ТУРЦИЯ И НЕЙНИТЕ БЪЛГАРСКИ КРЕАТУРИ

15.03.2017

Точно преди половин година Върховният касационен съд /ВКС/ регистрира спорната до онзи момент политическа партия ДОСТ. Три месеца по-рано Софийският градски съд беше отказал да впише формацията в партийните регистри с аргумента, че повечето учредители били с турски имена, а думичката „дост“ , която в турско-персийски превод означава „приятел“, била чуждица в българския език. В окончателното решение на Върховните съдии се посочва, че „Демократи за отговорност, свобода и толерантност“, чиято абревиатура е ДОСТ, всъщност преследват цели, които са „общовалидни по отношение на всички граждани с избирателни права и партията е напълно отворена за членство“.  Освен това ВКС определи тезата на първоинстанционния съд за „най-вероятни действия на етническа или верска основа“ единствено като „ хипотетична“.

„Турция може да бъде от голяма помощ за нас“

Така спешно учредената след отстраняването на Лютви Местан от лидерския пост в ДПС през април 2016 г. партия ДОСТ  заплава в българското политическо море, но направлявана грижливо и отблизо от Турция. Известно е, че непосредствено преди появата на новата структура на бял свят, Местан направи официално посещение в Турция, където разговаря с тогавашния премиер на страната Ахмет Давутоглу.  А както информираха българските медии, гости на самата учредителна конференция на ДОСТ са били зам.-председателя на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието Фатма Бетюн Сеянкайъ, депутати от същата партия и от основната опозиционна партия в Турция, турският посланик в София  Сюлейман Гьокче, както и представители на изселнически организации. В първото си интервю пред Анадолската агенция лидерът Лютви Местан обяви, че ДОСТ е създадена в името на „три знамена – НАТО, ЕС и България“, но същевременно не пропусна да заяви изрично: “Ние постоянно казваме: Турция не представлява заплаха за националните интереси на България”, както и да отбележи, че „Република Турция може да бъде от голяма помощ за нас“ .

Безвизов изборен туризъм

Всички тези галещи ухото лозунги на невръстната 6-месечна партия ДОСТ щяха да останат в историята на нейния детски политически албум, ако предсрочните избори в България и предстоящия референдум за промяна в турската конституция не бяха дали кураж на управлението в Анкара да смени тактиката. И случките не закъсняха. На среща с представители на организации на българските изселници в Истанбул в началото на март, турският министър на труда и социалните грижи Мехмет Мюззеиноглу се обърна в прав текст към живеещите в страната български изселници с думите: „Ние, гражданите на Република Турция, трябва да осигурим излизането на коалицията ДОСТ на предни позиции в изборите в името на по-доброто бъдеще на сънародниците в България”. Дори повече. Както съобщи БТА, министърът е огласил и  решение на турското правителство, по силата на което българските граждани от турски произход без визи в Турция ще могат еднократно, без глоби, да отидат в България и да се върнат, за да гласуват на 26 март. Което принуди външното министерство в София  тутакси да обяви подобни действия за „директна намеса във вътрешните работи на България“ и да отправи остър протест до Анкара чрез посланика в София Гьокче.

Кандидати с „картончета“ от ДС

И самата партия  ДОСТ в България се сблъска с куп предизборни  неприятности. През миналата седмица ЦИК спря неин предизборен клип заради съдържащи се в него субтитри на турски език, както и присъстващ в агитацията образ на турския посланик Гьокче, което, според комисията, „накърнява добрите нрави“. От друга страна лидерът на Народната партия свобода и достойнство, която е част от предизборното обединение ДОСТ  и доскорошен заместник-министър на отбраната Орхан Исмаил призова „всички партии, абсолютно без изключение, да извадят от листите си кандидат-депутатите, оповестени от Комисията по досиетата като агенти на бившата ДС“. А само в коалицията „обединение ДОСТ“ броят им възлиза на 5 човека, като най-видния кандидат „с картонче“ е не друг, а самия лидер Лютви Ахмед Местан, агент  от Трето управление на ДС с псевдонима „Павел“.

„Под знамето на полумесеца и звездата…“

Докато вътрешните неразбории около ДОСТ си останаха техен партиен и вътрешно-коалиционен проблем, намесата на управлението на Ердоган в полза на една неукрепнала етническа партия в съседна държава в навечерието на парламентарни избори в нея, както   и тежката криза в отношенията на Анкара между Германия, Холандия и други страни от ЕС преди турския референдум, постави основателния въпрос докъде може да стигне  Турция  в опитите си да въздейства върху своята диаспора в Европа и на Балканите  и какви рискове крие всичко това?

