Едно от характерните предпразнични събития в България се оказа намерението на народните представители да се почерпят  с  допълнителни „коледни възнаграждения за цялостната дейност през годината”. Какво, всъщност представлява този “хуманитарен” акт?
Ще бъде наивна грешка похвалното намерение за коледна премия на българските депутати да бъде възприемано като резултат от случайно или спонтанно хрумване. Още по-далеч от истината би се оказало популисткото обяснение за нахалство, безочие и „гьонсуратлък” на народното представителство, което, видите ли, на финалната права на своя мандат в 40-тия парламент, започва да губи всякакво чувство за мярка и приличие.
Съвсем не. Известно е, че само седмица преди идеята за коледните надбавки, българският парламент беше принуден да се откаже от едно друго „хуманитарно” предложение, зародило се в депутатските среди на партия „Атака” и получило силна подкрепа в редиците на БСП – чрез бърза промяна в Кодекса за социалното осигуряване, народните избраници да могат да се пенсионират на 55 години, като пенсиите бъдат 70 на сто от сегашната им депутатска заплата, без оглед на осигурителния стаж. Предложението светкавично намери дълбок отзвук в сърцата на почти половината народни представители, които се привидяха като

щастливи пенсионери с месечните 1500 лева,

The Adventures of Huck Finn hd

които ще им бъдат изплащани пожизнено със средствата на българския данъкоплатец. Всичко това щеше да бъде чудесно, ако все пак минималната пенсия в най-сиромашката европейска членка и то от април догодина, ще бъдат „заветните” 124 лева или 60 евро, а простосмъртните „щастливци”, които ще я получават трябва да са най-малко на 63 за мъжете и 59 години, за жените.
Предложението не мина и повечето вносители на забележителния „законопроект”, под натиска партийните си ръководства, със скърцане на зъби оттеглиха подкрепата си за него.
Така, като като дребен и красив компенсационен жест, ръководството на парламента е на път да преразпредели икономисаните от ведомството средства и да зарадва всичките си служители с финансов коледен подарък. Този

приятен звън на парламентарните коледни камбанки

Neverwas dvdrip

щеше да е все пак приемлив, ако извън сградата на пл.”Народно събрание” не се случваше нещо позабравено от години – надигането на зимно обществено недоволство, което според най-новите прогнози на правителственият Национален център за изследване на общественото мнение, през следващите месеци ще расте, а икономическата и финансовата криза се очаква  да акумулират протестен вот и свръхполитизация. В дъното на този взривоопасен потенциал са страховете на българина за насъщния, както и острото недоволство от хората във властта.
Всичко това, обаче, не вълнува българските народни избранници. Запленени от шарените коледни светлинки и очакваната заслужена зимна ваканция из родните градове, селца и паланки, те вече правят своите политически сметки за следващата изборна година. Без  и да помислят дори, че най-сигурния начин да развеселят Младенеца в деня на неговото  Рождество, е да твърдят, че имат планове…

• Hitler: The Rise of Evil hd

The Muppets’ Wizard of Oz dvd

• buy Bigger Than the Sky

След седемчасово обикаляне по софийските болници, тежко болен 42 годишен мъж почина в линейката. Този покъртителен случай за сетен път демонстрира драмата на здравеопазването в най-бедната членка на ЕС – България.
Случаят със сърдечно болния софиянец не е изолиран. Той е по-скоро практика, отколко изключение в страна, където човешкият живот почти няма цена, а грижата за този живот е недопустимо лоша, неквалифицирана и непосилно скъпа. През пролетта университетски доцент с тежък мозъчен инсулт след няколко часово чакане в безпомощно състояние на линейка в прословутия Студентски град, беше разкарван безуспешно из болниците, които би следвало да оказват бърза медицинска помощ и които отказваха да я дадат единствено поради тежкото състояние на пациента. Няколко дни по-късно, захвърлен в периферно болнично заведение, което въобще не беше в състояние да му помогне, ученият напусна този свят.
Още по-драматично колегите на убития с ритници в главата през миналата седмица студент в същия този Студентски град е трябвало да

чакат повече от час благоволението на Бърза помощ

College Road Trip hd

Infestation video

да дойде и да се опита да окаже някаква помощ на пострадалия. Дошли са да констатират единствено смъртта.
Претоварената и примитивно съоръжена служба на столичната Бърза помощ обикновено се оправдава за своите хронични неблагополучия с тежкия трафик и непробиваеми задръствания по практически всички артерии на столицата, с липсата на основни апаратури за поддържане на човешкия живот, с прекомерната натовареност на работещите в нея лекари, с неработещите асансьори/ поради неплатени сметки/ на високите сгради, което пречело на медицинския екип да оказва помощ в домовете на закъсали възрастни хора, с ниското възнаграждение на медицинския персонал и с какво ли още не! От друга страна няколкото по-големи болници отказват да приемат тежки случаи, тъй като почти сигурният при тях „летален изход” освен че ги товарел финансово, снижавал тяхното реноме  и оттам – субсидиите за лечебното заведение.
Всъщност може би

