16.01.2014

Реанимираното движение на бившия президент Георги Първанов „Алтернатива за българско Възраждане“/АБВ/ и решението му да състави паралелна с тази на БСП листа за евроизборите предизвика дълбинен трус в лявото пространство. За мотивите и ефектите на започващия разкол и ролята на бившите тайни служби в него говорят  трима познавачи на процесите в българската левица:

Сегашният спор не е разцепление и няма да бъде, защото БСП е създадена така, че да не може да се раздроби. Тя обединява всякакви повече или по-малко успешни фракции, в нея може да се влиза и излиза, и всичко това  е факт от 1990 година насам, когато бившата  БКП се превърна  в социалистическа партия, обяснява политоложката доц. Мария Пиргова от Софийския университет. За разлика от наследниците на другите компартии от социалистическия период, БСП не се разцепи, не роди автентична комунистическа партия, а само остави такава фракция в редиците си. В орбитата й  кръжат и други политически субекти – прагматични, комсомолски, про- и антируски, про- и антизападни, всякакъв вид лобита – просто говорим за един конгломерат от леви идеи, за формация, създадена да се топи като снежна топка, но не и да се цепи. Ето, самият Георги Първанов и  неговата АБВ обявявиха, че няма да напускат БСП.  Защо? Не защото нямат финансов потенциал или им липсва желание, а защото не разполагат с идеен потенциал и електорат, който да ги последва, си отговаря Мария Пиргова.

Междувидова политическа конкуренция

Случващото се днес с АБВ е експеримент, смята от своя страна Димитър Гронев, политически анализатор на БСП. Ето, в първите години на прехода от БСП се отдели т.нар.“Обединение за социална демокрация“ и неговите членове тогава твърдяха, че извън партията имало незаета територия, която можела да се оспорва, че там въздухът бил „по рядък“ и се дишало по-леко. „Светлосините“, както ги наричаха тогава в червените партийни среди, не получиха подкрепа на изборите и не друг, а БСП се наложи да заеме тяхното лявоцентристко място в парламента. Дали сега ще се случи нещо подобно, дали ще има „разширение“, за каквото пледира едната страна в доста изострената дисуксия, предстои да се види. Но всичко трябва непременно да се прекара през филтъра на конкретната ситуация.  Онова, което в миналото не е станало, днес може  да се случи, така е в политиката, размишлява анализаторът, популярен като „Червеният шаман“ на левицата.

От своя страна професорът по конституционно право  и депутат от БСП в 36-то и 40-то НС Георги Близнашки е категоричен, че  сегашния конфликт между лидера на БСП Станишев и бившия президент Първанов отдавна е трябвало да избуи на повърхността, но е бил прикриван. Друг е въпроса, че вътрешнопартийните проблеми се поставят тогава, когато БСП отново е на власт в рамките на една странна коалиция и това й създава твърде много ядове. Най-лошото обаче е, че всичко опира до една откровена борба за власт, макар че драмата, която евентуално ще се разиграе вътре в БСП може в крайна сметка да се окаже  и от полза за обществото, смята юристът.

Неосталинистките практики

Какво лежи в дъното на разкола в БСП, обаче – идейни различия, личностни амбиции или неудържими стремеж към властта в бъдеще?

Нито Първанов, нито Станишев са визионери, сиреч носители на едни или други идеи, ценности, принципи. Това са еднотипни политици, за които властта е своеобразна самоцел, коментира проф. Близнашки. Във всички случаи тяхното поведение не може да бъде дългосрочна социалистическа кауза, то се ръководи от конюнктурни съображения, които опират до една доста груба борба за власт. Неслучайно езикът  използуван от кръга на Сергей Станишев е толкова брутален и напомня за времена, когато за подобни действия са били разстрелвани хора. С други думи се връщаме към една неосталинистка реторика! Което за пореден път показва, че БСП не е извървяла пътя на своето обновление.

Димитър Гронев припомня  събитията в Португалия по време на т.нар. „Революция на карамфилите“ през 1974 г. когато  Алвару Кунял и Марио Суариш, единият шеф на комунистите, другият на социалистите, иначе чудесни приятели, се скарват жестоко и оттогава до днес между техните партии няма никакво взаимодействие. Това би могло да бъде едно от възможните последствия  и у нас, но то едва ли ще е същото, защото причините за конфликта са много по-дълбоки, смята Гронев. Не знам дали случващото се в БСП е точно схизма, но тревожното е, че българският гражданин отново е твърде объркан, допълва  Мария Пиргова. На силни атаки е  подложен  демократичният модел в страната, управлението на ГЕРБ унищожи не само авторитета на институциите, но и самите тях, а връщането към институционализма в една страна е много трудно. И какво се получава –  гражданинът желае да види държава, но вместо нея той отново става свидетел на някакви лични битки, коментира политоложката.

Партийните ДС-кукловоди

Има ли намеса на тайните служби – някогашните и сегашните – в опитите за фрагментиране на БСП, все пак бившият президент Георги Първанов беше осветен като агент на ДС с псевдонима „Гоце“?

Нямам конкретна информация за игри на службите сега, пояснява Димитър Гронев, но сред партиите винаги е имало, има и ще има хора, които разполагат с богата информация. Факт е, че всяка уважаваща себе си партия по света разполага със структура, която се доближава по функции до тайните служби. Подобно на банките, така и партиите има свое политическо разузнаване. От друга страна сериозните формации правят досиета както за политическите си опоненти, така и за своите знакови, перспективни, действащи лица със съответните психологически характеристики към тях- те обикновено им трябват за изборите. В което няма нищо лошо, по-скоро се демонстрира добро професионално ниво, казва Гронев.

Мария Пиргова определя действията на тайните служби  като „политическо инженерство“. В момента тяхната роля прозира в  раждането на нови партии и инфилтрирането на стари играчи, които действат по познатия модел в тях. Ако все пак някой е свързан с някого от задкулисието, това ще са различни фигури, защото България загуби секретните си служби  на държавно равнище, смята политоложката.

За разлика от нея  проф. Георги Близнашки твърди със сигурност, че сегашното положение в левицата е резултат от намесата на създаденото през 1997 г. „Движение за единство и развитие в БСП“, по-известно като “генералското движение“. Неговата поява всъщност беше неприкрит опит на остатъчните структури на ДС да овладеят  и бившата комунистическа партия. Затова двете основни фигури в сегашния спор със сигурност имат своите зависимости от това задкулисие. Макар сега всичко да е  значително по-сложно, всички ние сме много „задължени“ за интервенцията на „генералското движение“ – тези хора и днес продължават не просто да задават тона, а и да диктуват развоя на събитията в страната! Това е крайно неприемливо за една демократична европейска държава, все пак, констатира с горчивина известният юрист.