Въпреки продължаващата медийна истерия около атентата в Бургас, думите на бившия шеф на полицията на Тел Авив Амнон Халпер, че терористите са търсили „мека цел” за осъществяване на своя акт, продължават да звънтят в българското публично пространство. Излиза, че милиардите левове, с които данъкоплатците финансират всяка година тайните и явни силови структури на своята държава не само са недостатъчни, но и не са в състояние поне малко да втвърдят реномето й в сферата на сигурността.
В края на миналата година чуждестранна фондация в София констатира, че България е сред шампионите в Европа по брой на полицаи на 100 хиляди души население и е абсолютна “шампионка” по разходвани средства за сигурност като процент от БВП. Изследването отчете също, че процентът на тежките престъпления в страната е сред най-високите в Европа, а доверието на гражданите в полицейските структури – най-ниско в сравнение с останалите страни от ЕС. Ден преди атентата в Бургас не друг, а националната статистика излезе с данни, които сочат че покачването на криминалната активност за миналата година е надхвърлило и най-мрачните прогнози породени от кризата, а в началото на това лято агенция КРОСС, позовавайки се на МВР, обяви че в само в милионна София на всеки три часа се извършва кражба в частен дом, фирмен офис или търговски обект при разкриваемост на престъпниците едва 12 на сто.
Хранителни смески за тероризма
В новия си петгодишен мониторингов доклад, ЕК цитира Европол, който определя организираната престъпност в България „за уникална в целия ЕС, доколкото тя упражнява значително влияние върху икономиката, което от своя страна води до влияние върху политическия процес и държавните институции”. Полицейската служба на ЕС дори посочи, че „годишния оборот на дванадесетте най-значими организирани престъпни дейности в България се оценява на 1,8 млрд. евро или на 4,8 % от годишния БВП”. Което даде основание на бившата еврокомисарка и лидерка на партия „България на гражданите” Меглена Кунева да види в посоченото от Брюксел „хранителна среда на тероризъм, на организирана престъпност, на криминалност, от която икономиката ще се задуши като сред плевели”. По същество констатациите в доклада хвърлят светлина и върху консистенцията на сигурността в България, която два дни след бомбения атентат германското списание „Шпигел” окачестви като „кошмар за израелските специални служби”
Терористът Гъливер
Тези дни туристка от Тел Авив на Слънчев бряг възкликна пред АФП: ”Вие, българите изглеждате по-изплашени от нас…Вижте, животът продължава независимо от всичко!” Наблюдението на израелската гражданка е точно, макар причината за забелязаната от нея уплаха едва ли е само бомбената атаката в Бургас – все пак само месец по-рано поредните фойерверки на боеприпаси край „Петолъчката” бяха прогонили зорлем от този свят трима злощастни местни работници. Просто българите вече отдавна се страхуват от всичко и от всички – от собствената „полиция”, която в естрадната песен твърди че ги пази, от безкрайните неприятности с корумпирани органи на властта, които дебнат лакомо навсякъде, от наглите обективи и микрофони на контролирано-кресливите медии, от липсата на адекватна законова защита, ако все пак някой се престраши да свидетелства пред следствието и съда. Нима на никой от намиралите се край мястото на атентата не е направила впечатление фрапантно дългата русолява коса на снажния светъл мъж с раници, който се увърта в изпълнен с късо подстригани /поради жегата в Израел и в Бургас/ средни на ръст и характерно смугли млади израелски мъже? Със сигурност някой го е забелязал, вероятно и си е помислил нещо, но… После се е обърнал встрани, за да не си създава излишни ядове. А е можел да вдигне телефончето, да се обърне към някой с униформа, да сигнализира! Можел е, обаче…
Мека Мара, мека цел?
По телевизията главният секретар на МВР Калин Георгиев обясни, че термина „мека цел” се тълкувал неправилно, тъй като всяка страна можела да бъде обект на тероризма. След това успя да насочи значението на термина към „меките полицейски и контратерористични мерки” и многозначително да се оплаче в ефир, че неговото ведомство не практикувало административно подслушване, не извършвало административно проследяване и не налагало други административни ограничения на конституционните права и свободи на гражданите.
С подобни, дори и още по-драстични действия, властите обикновено се опитват да компенсират недостига на „втвърдител” в сигурността. Затова нищо чудно българите скоро да се сблъскат с нови изненади. В името на сигурността, разбира се.