2013: БЪЛГАРСКИТЕ АНТИПОСТИЖЕНИЯ

     beerbelly-1 22.12.2013 Оправдан ли е оптимизма на премиера Орешарски за 2014 като„Година първа“ на икономическото възстановяване? Кои са  отрицателните рекорди в българското стопанско развитие и предстоят ли нови?

Започналата „с отчаяние“ и завършваща с „лъч надежда“/по думите на премиера Орешарски/ 2013 година е знакова за някои истински „антипостижения“ на българина през последния четвърт век. Независимо от твърденията на властта, че в Европа имало „още по-лошо“ и  уверенията й за поредно започване „на чисто“, дори след констатацията на неотдавнашно Европейско социално изследване, че България вече „не води всички негативни класации“ и се наблюдавало „скъсяване на местната дистанция  с други европейски страни“, реалното състояние на държавата и нейното стопанство далеч не предизвикват радостен трепет. Въпреки опитите за предпразничен оптимизъм, авторите на въпросното изследване са категорични, че страната продължава да е най-бедната в ЕС, нейните жители има най-ниско доверие в институциите и най-масово изпитват неудволетворение от своя живот. Едва 1 на сто от българите живеят комфортно с доходите, които са получавали през отминаващата година срещу 38 на сто в Словения, 13 на сто в Чехия и Словакия и 8 на сто в Полша. В България само една четвърт от хората не изпитват материални затруднения, а над 40 на сто живеят трудно и една свързват двата края, констатират авторите на европейския сондаж.  

              Икономика на дефицитите                

             Първото голямо  икономическо „антипостижение“ през отминаващите 12 месеца е смяната на философията за управление на публичните финанси –  от  балансирани бюджети и дефицити, които са по-ниски от очаквания стопански растеж на дефицити, които са над границата на очаквания растеж, поясни специално за ДВ  Красен Станчев от ИПИ. От своя страна агенция АФП отбеляза тези дни, че независимо от заложения в бюджета за 2014 година за растеж на БВП с 1.8 на сто и очакван дефицит също от 1.8 на сто, страната е разтърсвана от масови протести срещу бедността и корупцията, които „създават несигурност за малката и отворена икономика на страната и я поставят на ръба на рецесията“. Лъчезар Богданов от „Индъстри уоч“ припомни пред БТА, че България вече не разполага с фискален резерв, който може да се харчи и всеки нов, непредвиден дефицит, ще означава поемане на нов дълг. Поради натрупаните от последните десетилетия проблеми Европа също се възстановява бавно и трудно и ако България разчита ЕС да я дърпа напред, това може и да не стане, е прогнозира икономистът.

 

Държавата като  мащеха       

Красен Станчев посочва като  второ  съществено “антипостижение” опитите за въвеждане на централно планиране, наподобяващи периода 1994-1995 година, намеренията  за национализация на предприятия, създаване на нови държавни фирми и други подобни идеи.  Тази опасност, впрочем, се отчита и от самия кабинет. На форум през ноември, посветен на управлението на държавните предприятия, икономическата вицепремиерка Даниела Бобева призна, че държавата е лош стопанин и  посочи, че дружествата, които са държавна собственост, са натрупали дългове за над 9 милиарда лева. Известно е също така, че държавата участва преобладаващо  в енергетиката и транспорта, като с  основен държавен дял са и повечето болници в страната, чиито задължения към края на септември са надхвърлили 403 милиона лева.

Токът като новогодишен подарък

Третият „антирекорд“, според класацията на Красен Станчев, е хаосът в енергетиката и по-точно управленският маниер с цената на електричеството да се прави социална политика и се влияят избори. Едва  седмица след като беше назначен на поста, четвъртият поред само за тази година председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране/ДКЕВР/ Боян Боев обяви намаляване цената на тока от 1 януари 2014. Засега не е съвсем ясно къде бяха открити резервите за поевтиняване на тока, но по думите на премиера Орешарски тази стъпка щяла да увеличи потреблението и приходите на иначе затъналата в дългове Национална електрическа компания /НЕК/. Известно е също, че тъкмо високите сметки за ток детонираха през февруари продължаващото обществено недоволство в страната.

Лошата шега на протестите

И все пак оправдан ли е стопанският оптимизъм на премиера, според когото новата 2014 –та година щяла да бъде „първата в икономическото възстановяване на страната“? Това фактически не може да е вярно, казва Красен Станчев и припомня, че от 2011-та насам  се регистрира икономически растеж. Едва сега, обаче, започват да  се възстановяват равнищата на БВП, загубени през 2009-2010  година. В българската икономика наистина има някои здрави сегменти и  те са онези, които не завясят от правителството. Това, което най-вероятно ще се случи през 2014-та,  е кредиторите да осъзнаят, че правителството не може да събира данъци и съответно понижавайки кредитния рейтинг на страната да вдигнат лихвените проценти. Така кредитите за България ще поскъпнат, което неизбежно ще забави икономическия растеж, констатира Красен Станчев.

Рекорди, рекорди…

Икономистът има основания за подобен песимизъм – в средата на декември международната рейтингова агенция „Стандарт енд Пуърс“ даде предупредителен сигнал на България , като ревизира перспективата по рейтинга на страната от „стабилна“ на „негативна“ поради „възможността за предсрочни избори, които ще забавят предприемането на реформи“. Засега българският инвестиционен рейтинг остава на второто най-ниско ниво по скалата на агенцията /BBB/, но вероятността „слабите перспективи пред растежа в резултат на слабото вътрешно търсене и нестабилната политическа обстановка“ да се превърнат в най-сериозното изпитание за страната остава. Както и възможността да бъде регистрирано нейно поредно икономическо    „антипостижение“. При това не за отминаващата, а през настъпващата 2014 година.

Leave a Reply

Your email address will not be published.