Проблемите около външнополитическата идея фикс на българското правителство – влизането в Шенгенското пространство – са на път да се превърнат в основна мишена за критики от страна на президентските кандидати в започващата кампания. Дори повече,  очертаващите се нови шенгенски неблагополучия е възможно да  дадат повод за сериозна преоценка на цялото 5-годишно членство на страната в ЕС:
Точно месец преди президентския и местен вот в България вътрешните министри на страните от ЕС ще се произнесат окончателно за разширяването на Шенгенското пространство и най-вече по кандидатурите на България и Румъния за членство в него. Индикациите от последните дни, обаче, са твърде обезкуражителни за балканските съседки. В края на миналата седмица европейските издания на „Ню Йорк таймс” и „Интернешънъл хералд трибюн” публикуваха едновременно съсипваща статия за ситуацията по външните граници на двете еврочленки, пораждаща възникването на своеобразен нов консерватизъм сред големите европейски държави по отношение разширяването на шенгенската зона. Основанията, от една страна, са икономическата криза на Стария континент, опасенията от имигрантски натиск от Африка и засилващите се националистически настроения сред страните-членки, а от друга – несекващата корупция по митниците, организираната престъпност и неефективната съдебна и правоохранителна власт в кандидатките. Публикацията, появила се само седмица преди планираното посещение на германския вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих в София, съвпадна с изявление на говорителя на вътрешното министерство в Берлин, който поясни, че предвид отрицателните доклади на ЕК през юли Германия гледа „въздържано на желанието за членство” и че окончателното мнение на министъра ще бъде оформено след разговорите му по въпроса с Франция и Холандия – двете главни опонентки на българската и румънска кандидатура.
Топчето пуква
Сега, когато вече са ясни всички участници в надпреварата за българския президентски пост, оръжията за „шенгенските” атаки срещу двойката на управляващите вече се подготвят и те ще бъдат насочени не толкова срещу добряшки усмихнатия досегашен министър на регионалното развитие и благоустройството Плевнелиев, а срещу неговата излязла в отпуска само за изборите подгласничка и министърка на правосъдието Маргарита Попова. Тъкмо тя предстои да поеме върху себе си основните критики свързани не само с преговорите около Шенген /нейното правосъдно ведомство отговаря за връзките на България с ЕК по този въпрос/, но и за постоянните й противоречия с вътрешния министър Цветанов, за кретащата реформа в съдебната система, която е централен обект на критиките във всички мониторингови доклади на ЕК. Местни наблюдатели дори допуснаха, че извеждането на правосъдната министърка от състава на правителството е планирано с цел заместването й с друга, безкритично подчинена на премиера и вътрешния министър фигура, която безпрекословно да изпълнява техните нареждания.
Софийското „Ватерло”
А основните сериозни конкуренти на правителствените фаворити Плевнелиев-Попова са експерти тъкмо в европейската проблематика. В предстоящите дебати някогашният външен министър и евродепутат от БСП Ивайло Калфин със сигурност ще вкара неизкушените по въпросите на българските измерения в европейската външна политика кандидати на ГЕРБ в опасното блато на празното некомпетентно говорене, а доскорошната еврокомисарка, „европеец на 2008 година”, опитна юристка и сега независима кандидатка  Меглена Кунева най-вероятно ще изведе ключовия дебат за европейското настояще и бъдеще на България в плоскост, която все още е непостижима за скромния опит и познания на предварително сочения за победител тандем на властта. Естествено и останалите участници от кандидат-президентската кохорта ще извадят своите аргументи в спора, което ще усложни допълнително кампанията на двойката от ГЕРБ.
Радост в мъка, мъка в радостта
В очакваната тежка битка, обаче, е възможно да се роди и неочаквано добра възможност.  А тя е, че шенгенските неблагополучия биха могли да детонират отлагания вече пет години дебат за смисъла от членството на България в ЕС, за грешките и пропуските в досегашната българска евроинтеграция, за разумните перспективи на едно достойно партньорство в клуба на 27-те и най-вече за постепено възстановяване на изгубеното доверие на българските европейци в политиката, в политическото. Което би могло отчасти да укрепи и тяхното разклатено национално самочувствие.

