателства, че има проблеми с източноевропейските имигранти и те действително злоупотребяват с нейната щедра социална система, ЕК предвижда включването инспектори, които да следят за спазването на правилата в Шенгенската зона чрез внезапни проверки за пресичане на незаконния граничен контрол от страна на националните власти по вътрешните граници на пространството. Неслучайно испанският вътрешен министър Хорхе Фернандес Диас припомни в Люксембург, че „Шенгенското споразумение и преди всичко свободното движение на хора, е част от ДНК-то в генетичния код на ЕС”. На различно мнение, обаче, са някои депутати от ЕП. Според членове на евроскептичната група „Европа за свобода и демокрация” т.нар.”социални туристи” злоупотребяват с правото на свободно движение и Шенген работи само ако границите могат да бъдат възстановявани и нарушителите могат да бъдат експулсирани. На дебатите в Страсбург вчера британски депутат от споменатата група стигна и по-далеч с твърдението, че „Шенген  е бедствие за нормалните хора и огромен социален проблем”.

Кое становище ще натежи повече върху този остър спор  ще се реши до голяма степен от възможностите България и Румъния да ограничат изходящите потоци от свои граждани след окончателното отваряне за тях на европейския трудов пазар през 2014.

Което при сегашното икономическо дередже на двете съседки изглежда по-скоро „мисия невъзможна”.

11.06.13

Как службите подслушват в България, Европа и САЩ? Кое е общото и различното в тяхната дейност? Възможностите на повечето европейски държави да следят онлайн действия на свои граждани, застрашаващи сигурността, са се увеличили значително през последните години. Въпреки това мащабите на следенето са значително ограничени в сравнение с наблюдаваното в САЩ.

По силата на приета от 27-те членки на ЕС директива през 2006, телекомуникационните  и интернет оператори са длъжни да съхраняват записите на обаждания на своите клиенти и на тяхната онлайн активност най-малко половин година. Директивата позволява на службите по сигурността при нужда да проверяват кой с кого, откъде, по кое време и колко дълго се е свързвал, макар че в документа не е споменато нищо по въпроса дали може да се проверява съдържанието на съобщенията. Европейската директива, приета след бомбените атентати в Мадрид /2004/ и Лондон /2005/,  е насочена към въвеждането на минимални стандарти в тази област. Отделните страни-членки обаче, могат да изискват  и по-дълги срокове за запазване на данните от телеком-операторите и много от тях вече се оплакват от допълнителните разходи за това. Основният принцип на директивата е, че правителствата могат да изискват информация единствено на базата на разумно подозрение за дейности, свързани с тероризъм или с организираната престъпност. Фактическият процес, който включва оторизирана проверка на данните и дали разузнавателните служби преминават тази граница с проверки на съдържанието на е-мейли и др., се регламентира от всяка отделна държава.

Европейските тайни уши

Във Великобритания, например,  полицията може да идентифицира кой, кога и къде е звънил по телефона или е изпратил SMS. Полицаите обаче нямат право да правят същото с емайл, бързите съобщения или други базирани на Интернет услуги, като Скайп. Полицията и британските тайни служби  и сега настояват за повече правомощия за подобен контрол с цел по-ефикасната борба срещу тероризма.

Испания действа в подобна посока и сега нейното правителство подготвя поправки в наказателния кодекс, които ще дадат възможност на полицията да инсталира шпионски софтуеър на персоналните компютри след разрешение на съдия. На този етап реформата е все още в начален етап, но досега проектът не е предизвикал особени обществени реакции.