тъкмо в кръчмарската думичка „заведение”

се крие част от обяснението за дереджето на българското здравеопазване. Вместо да се съсредоточат върху здравните услуги за намаляващото и ставащо все по-болно българско население, докторите се занимават с разправии в рамките на своя Лекарски съюз, в който се води истинска битка за власт и надмощие на една група над друга. Вместо да се опита да подобри обслужването на болните като задържи в страната масово напускащите националната здравна система специалисти, млади лекари, медицински сестри и друг персонал, държавата се занимава с някакви непрекъснати реформи, концепции и реорганизации, които в изготвения по поръчка на самия премиер Станишев доклад на Световната банка през лятото бяха характеризирани с определенията: „абсурд“, „хаос“, „неизпълнимо“, „конфликт“ и пр. Неслучайно през ноември в публикуваният от Брюксел годишен Индекс на здравния потребител на ЕС, българското здравеопазване отново беше определено като едно от най-нехуманните сред 27-те.
Така България не само демонстрира най-мрачната демографска картина с най-висока смъртност и най-силен отрицателен прираст на населението през отминаващата година, според Евростат,  но нейните управляващи непрестанно продължават да повтарят и причините за това.  По най-бруталният и нечовешки начин.

• Mutiny on the Bounty divx

Ако не най-значимото, най-разтърсващото събитие през отминаващата седмица, се оказа гибелта на 20-годишният студент по фармация, пребит до смърт в софийският „Студентски град” от пияни младежи. Трагедията съвпадна и с други събития.

В два последователни дни двете балкански съседки – България и Гърция, загубиха двама свои млади мъже. Озверели пияни типове, изгонени от дискотека в превърналия се в увеселителен бардак „Студентски град” в София, сритаха с кубинките си в главата до смърт младо момче от Сливен, дошло да учи медицина в столицата. Начинът на безпричинното убийство напомня твърде много на „практиките” на скинхедс и други фашизоидни типове, нароили се в изобилие през последните години в големите български градове. Въоръжени с вериги, палки и неизменните бутилки алкохол, те често тероризират и без това угрижените от тежкото си битие граждани със своята

нео-нацистка бруталност и жажда за насилие.

Отзвукът от убийството беше силно приглушен от 8-декемврийските студентски празненства, както и от традиционната държавна пропаганда, която се задоволи да съобщи единствено, че петимата нападатели са заловени, а след разпит в ареста е останал само един от тях.
В Гърция полицията застреля, къде по невнимание, къде съзнателно, 15 годишен младеж, в резултат на което страната буквално пламна от светкавичните протести на студентите и гражданското общество. След стотиците запалени автомобили и магазини в големите градове и острите сблъсъци на протестиращите с полицията, кабинета на премиера Караманлис  е пред оставка, обсъжда се и въвеждането на извънредно положение.

Два идентични случая в две съседни европейски държави

с две диаметрално противоположни реакции на т.нар.”гражданско общество”. Докато привикнало със своята хронична криминална престъпност българско гражданство предпочете да псува пред телевизорите на топло в къщи с ракийка и салатка беззаконието и липсата на елементарна сигурност в страната, гърците, и най-вече техните млади хора, реагираха  масово, остро и безкомпромисно, като дори в знак на протест окупираха свои посолства в Европа. Докато българската опозиция както винаги фиксирано се занимаваше със своите вечни вътрешни дивотии, гръцките профсъюзни централи организираха стачки, а тамошната опозиция обяви готовност за безпроблемно поемане на властта.
И още нещо твърде показателно за засилващият се разпад, който преживява българската държавност и обществен морал – стана ясно, че за първи път в новата българска история се готви да стачкува полицията, която не е доволна от ниското заплащане и условията на труд. Същата тази полиция, която можеше да спаси живота на 20-годишният студент по фармация, като предотврати буйствата на пияните престъпници.
Можеше. Но не го направи. Както вероятно няма да посмее и да стачкува, защото и тя е част от протичащият разпад.

Няколкочасовото  посещение в София на генералния директор на Генерална дирекция „Разширяване” на ЕС Майкъл Лий произведе новината, че само след месец в България ще пристигне техническа мисия на съюза, която да провери напредъка в няколко особено проблемни области за страната.
Високопоставеният европейски чиновник Майкъл Лий   като че разочарова българските управляващи. Противно на тяхната войнствена риторика след спирането на 220-те милиона евро по програма ФАР, в която гостенинът беше визиран лично като виновник за тази обидна „несправедливост”, в София той обезсмисли подготвените нападки срещу него с твърде поучителната за местните политически нрави европейска дипломатичност. Г-н Лий даде да се разбере, че зад решението за спирането на фондовете стои цялата ЕК, след като е осъществил визитата си „по молба на комисаря по разширяването Оли Рен”, даде поредният шанс на страната да не загуби окончателно останалите близо 400 милиона евро по програмата с предстоящата проверка на техническата мисия, и