Според бившrs военен министър Бойко Ноев принципните рискове са общи за целия ЕС и те се съдържат в агресивните опити на Ердоган да накара Европа да се съобразява с това, което той нарича „възхода на Турция като новопоявяваща се сила“. „Оттам произхождат и специфичните рискове за България като съседна страна, която днешното турско ръководство разглежда като „част от великата цел единна нация…“, която трябва да се опре на „тази млада Република Турция, под знамето на полумесеца и звездата…“, по думите на социалния министър Мехмет Мюззеиноглу. Турската държава открито застана зад създадената от нея партия ДОСТ, което е пряка намеса във вътрешните работи на България“, каза Бойко Ноев.

„Нахъсаните“ управници в Анкара

Политологът от Софийския университет Огнян Минчев от своя страна смята, че турската политика и дипломация никога не са се отличавали с особена деликатност, а тяхна „визитна картичка“ обикновено е арогантността. „Това, което се случва при управлението на режима на Ердоган, надхвърля и най-смелите очаквания за турско поведение в международните отношения. Неговите представители в България са особено безпардонни, тъй като не смятат, че тук биха могли да загубят каквото и да било. Това личи от поведението на турския посланик в София, както и от демаршите на турски министри, като споменатия вече Мюззеиноглу“, посочва Минчев. Според него обаче,  в кризата с  Германия и Холандия  нещата са по-различни. „Очевидно Ердоган и кръгът му са стигнали твърде далеч в самоубеждението, че Турция е велика сила, на която й предстои да диктува на Европа по какъв начин трябва да се развиват отношенията между Анкара и основни европейски столици и какъв трябва да бъде особено привилегирования статут на турските граждани, отишли на Стария континент да търсят работа и препитание, каквито не могат да намерят в Турция. За това убеждение на Ердоган и неговия кръг доста сериозен „принос“ имат и самите европейски политици и институции, които дълго време се отнасяха свръхделикатно към Турция и така излъчваха послания за уязвимост и слабост. Това още повече нахъса „новите-стари“ управници в Анкара да се държат по този естествен за тях начин“, коментира Огнян Минчев.

Сезонът на „новите правила“

В протеста на българското външно министерство по повод изявленията на турския министър се съдържа призив повече да не се допускат подобни „нарушения“, а „двете страни да се концентрират върху важни за двустранните отношения теми“. Естествено, това са темите за миграционната вълна, охраната на общите граници и енергийните проекти. В коя от тези области, обаче, България е най-уязвима? И какво ще е поведението при  определени ситуации на спонсорирана политически партия, каквато е ДОСТ?

Бившият военен министър Бойко Ноев е убеден, че вместо да предприеме своевременни мерки за укрепване на своите граници, България сама  е създала за себе си „уязвимост“, като разчита главно на турските власти за решаване на проблемите с мигрантския натиск. „По-точно тази уязвимост за страната създаде бившият премиер Борисов с илюзията, че ще умилостиви Ердоган. Като резултат получихме турското убеждение, че могат да ни изнудват с инструмента за мигрантската заплаха, че „ще пуснат потока“ през наша територия. Тази уязвимост обаче може да се неутрализира като България начертае своеобразни „червени линии“, пресичането на които би нанесло на Турция несъизмерими щети. ДОСТ няма отношение към тези въпроси и не може да изиграе никаква особена роля, е категоричен анализаторът. Казано най-общо, в българо-турските отношения настъпва етап на писане на нови правила, което надявам се да стане по един прагматичен и приятелски начин“, обобщава Ноев.

Партията-креатура

„Да добавим и още нещо важно“, допълва Огнян Минчев.  Въпреки, че лидерът и ръководството на ДПС имат своите корени в комунистическата ДС, а може би и в съветската КГБ, както и съхранените си връзки със сегашните служби в София и в Москва, те далеч не са партия, която е загърбила турския малцинствен интерес в България. Политологът уточнява, че под натиска на ДПС за изминалия четвърт век в България в решаваща степен са били автономизирани повечето региони с турско или смесено население, създадени са приоритетни условия за финансиране на социални и структурни дейности в  тези райони, както и са извоювани много добри условия за културен и  икономически живот на малцинствените общности в страната. „Появата на формацията ДОСТ като конкурент отразява факта, че Доган е разконспириран публично като човек на двойно подчинение, както и че в условията на новия  режим в Анкара е решено в България да бъде изградена партия, която е еднозначно зависима само от Турция, а не да представлява сегашния руско-турски кондоминиум в лицето на ДПС. ДОСТ е „партия – креатура“ и то не просто на Анкара. Тя е „партия – креатура“ на режима на Ердоган в Турция, който с ускорени темпове унищожава едновековното наследство на Турската република“, констатира Огнян Минчев.

Leave a Reply

Your email address will not be published.