Германските тайни служби могат да проверяват естеството и съдържанието на всички цифрови комуникации по силата на закон от 2002, допълнен през 2008г. Подобно на Испания, местните служби трябва да  убедят съдия, че опасенията им за сигурността са достатъчно сериозни за да може правото на личен живот на гражданите да бъде нарушено. Във Франция дежурният по дадено криминално дело магистрат може да изиска от интернет-провайдерите записи на комуникации, които те са длъжни да съхраняват цяла година. Законът също дава възможност за достъп до определени сайтове с цел тяхното блокиране, както и за инсталиране на специален софтуеър на компютрите с цел предотвратяване на  тероризъм, педофилия, убийства, мъчения, контрабанда с оръжие и наркотици. Достъпът до съдържанието на личната кореспонденция е възможен само след разрешение на съдия при изключителни обстоятелства и то в рамките на разследвания свързани с националната сигурност, тероризма или организираната престъпност.

Какво е положението в САЩ?

За да влезе в нечий дом, да надникне в чекмеджето в спалнята и да прочете прибраните там писма, ФБР все още има нужда от традиционната заповед за обиск . Както и за да вземе в ръка оставения на кухненската маса телефон и да погледне неговия екран. Просто агентите нямат право да четат написаното на него без заповед за обиск. Ако полицията задържи заподозрян, който има в джоба си мобилен телефон полицията не може да го прегледа без заповед, но може да види какво пише на бележка, извадена от джоба на заподозрения. Всички тези случаи засягат ситуация, в която полицаят докосва телефона. Ако обаче той  може да се сдобие със съдържащата се в него информация без да го пипа, тогава оказва се, е позволено много повече…

След информационната революция пред американските правоохранителни органи се разкриха нечувани, почти неограничени възможности – а това се дължи предимно на факта, че законите в САЩ малко поизостанаха. Личната неприкосновеност в електронния свят се регулира от остарял вече закон, приет от Конгреса през 1986 г. Той позволява например на полицията да чете без съдебно разрешение чужди имейли, които се пазят в пощенската кутия повече от шест месеца. Тъкмо така ФБР разкри неотдавна връзката на директора на ЦРУ Дейвид Петреъс, довела до оставката му.

Клетъчните телефонни шпиони

Мобилните телефони са още по-ценен източник на информация. Ако например ФБР или полицията поискат от мобилен оператор данни за негов клиент без никаква заповед получават списък с номерата, на които е звънял и на които е пращал есемеси, може освен това да следят и всяко негово движение. Телефонът, дори да е в джоба, се свързва с най-близката антена на оператора – така се знае с точност до няколкостотин метра къде се намира неговият собственик. Естествено операторите не колекционират непрекъснато данни за местопребиваването на клиентите си – обикновено системата записва координатите на телефона само в началото и края на всеки разговор. В повечето случаи на полицията това й е достатъчно, за да опровергае например алибито на убиец, който твърди, че в момента на извършване на убийството е бил някъде другаде, обаче е бил толкова несъобразителен, че малко преди престъплението или веднага след него е звъннал на някого.

Секретната история на личния живот  

В САЩ е възможно и постоянно следене в реално време – операторът трябва само по молба на полицията системно да изпраща т.нар. пинг до телефона на клиента. И за този вид шпиониране полицията няма нужда от съдебна заповед или заповед за обиск. Достатъчно е да увери, че това е важно за дадено следствие. Когато полицията отправи такава молба, мобилните оператори се съгласяват Шпионирането чрез мобилни телефони е толкова удобно, че американската полиция все по-рядко полага усилия да получи разрешение за подслушване на разговори – само за това й е необходимо съгласие на съда. През 2010 г. е взела само 3 хиляди такива заповеди – с 15 процента по-малко от предходната година. В постановленията на американските съдилищата, обаче, цари пълна бъркотия. Миналата година съд в Питсбърг реши, че заповедта за обиск е необходима за получаване на стари географски данни за собственик на мобилен телефон. “Ако средният американец знаеше до каква степен мобилните телефони записват историята на неговия живот, щеше да изпадне в тежък шок”, написа съдията. Но в щата Ню Джърси полицията получава “географски” данни съвсем рутинно и без заповеди. Във Вашингтон съд реши, че списъкът с номера, на които е звънял или пращал есемеси един заподозрян, не е защитен от законите за правото на личен живот, защото достъпът до него е подобен на ситуация, при която надничаш през нечие рамо и виждаш някакви номера

А за положението с подслушванията в България едва ли е нужно да се пише – постоянните скандали с тях наподобяват много на наводненията в Централна Европа и са не по-малко опостушителни от тях за политическата класа.

