Предполагаемите самоубийства на две известни в публичното пространство фигури в един ден миналата седмица отново накараха някои българи да се замислят върху психологическият климат в страната.
Доколко гибелта миналия петък на патолог – анатомът проф. Стойчо Раданов, автор на експертизи свързани със значими тежки престъпления и на началникът на кабинета на лидера на ДПС Ахмед Емин, е дело на личен избор и собствената им ръка, най-вероятно няма да се разбере окончателно, макар интересът към двете предполагаеми самоубийства да е висок. След черната серия на отнели сами живота си полицаи в Плевен през тази година и рутинната национална статистика за около 1500 самоубийци годишно, кончината на двете публични фигури потвърди стряскащо лошият психологически климат в страната и непрестанно деградиращото доверие на хората към тяхната държава.
Фиксацията в конкретните мрачни събития, в които, както обикновено, въпросите са много повече от дадените официални отговори, не позволи на мнозина да осъзнаят по-страшното. А то е
самоубийственият синдром, който разтърсва едно цяло общество,
страдащо хронично от корупция и престъпност, управлявано политически и икономически пагубно зле, превърнало се в жертва на стремглав демографски срив, оголвано от несекваща емиграция и затъващо все по-дълбоко с неграмотност и безкултурие в блатото на собствения си продължаващ вече 20 години посткомунистически стрес.
Показните, но безрезултатни действия на силовите органи, съд и прокуратура, превърнали се в обект на постоянни критики от страна на ЕС, доубиват и последните надежди в демокрацията, такава, каквато е тя е на Стария континент. Бутафорната и нагла
недосегаемост на мутри, престъпни политици и висши държавни чиновници,
License to Wed full movie Dane Cook: Vicious Circle movie download Stone of Destiny
съсипва изцяло морала на младите хора, които утре също безразсъдно ще започнат да тикат родината и себе си в пропастта. Настървеността, с която българите се самоизтребват с автомобилите си по пътищата, повсеместният масов алкохолизъм, насилието и арогантността, са безпогрешният симптом за нагласите към истинското национално самоубийство, което българинът е на път да осъществи.
И ако за някои казаното дотук може да звучи като пресилено черногледство, за други то би следвало да бъде предупреждение, сигнал за тревога.
Но…всичко зависи от гледната точка и от фазата на суицидалния, самоубийствен национален синдром.