Три ключови дати ще ознаменуват първата септемврийска седмица в България – обявяването на президентската кандидатура на ГЕРБ, рожденият ден на Тодор Живков  и традиционното честване на  9-ти септември 1944.  Какво е общото между тях?
Два месеца преди президентските и местни избори, българите навлизат в есенния политически сезон с впечатляващи събития. В неделният /и като правило най-беден на новини!/ 4 септември, управляващите от ГЕРБ ще разсекретят публично своята най-старателно и стратегически охранявана от половин година тайна – кандидат-президентския си тандем, който, според повечето медии, социолози и ПР-експерти, с летящ старт ще поведе колоната от задъханите близо 30 претенденти за поста на „Дондуков” 2.  Ако се съди по възторжените прогнози на най-авторитетни /съответно най-високо хонорувани/ лидери и оформители общественото мнение, предстоящата изборна победа на Гражданите за европейско развитие на България  ще бъде толкова категорична и безапелационна, че поставя под въпрос въобще смисъла от харченето на средства за едни съвършено ясни и с предизвестен успех избори.
За пълна изборна победа!
Дори повече, уверени напълно в едунодушната подкрепа на избирателите през октомври, управляващите обявиха в  парламента, че целите им прехвърлят вече успешния първи мандат и те се насочват към ново продължение на своята власт след 2013 година. От своя страна вицепремиерът-вътрешен министър Цветан Цветанов, който е и председател на предизборния щаб на ГЕРБ, наскоро произнесе заклинателното „Имаме президентска двойка!”, което удивително напомня на радостното за католическия свят съобщение при избора на нов свети отец „Habemus papam!”. Във всички случаи, ако в неделния 4-септември все пак предстои някаква изненада, тя не може да бъде в някакви съмнения в сигурния успех, а единствено в потвърждението или не  на реещите се вече в обществената синева  имена на бъдещата президентска двойка. Което по-възрастните българи са преживявали многократно в годините на развития социализъм.
Приемственост и слава
Другата знаменателна дата е 7-ми септември. На този ден точно преди век в някогашното селце Правец, днес знаков и  процъфтяващ капиталистически град от затворен тип, България е била ощастливена с рождението на своя несменяем в продължение на 33 години партиен и държавен ръководител, виден деец на международното комунистическо движение и „човек от народа” Тодор Живков. На тържественото честване по този повод, както се разбра, е поканен и българският премиер Бойко Борисов, който е имал честта не само да охранява и масажира по ушите бащицата на българската нация, която още приживе ласкаво го наричаше Тато, но и да се учи от неговия огромен и безценен партиен и политически опит. Неслучайно 21-години след свалянето на Тато от власт, току-що поелият тогава в ръцете си властта сегашен премиер по своему изрази публично почитта си към делото му с думите : “Една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков и което е направено за тези години, да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко правителство!” Дали идната сряда г-н Борисов ще присъства лично на откриването на втория паметник на Живков в Правец едва ли е толкова съществено, но отсега се знае, че голямото събитие ще бъде отбелязано подобаващо с тържествен концерт, в който ще участва представителния ансамбъл на Българската армия!
Триумф на победилия социализъм
След всички тези емоции българинът съвсем естествено ще навлезе и в третата съдбовна дата – девети септември 1944 – която след шумна анкета по държавните медии беше определена като „най-значимото събитие за страната през 20-ти век”. Очакванията са, че на този светъл празник, който някои се осмеляват да наричат „комунистически преврат”, с нова сила ще бъде защитено правото на съществуване на най-високия паметник в София – този на Съветската армия, както и да бъде поставен ребром въпроса за обещаното от премиера Борисов връщане на т.нар.Чиния на връх Бузлуджа, в която комунистите ударно „вградиха” през 80-те години близо 50 милиона долара, събрани от мизерните заплати на социалистическите труженици. Със сигурност активистите с червени знамена ще продължат да правят аналогии между предизборния лозунг на управляващата ГЕРБ „Ние градим” и крилатият комунистически „Строим за родината!”, а някои от тях, вече поогладнели храненици на тоталитарния режим, вероятно традиционно ще подрънкат с черпаци върху празни тенджери. Така беше в първите години на прехода и така, вероятно, ще продължава да бъде още много време.