успокои предколедно изнервените български управляващи, Hallowed Ground dvdrip buy Balls Out: Gary the Tennis Coach

че техните усилия са в правилната посока, и че за появата на конкретни резултати е необходимо още време.
Така, привидно, тонът на диалога София-Брюксел изглежда нормализиран и досегашното статукво в отношенията на 26-те с най-проблематичната и най-бедна  27-ма членка на съюза – възстановено.
Но това е само привидно.
Както е известно, обсъждането на темата за спрените еврофондове беше стратегически отложено от „Тристранката”, както в България наричат Съвета на лидерите на управляващата коалиция, също за края на идния месец, най-вероятно след проверката на техническата евромисия. През настъпващите коледно – новогодишни празници и

честванията на следващите ги многобройни януарски светии,

едва ли изпълнителната власт може да направи много за реанимацията на двете разплащателни агенции, за повишаването на административния капацитет, за потягането на контрола върху евросредствата или за децентрализираното управление на фондовете. Дори по-лошо – ангажирани все по-интензивно с набиращата скорост и сила предизборна кампания, партийно оцветените ръководства на институциите ще поверяват все повече оперативната работа около европейските пари на странни фигури от управленската периферия, като един зам.-министър на регионалното развитие, който обяви шумно по медиите, че „въобще не искал да разговаря с Майкъл Лий” и че спрените средства били „поръчкова схема” и „заяждане” с България.
Известно е, че злобата, подобно на алкохола, замъглява съзнанието и пречи на трезвите оценки. Генерирането на антиевропейски емоции в България е възможно да доведе ситуация, в която националните интереси, политически и икономически, могат да се „разтворят” в киселината, произвеждана пропагандно от нейните собствени управляващи. Това е недопустимо. И вероятно българите предстои най-сетне да го проумеят.

Отварянето на досиетата на някои от началниците в БНТ предизвика най-сериозния досега отзвук сред българското общество. Актът на осветяването раздвижи през седмицата сегашните, а и потенциални потърпевши на този неизбежен процес.
Ако се наблюдава внимателно поведението на съществата, които очакват да попаднат в списъците на вездесъщата вече Комисия по досиетата, могат да се забележат някои закономерности. Като правило дълго преди очакваният акт на огласяване на тяхната принадлежност към тайните служби, те изчезват от публичното и обществено пространство. Изпокриват се по села, вили, апартаменти и се мъчат да прекъснат максимално връзките си със света, който до вчера са обитавали „под прикритие” или с дълбоката си срамна тайна. Мнозина се пропиват тежко – да забравят или да притъпят позора, който неизбежно ги очаква. Други, насъбрали в себе си отровата на поруганото достойнство в навечерието на „Страшния съд”, предприемат инстинктивна контраатака, с илюзията, че могат да спасят цели

отломките на своя „таен” живот.

Какво друго, освен пълно отчаяние, се криеше зад грозната телевизионна разправия в ефир между тримата бивши агенти, титулуващи се все още  „журналисти”, която предхождаше първия рунд от отварянето на новинарските досиета? Не дочакали неизбежното, те започнаха да се хапят един друг с отровните си зъбки забравили напълно, че го правят пред стотици хиляди хора, които де факто са били техни жертви, а сега единствено са тяхната потресена аудитория!
След удара на 26 ноември 37-те ТВ-агенти се свиха като настъпени змии, след което някои нападнаха отново с раздвоените си езичета.
Единият, най-приказливият и най-самочувствен, зад пушилката от пустословия в един от най-тиражните всекидневници се захвана да брани не толкова себе си, колкото своето антикварно монополно предаване по единствената навремето държавна телевизия. Другият, доносник-самоинициативник, шпионирал Китай и Югославия, се отдаде на академична дейност в Пловдивския университет, където без капчица срам е говорил пред онези, които през своите студентски години редовно е „ковал” на службите. Следващият, който се оказа

резидент на телевизионните ченгета,

след комедиантските си изпълнения на телевизионния екран, вероятно изчаква подходящия момент за да забие отново зъбчето си там, където трябва. Друг се захвана да разговаря в печата сам със себе си и  да завърши своя автодиалог с прозрението: „Амбиции. Простотии. Бог да ни съди.” Най-тъжният се появи като мумия в телевизионна дискусия през седмицата, с което вероятно искаше да каже безмълвно – да, „кълвал” съм отровно в миналото, но днес съм съсипан човек, не можете да ме съдите.
Така зимният летаргичен сън на най-ярките ТВ-обитатели на змиярника беше леко нарушен. Вероятно до Коледа и шумните „радио-картали” ще бъдат поразмърдани. После всички отново ще се сплетат в лигавото си кълбо за да дочакат лятото. Когато спокойно ще изпълзят на открито и…отново ще си съскат и хапят на воля! Когото сварят и където сварят. Но този път може би не така смъртоносно.