ФИНАНСОВИ ДИЛЕМИ ПРЕД КАБИНЕТА „ОРЕШАРСКИ”

                Ulica-Graf-Ignatiev-v-Sofia    30.05.13

               Макар изборът на новото българско правителство, известно като кабинета „Орешарски”, да премина основно в междупартийни и личностни парламентарни престрелки, тежките стопански проблеми на страната предстои да се стоварят с пълна сила върху новите министри и депутати. Ще успее ли финансово-икономическият управленски екип на новия премиер да реализира обещаните спасителни мерки при положение, че неговите  финансов и икономически министър не са работили нито ден в реалното управление?Георги Папакочев разговаря с проф. Ганчо Ганчев, декан на Икономическия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски”:

Предлаганите краткосрочни мерки от кабинета не са достатъчно убедителни и новото правителство ще изпитва разнопосочен натиск от страна на различни кръгове в обществото при опитите за тяхното прилагане, смята икономистът. Просто липсва ясна, съдържателна програма, която да гарантира бързото излизане от кризата и да насочва към дългосрочен устойчив растеж. Говори се, например, за по-голяма свобода на бизнеса, но и за по-широко държавно регулиране, за ниско данъчно облагане, но и за по-значителна финансова солидарност – все неща, които взаимно се изключват и е трудно да бъдат въведени едновременно. Все още липсват ясни, добре ориентирана стратегически идеи за преодоляване на кризата в краткосрочен и дългосрочен план.

Плосък или прогресивен данък?

Твърдението в управленските намерения на г-н Пламен Орешарски, че българската икономика се намира в състояние на „свободно падане” е преувеличено, смята проф. Ганчев. Да, съществуват проблеми с публичните финанси, но те се дължат на натрупващият се дефицит и липсата на ясна стратегия за неговото финансиране. Колкото до премахването на плоския данък, действително се усеща натиск от страна на профсъюзите и БСП, но той не е особено силен. Дори и новият премиер обяви, че засега данъка остава. По-важният въпрос, обаче, е  дали действително ли плоският данък е толкова полезен, колкото твърдят някои икономисти или обратното – с него има проблеми? Мои изследвания показват, че основните очаквания свързани с 10-процентовия данък не се реализираха. Противно на уверенията на мнозина, събираемостта не се увеличи, а и по-детайлни изследвания на МВФ в други държави показват същото. Освен това липсват положителни резултати в привличането на чуждестранни инвестиции, в подобряването на заетостта, което сочи, че в чисто икономически план резултатите от данъка са отрицателни. В същото време, обаче,  има нужда от стабилизиране на бюджета. Известно е, че прогресивното данъчно облагане е антицкилично, то подпомага икономиката при спад и я засилва при подем като така фактически я стабилизира. В страните с развита икономика се прилага прогресивно подоходно облагане, което е социално по-справедливо. Обещанията на редица български икономисти от неолибералната школа дадени при въвеждането на плоския данък не се сбъднаха. Всички параметри, като подобряване на събираемостта, стимулиране на растежа, подобряване на заетостта, приток на чужди инвестиции, се влошиха след въвеждането на плоския данък, твърди проф.Ганчев.

Дилемата „валутен борд”

Според икономистът съществува и сложна дилема свързана с валутния съвет. „Бордът”, както го наричаме,  е негъвкав механизъм, който в дългосрочен план влияе отрицателно на икономическия растеж. Факт е, че от въвеждането на валутния борд България си остава твърдо най-бедната страна в ЕС. До голяма степен в резултат на борда тя се справя по-лошо с кризата отколкото други страни. Така разглеждането на въпроса дали има нужда от борд в дългосрочен план става наложително. В близък план обаче, излизането от борда ще доведе до висока инфлация и сигурен икономически спад. Затова дилемата е сложна – от една страна бордът  пречи на икономиката, от друга излизането от него вещае финансова криза. Вероятно затова никой в България не се решава да анализира сериозно този въпрос. Най-добре е отмяната на борда да стане след влизането на страната в еврозоната – така или иначе левът е фиксиран към европейската валута. Добър пример в това отношение е Естония.

МВФ като спасителен пояс?

Ще се размине ли новият кабинет с външни заеми? През 2009 година Тристранната коалиция с финансов министър Пламен Орешарски, допусна грешка, твърди проф. Ганчев.  Тогава имаше възможност да бъде сключено споразумение с МВФ в рамките на специалното предложение за подпомагане на държави, които имат стабилни финанси, но искат да избегнат тежестите на кризата. България отхвърли този вариант. Полша, която се възползува от предложението, се оказа единствената европейска бивша комунистическа държава, която избягна икономическия спад и преодоля леко кризата. Подобно щеше да е положението и у нас. Отново след съвети на неолибералните икономисти  беше допусната изключително груба грешка. Сега при много по сложни обстоятелства, ако действително се появят затруднения при финансирането на бюджетния дефицит, ще е по-добре кабинета да се обърне към МВФ и ЕК, отколкото да се опитва да решава проблема сам. Въпреки това бихме могли да се справим без външна помощ – българската икономиката не „пада свободно”, а е само в стагнация и  с определени бюджетни дефицити, е убеден проф.Ганчо Ганчев.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.