Както, впрочем, се пееше в един от незабравимите комунистически тв-сериали: „…и така, до края на света!”.

Изпреварвайки новата учебна година още в средата на август Българската търговска камара призова държавата да не финансира обучението в ненужни за бизнеса специалности, които постоянно бълват нови попълнения в армията от безработни българи. Тези дни по инициатива на Германско-българската индустриално-търговска камара и с участието на депутати от Бундестага, в гр.Сандански стартира съвместен проект за професионална подготовка на млади хора. Макар и закъсняло, начинанието е неизбежно. Защо?
В България е популярен анекдота за старателният син, който изпълнил  старателно съвета на родителите си да заляга над книгите и да завърши висше образование за да не работи след това. Няколко години след дипломирането си той припомнил на своите близки: „Прави бяхте, ето учих, завърших дори две висши и действително не работя. Просто работа няма..”
Статистиката сочи, че 30 на сто от регистрираните на трудовата борса вишисти са завършили икономика и право, а в същото време фирмите, и най-вече чуждестранните, изпитват истински глад за хора с техническо образование. Според Българската стопанска камара много предприятия вече планирали да изнесат дейността си извън страната поради липсата на кадри с инженерно и техническо образование. А тези кадри ги няма, защото младите хора просто не желаят да хвърлят усилия в изучаването на точнте науки, да прекарват следването си над математически формули, сложни чертежи и схеми, за да получават мизерни възнаграждения в една западнала промишленост, крепяща се основно върху системата на т.нар.далавера.
„…книга да се уча, добро да сполуча”
Не такъв, обаче, е случаят с чуждестранните фирми, които настойчиво продължават да инвестират в България. Още с влизането на страната в ЕС през 2007 стана ясно, че липсата на местни квалифицирани служители затруднява неимоверно ентусиазираните тогава европейски компании. В анкета на ГБИТК / Германско-българската индустриално-търговска камара / направена сред германски инвеститори в  страната, като най-тежък проблем е посочена ниската квалификация на новоназначените и невъзможността да се намерят добри специалисти в България. Основната причина, според анкетираните, била  липсата на  германското и австрийско „дуално” професионално образование, което осигурява важната комбинация от  теоритично и практическо обучение на младежите.
Да викаш неволята
През юни на конференция в Берлин, посветена на германските инвестиции в Югоизточна Европа, известният предприемач  Бертрам Ролман обяви, че след като българската държава проявява пълна незаинтересованост към подготовката на квалифицирани работници, неговата компания в страната е решила вече да действа на своя глава не само като предложи, но и като експериментира практически успешно действащото в Германия и Австрия „дуално” училищно образование. Този тип обучение не само дава възможност на учениците да научат занаят в конкретни фирми, които след това биха ги взели на работа, но помага за интегрирането на социално слабите и изолирани етнически малцинства, които по този начин все пак получават достъп до икономическото битие на държавата. И понеже германецът Ролман не говори празни приказки, още през този септември в Гоце Делчев той открива училище за технолози, необходими за неговата текстилна фирма в града.
Да? Не? Или…
Очевидно германската инициатива за засилване професионалното обучение в България не отслабва и през тези дни. Една от основните теми на разговорите в гр.Сандански между парламентарният държавен секретар във федералното социално министерство, депутат в Бундестага Ханс-Йоахим Фухтел и българският социален министър Тотю Младенов е съвместнен проект, свързан с подготовката на професионални кадри, както и партньорството между български и германски занаятчии и фирми в това начинание. Дали обаче, в инициативата ще се включи и българското просветно министерство, което единствено може да разреши промени в училищните учебни програми, все още е неясно.
Ясно е, обаче,  че както обикновено полезните неща за „европейска” България днес се случват главно с натиск и настойчивост отвън. Както и с непрестанното припомняне на местната овчарска мъдрост: „Господ дава, ама в кошара не вкарва”.