След приемането на Закона за избор на български представители в ЕП и  обявената от държавния глава Георги Първанов дата на вота на 7 юни, по-големите български политически партии преминаха към подреждане на кандидатските си листи.
При едно от посещенията си в София наскоро, еврокомисарката по защита на потребителите Меглена Кунева констатира с тревога, че българите едва ли разбират добре значението на ЕП  и  предупреди, че ако в него няма хора, които да представляват страната добре, „толкова по зле за нея”.  Подобни предупреждения обикновено минават безпрепятствено между ушите на партийните ръководства , които гледат на евроизборите като на „разузнаване с бой” за истинската парламентарна битка следващия месец, както и като на възможност да изпратят по неколцина свои „послушковци” и „паричковци” по-далеч от местната политическа джунгла.
Ако съдим по близо 6-процентния изборен праг в току-що приетия Закон за европейските избори, най-много свои представители  ще успеят да изпратят четирите водещи по подкрепа формации до този момент – ГЕРБ, БСП, „Атака” и ДПС. Другите вероятно ще наблюдават със завист в София излитащите за  и пристигащи от Брюксел и Страсбург аероплани, които почти седмично ще превозват насам-натам своите постоянни български 17 пасажери с евродепутатски мандат.

Защо „послушковци” и „паричковци” ?

Макар срокът за приключване подреждането на кандидатите за избора да е 25 април, по очакваните водачи на листите се вижда, че това съвсем не се доказани европеисти с международен авторитет и компетентност, а обичайните пудели от партийните манежи, които ще изпълняват точно заповедите на своите местни дресьори, при това със задължително подвити опашки. Освен това всяко избираемо място в листата по традиция се откупва или от самия кандидат, или от неговите заможни спонсори, които също искат да размахват дресьорската си  палка. Това нарушение, с купуването на мандати, впрочем, е законно, което го е превърнало и в международна практика.

И още нещо особено важно. Final Move ipod

• North Shore video

Mirror Mirror psp Jason and the Argonauts release

След като преди евровота през 2007-ма Комисията по досиетата допусна „грубата грешка” да извади картончетата от някогашната ДС на шестима кандидати за евродепутати, на 7 юни бъдещите българо-европейски законодатели ще се явят пред избирателите си с изрядно минало и чисто досие – парламентарното мнозинство гласува в Закона за отпадане на текста за задължителната проверка за принадлежност към тоталитарните служби. Очевидно имиджът на страната в лицето на нейните евродепутати в бъдеще се е оказал по-важен отколкото позора на нейното старателно посипвано с прах минало.
Така конструирана, европейската увертюра в българското изборно лято най-вероятно ще постави нов рекорд в избирателната активност. Естествено, отрицателен.

В най-тежкият инцидент със срутване на сграда в Прага от 1965 година насам загинаха и двама български граждани, работили в чешката столица като строители – гастарбайтери.
Кои са някои от истинските причини за инцидента?
Прага е пощаден от войните и природата град. Двете Световни войни не са засегнали сериозно историческите сгради на чешката столица, не успя да ги съсипе и разлялата се през лятото на 2002 година Вълтава, която покри по-ниските части на града с кални наноси. Онова, което оръжията и стихията не можаха да направят, го правят човешката лакомия и престъпност, заплатени с човешки живот.
Сградата в централна Прага, която погреба под развалините си четирима строителни гастарбайтери, двама от които българи, от 2006 година е изоставена – с течащ непрестанно покрив и разядени гредореди между трите рухнали етажа. Странните хора, които са я обитавали видимо нелегално, са гурбетчии от Източна Европа, подгонени в чужбина от нуждата да припечелят някое евро повече  и готови на всякакви лишения само за да изхранят семействата си в родината.
През 10-те години, в които живях и работих в Прага, често съм наблюдавал тези отрудени хора, които още с пристигането си в града обикновено попадат в

