ЩЕ ПРОГОВОРЯТ ЛИ НА ФРЕНСКИ БЪЛГАРСКИТЕ РОМИ

Как членството във Франкофонията помага на българските роми? Ще хукне ли кв.”Столипиново” към родината на Молиер? Защо във Франция наричат нашенските роми „българи”?
През миналата седмица френски репортер разказа на читателите на в. „Фигаро” впечатленията си от пловдивския квартал „Столипиново”. Със своите 50 хиляди обитатели той  е смятан за „най-голямото ромско гето на Балканите”. От разговора си с група млади мъже, които всяка година сновяли между парижка област и своята махала, журналистът разбрал, че „от езика на Молиер те знаят само думи,  необходими да преживяват: “работодател”, “ям”, “обект” и т.н”. Специално за ДВ Румян Русинов, някогашен директор на Програма за ромско участие към Институт „Отворено общество” – Европа в Будапеща и бивш съветник по въпросите на ромската интеграция в правителството на Станишев поясни, че твърде малко български роми владеят френски за разлика от румънските, тъй като румънския е много близък до френския език. Независимо от членството на България в Международната организация на франкофонията, нейното влияние за по-доброто интегриране на българските роми във Франция ще бъде минимално, прогнозира ромският правозащитник.
Dum spiro, spero!
Успоредно с ударното разтурване на незаконни ромски гета и евакуиране на роми тези дни,  френското правителство предприе мерки по свикване на среща на Европейския съвет за решаване на ромския проблем  и обяви намерението на министрите на вътрешните работи и европейските въпроси на Франция Мануел Валс и Бернар Казньов, да посетят през септември със същата цел Румъния и България. По повод обявените намерения на Париж да улесни социалната интеграция на ромите в страната Румян Русинов е сигурен, че при наличие на политическа воля мерките са приложими. Дори повече, те говорят и за промяна в концептуалното схващане на проблема с ромите – отказ от досегашния ксенофобски подход с депортации и сплашване, покана за нов диалог, създаване на нови възможности. Ромите от цяла Европа винаги са демонстрирали стремеж да бъдат интегрирани и когато съществува политическа воля за това, проблеми не би следвало да има, е убеден Русинов.
Към родината на Молиер, Шекспир и Гьоте
Ромският правозащитник пояснява, , че във Франция българските роми не създават проблеми  никому, дори са „невидими” за френските власти тъй като това са обикновени хора, които работят в строителството, хотелиерството, живеят и се трудят интегрирано. Там те са известни не като роми, а като българи, твърди Румян Русинов. Според него  медийните твърдения на лидерът на една от големите местни ромски организации, че повечето български роми във Франция били „проститутки и сутеньори, което обезмисляло новите идеи на правителството там”, са глупости и провокации, които не следва да се обсъждат. А въпроса дали ако френските интеграционни планове потръгнат към „родината на Молиер” няма да хукнат огромни групи местни роми отговаря: „Натам, както  и към страната на Шекспир и на Гьоте, ромите отиват защото са изтласкани от липсата на интеграционна политика в собствената им родина и това е истината. Колкото повече социално-икономическото положение  в България се влошава, толкова повече хора ще я напускат, за да търсят начини за съществуване”, е категоричен Русинов.
Да срещнеш „щастливите цигани”
Подобно на кандидатурите си за Шенген, навсякъде България и Румъния са споменавани заедно зя проблемите, които техните роми създават в големите западноевропейски държави. Дали, обаче, европейските и по-конкретно френските власти, правят разлика между български и румънски роми?  Участието на български роми във въпросните нарушения до голяма степен се преекспонира и все повече се налага усещането, че България изкуствено е „пришивана” към тях, за да не бъде само Румъния в центъра на вниманието. Ако погледнем статистиката ще видим, че на 1000 депортирани румънски роми едва двама са български, а това е показателно, посочва Русинов.
През април на форум, посветен на ромите в град Монтана, вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, който е и координатор на Декадата по ромското включване съобщи, че към 2020 година 23 на сто от трудовия пазар в България ще бъде зает от роми и уточни, че това задължава сегашната власт да образова ромските деца. В началото на новата учебна година той предстои да убеди в София френските си партньори Валс и Казньов, че казаното не са били празни приказки. И да им го демонстрира, вероятно. Което едва ли ще бъде твърде лесна задача.

Leave a Reply

Your email address will not be published.