06.06.2013 Как да включиш в зоната на европейското доверие Шенген държава, чийто досегашен вътрешен министър е разследван от прокуратурата и всеки момент може да бъде арестуван, а нейни граждани източват социалните системи на богати членки на ЕС?

                   От 2007 година досега четвърто българско правителство обявява за свой основен външнополитически приоритет присъединяването на страната към Шенген. С мечта за зоната без вътрешни граници започва всеки пореден мандат и колкото по-страстно управляващите се стремят към нея, толкова по-неуловима става тя. То не бяха Национални планове за действие не бяха Инструменти за улесняване на бюджетните парични потоци, с които се изляха десетки милиони евро за проекти по присъединяването, не бяха Споразумения за гражданско наблюдение по „инструмента” Шенген! И когато най-сетне се оказа, че двете крайдунавски съседки България и Румъния формално са изпълнили техническите критерии за членство и техните правителства доволно потриваха ръце в очакване на „заслужените” външнополитически дивиденти от поредните избори, изведнаж миражът Шенген бързо се отдалечи на хоризонта и дори по-лошо – започна да изчезва съвсем.

Честни балкански очи?

Прясно новият външен министър Вигенин също провъзгласи Шенген за приоритет във външната политика. Направи го, но и разумно поясни, че след като заедно със своя колега вътрешният министър направят „реалистична оценка на ситуацията” към момента,  в ход ще бъдат пуснати както многостранната дипломация, така и двустранните контакти с онези страни-членки, които имали „най-много бележки” спиращи членството на България в Шенген. Основните „скептични” държави са Холандия, Германия и Франция и неслучайно те направиха така, че въпроса за приемането на дунавските съседки дори не беше включен в дневния ред на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешен през март. А и какво доверие към двете балкански страни може да изпитва една Холандия, да речем, която неотдавна започна разследване за измами на банди от двете страни, които източват социалната й система с молби за жилищни и други плащания? Дори да се абстрахираме от изблика на еврокомисаря Гюнтер Йотингер, който открито изрази опасенията си от „почти неуправляемите” България, Румъния и Италия, нека помислим какво би било отношението на германците когато се сблъскат с факта, че само през миналата година в държавата им са имигрирали над един милион жители на южноевропейските държави? Само българите и румънците, които догодина ще имат пълната свобода да работят в Германия, за същия период / според електронното издание „Ню Юръп”/ са били общо 30 хиляди човека?

Български „шенгенци” в затвора?

Как Франция, например,  да прояви социалистическа и франкофонска солидарност към двете кандидатки за Шенген, след като през март вътрешния министър Манюел Валс съобщи на съгражданите си чрез в.”Фигаро”, че в над 400 лагера в страната напълно незаконно живеят над 20 000 български и румънски мъже, жени и деца, като две трети от лагерите са в околностите на Париж? Какъв шенгенски оптимизъм може да се изпитва при положение, че ротационата председателка на ЕС Ирландия въобще не включи въпроса за шенгенското членство на София и Букурещ сред приоритетите си? А и как да приемеш в „зоната на европейско доверие”, както наричат Шенгенското пространство държава, чийто досегашен вътрешен министър е разследван от прокуратурата и всеки момент се очаква да бъде арестуван, в която под следствие се намира доскорошния шеф на антимафиотите, а срещу втория по ранг началник на софийската прокуратура се води досъдебно производство заради участието му в скандалния корупционен разговор с бивш български премиер и негов, също подследствен, министър!

Радост в мъка, мъка в радостта

В доклад за свободното движение в ЕС тези дни еврокомисията отново потвърди пълната си подкрепа за приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство припомняйки, че двете страни са напълно готови да се присъединят към него. Единственото, което естествено не беше посочено в доклада, е кога ще се случи това. Догодина, след три години или пет, в края на мандата на сегашното или на някое следващо правителство?