лапите на т.нар.”трудови посредници” голова болит секс

голова болит секс

– най-често съмнителни фирми, откровени мафиотски групи или криминално  проявени лица – за да потеглят към своята тежка гурбетчийска Голгота. Независимо дали са от периферията  на сиромашка Украйна или от изнемогващите от безработица български и румънски градчета и села, тези хора пристигат в един от най-красивите европейски градове с мечтата за регламентиран труд, за нормални условия за живот, за по-висок жизнен стандарт и заплащане. Уви, между техните надежди и реалностите, както е в повечето посткомунистически държави, все още действа вездесъщата организирана престъпност, която взема своя „посреднически” пай.
Гастарбайтерите в Чехия не са никак малко. В началото на тази година са  били регистрирани почти 300 хиляди чуждестранни работници, а работещите на черно със сигурност са двойно повече. Неотдавна радио „Дойче веле” съобщи, че през март пражката полиция е арестувала трима украинци, които наемали на работа българи и румънци и ги  третирали като роби. Хванали се на въдицата с фалшиви обяви по Интернет, наивниците попадали в капана на престъпниците, които след като прибирали документите им за самоличност, ги принуждавали да работят по 16 часа, заключвали ги в претъпкани общежития и им давали храна веднаж на ден.

Всичко това срещу сто крони или 4 евро надница.

Тези несретници почиват само в неделя следобед, когато каталясали от умора и почти гладни, гаврътват чаша водка с няколко бири и заспиват буквално на улицата. И когато дойде време да потеглят обратно към родината за да занесат припечеленото на близките, отново се изправят пред „филтъра” на мафията, която „за изпроводяк” им взема почти всичко заработено. А понякога и живота, ако не слушат.
Защо четиримата загинали гастарбайтери са се намирали в изоставената къща в Прага 1, където съседи твърдят, че от лятото там се чувал силен шум от пробивни и къртещи машини? Кой ги е наел на работа, как, при какви условия? Къде са се намирали личните им документи, които по време на инцидента не са открити у тях? Всичко това със сигурност ще бъде изяснено от пражката полиция, но онова, на което тя едва ли ще отговори, е кое продължава да прави българските „европейци” в толкова отчаяна и готова на всичко „работна ръка” 20 години след демократичния преход и след 3 години членство на страната им в ЕС?
Отговорът на този въпрос е известен. Поне за българите.

Hombre psp

Събарянето на т.нар.”паметник на незнайния турски войн” и разкритията около основаният в търговишкото село Славянци „Мюсюлмандемократичен  съюз” повишиха през седмицата градуса на „етническите” емоции в България.
Овладян ли беше в действителност поредния етнически трус в страната?
Събарянето на странния паметник, издигнат в частен  имот на двама невъзстановили турските си имена братя с българско гражданство и фамилии, предизвика въздишка на облекчение и вълна на задоволство сред целокупното българско общество. Президент, премиер, прокуратура, местни органи на властта, политически партии, в това число нахокваното напоследък от всички ДПС,  и което е особено показателно – станалите тези дни необяснимо праволинейни в позициите си електронни и печатни медии – всички вкупом се обединиха зад думите на държавния глава Първанов, че е ликвидирана една „провокация към етническия мир и конституционния закон в страната” и че „отговорът на институциите и гражданското общество е бил адекватен”. Според кметът на селото, независимо от масираното полицейско присъствие, обстановката там била спокойна, а статуквото –  възстановено.
Едва ли са уместни аналогиите от края на 80-те години на миналия век, когато тоталитарния режим в България осъществяваше своя знаменит

„Възродителен процес” в подобна приповдигната атмосфера

и със същата масирана подкрепа на общественост и медии. Във всички случаи, обаче, когато власт, опозиция,  политически елит и медии запеят дружно в хор в една демократична, европейска, но все пак балканска държава, въпросите и съмненията се пораждат сами.
Скандалният паметник в село Славяново беше разрушен съмнително бързо, по тъмно в късна доба, без да бъдат уведомени жителите на селото и най-вече петимните за подобни събития медии. Не беше спазен както законния срок за обжалване на заповедта за събаряне, така и не беше издадено задължителното нареждане за доброволно премахване на монумента. Защо? Още повече, че „войводите” от ВМРО вече бяха обявили свой митинг за „събаряне на османския паметник” само два дни по-късно…
Въпреки откровено смехотворните атрибути на учредения от братята с български имена „Мюсюлмандемократичен съюз”, като турски военни маршове и ислямски заклинания, въпросната формация не е регистрирана, за разлика от регистрираната официално от същите хора пред съда в Търговище през април организация

„Български червен полумесец” в пълно нарушение на Женевските конвенции.

И това е останало незабелязано от блюстителите на законността и реда в България?
Защо без официално становище на окръжната прокуратура, която тепърва се беше захванала да се проучва подробностите около учредяването на странната формация в Славяново и дали тя се основава на верски и етнически различия, вместо от сезирания своевременно Конституционен съд, светкавично „славяновският” мюсюлмански съюз беше  обявен като антиконституционен и заплаха за националната сигурност?
Със сигурност всички тези въпроси имат своя отговор и той тепърва ще бъде търсен. Но винаги когато след еуфорична приповдигнатост, напомпвана обикновено от политици и медии,  се горят книги и архиви, чупят се паметни плочи, къртят се монументи, рушат се неудобни за момента знаци и символи, в общественото съзнание остава нещо тъмничко и гузно.
Историята, при това най-новата, дава много подобни, все още  живи, примери. голова болит секс Clubbed move

• 4.50 from Paddington the movie

Il nano e la strega rip

Под натиска на правителството през седмица отново беше отложено окончателното спиране на най-голямата гордост на някогашната социалистическа икономика и българо-съветска дружба – металургичния комбинат „Кремиковци”.
На какво се дължи  неугасващият “респект” на българина към реликвите от комунистическата епоха?
Тази седмица галваничното „потръпване” на ръждясалия и напълно обречен най-голям замърсител на София беше предизвикано от някакъв евентуален инвеститор от Бразилия, който, според министъра на икономиката и енергетиката Димитров можел да прояви интерес към някогашния безсмислен металургичен гигант, който от години прахосва безогледно енергия и създава нездрави илюзии на своите хиляди отдавна тежащи на държавната хазна работници. Отново се разнесоха воплите на вечните носталгици „Спасете комбината от гибел!”, „Не погубвайте нашата гордост и минало!”, „Икономиката има нужда от „Кремиковци” и тям подобни сърцераздирателни призиви с поглед не напред, а във времето, когато всички се радваха на максимата

„те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим”.

На никого, обаче, дори и не минава през главата, че някогашното плодородно и чисто Софийско поле би могло отново да поеме дъх, когато пушечните отрови от комините спрат! Малцина биха видяли в част от грозните ръждясали халета изложбени и концертни зали, ателиета на художници и скулптори, спортни съоръжения и други полезни за двумилионния град неща, подобни на стотиците трансформирани някогашни индустриални чудовища в Европа и по света.
Подобна е ситуацията с рушащия се от години и отблъскващ със своята грозота, нелепост и соц-помпозност паметник „1300 години България”  пред НДК. Вместо да бъде изпратен в небитието, където всъщност отдавна младите българи са го поставили в съзнанието си, същите тези вездесъщи носталгици организираха неговия ремонт и реставрация, за да потвърдят за сетен път своето „Ние продължаваме да сме тук и да управляваме!”.
Вижте и

страховитото идеологическо чудовище на старопланинския връх Бузлуджа!

Всяко лято червените поклонници на своето „незабравимо минало” с хиляди се събират около рушащото се грозно комунистическо светилище, глътнало на тоталитарната държава десетки милиони левове! Да не говорим за „войниците-братушки” с автомати и техните вечни посрещачи, които ще продължават да стряскат пътниците на спирката на новото софийско метро или които неизменно ще „респектират” от пловдивското тепе жителите на красивия старинен град!
История, казват носталгично беловласите орденоносци и някогашни „Герои на труда”, това е нашата младост, нашия живот! Пропаганда, твърдят доскорошните наивни и ентусиазирани митингови изпълнители на  „Времето е наше” и „Който не скача е червен”. Пълни глупости, отсичат младите хора, които вече предложиха на мястото на всички паметници на 20-годишната носталгия да се постави пластмасовото клекало на чешкия модернист Черни.
И те може би наистина са прави…