За текущите управляващи отговорът на този въпрос далеч не е съществен. По-важното  е дежурната мечта „Шенген” да се подхранва и да носи дивиденти. На всеки, който умее да я използува правилно.

   01.05.2013

Офекаляването /замеряне с течни изпражнения/, с което беше удостоено тези дни в провинцията едно телевизионно лице със съмнителна репутация, изненада мнозина. И то не толкова поради обяснимият факт защо тъкмо този обект беше залят със смрадливото съдържание на няколко кофи, а по-скоро заради актуалзираната форма на този  вид протест от далечната история. Да не забравяме и друго:  броени дни преди офекаляването на градския мегдан, в тв-студиото на същият „телевизионер” вече бяха летяли развалени яйца срещу негов гост, а самият той едва избягна удар от злобно захвърлена по него стъклена чаша. Което логично насочва към Илф и Петров и по-точно към един от най-очарователните им тъжни  литературни персонажи, за когото те пишат: „Паниковски често го биеха отделни лица , цели трудови колективи … и понякога много го болеше.”

Доматено-памперсната революция

Всъщност протестите, наречени условно  „замеряне с…”,  започнаха през ноември миналата година с инициативата на вечния дисидент Николай Колев-Босия, когато срещу сградата на Народното събрание, обитавана все още от депутатите на „славния” 41-ви парламент, полетяха скапани домати, яйца и  развалени зеленчуци. Така множеството изрази протеста си срещу повсеместната корупция в страната, а в.”Файненшъл таймс” дори нарече недоволството  „Българската доматена революция”. През март тази година няколкостотин души с викове „мафия” също обстрелваха парламента, този път с тоалетна хартия и зацапани памперси.

Чехите не си поплюват

Още през средновековието хората са изразявали по радикален начин презрението си към политическите и криминални управници. Чехите, например, първи са приложили т.нар.”дефенестрация”,  което на латински означава „изхвърляне от прозореца”. През 1419 радикални хусисти запокитват на улицата седем пражки общинари, с което се поставя началото на 17-годишните Хусистки войни. По-късно чешки аристократи провождат през прозорците на Пражкия храд трима императорски служители, след което избухва Тридесетгодишната война през 1618 година.  Третата пражка „дефенестрация” е дело на комунистите. През 1948 агенти на чехословашката ДС изхвърлят през прозореца на Външното министерство /Чернинския дворец/  тогавашния  външен министър Ян Масарик, с което по своему продължаватт националната  историческа традиция.

Радикално средство срещу главобол и оплешваване

В края на 18 век френският доктор Жозеф Гийотен /на български Гилотен/ усъвършенства технически мрачното  шотландско съоръжение за „декапитация” /обезглавяване/, известно като Шотландската дева или Девата на милосърдието, с което във Франция стартира конвейрното механично отделяне от тялото на благороднически и простолюдни глави. На Стария континент масово продължава да се практикува и  наказанието ”позорен стълб”, на който със заклещена глава и ръце на градския площад били изправяни презряни от обществото фигури. И тъй като целта била престъпникът да бъде публично  унизен за извършените от него прегрешения, той бил обсипван от населението със скапани зеленчуци, умрели животни и…течни изпражнения.

Място в историята

Омерзен от постоянните безобразия в политиката, управлението и медиите от една страна, и от липсата на правосъдие от друга, българинът със сигурност все по-често ще се връща   към средновековната фекализация. Материалът за подобен вид протест е винаги в изобилие и което е по-важно – той е безплатен.Така, току-виж най-бедната  държава в Европа влязла в модерната история на XXI век  и като пазителка  на забравени във времето обществено-наказателни практики.

И все пак по повод конкретния случай с омазания пишман телевизионер, човек  отново си припомня  Илф и Петров  и  техния Остап Бендер, който на ужасения вик на Шура Балаганов, че бият Паниковски, отговаря смъртно отегчен: „Вече?”