СТРАХ И ИЗБОРИ В БЪЛГАРИЯ

Преди избори в България обикновено общественото напрежение нараства. Този път емоциите на хората са гарнирани и със страх. Доколко опасна може да бъде подобна смес?
Страхът никога не е напускал българина – нито в далечното и по-близко минало, нито в годините на демокрацията. Сковаващото чувство е било трупано по време на средновековните безчинства на завоеватели, през безкрайните войни от миналия век, във вечната мизерия на малкия балкански народ, от тежките репресии на тоталитарния режим, от мафиотската и  криминална престъпност на прехода  и… от какво ли още не! Което не означава, обаче, че в критични моменти страхът не е прераствал в експлозивна обществена и индивидуална храброст, чиито прояви по традиция красят националната история.
Студената пот на ужаса
В навечерието на поредния президентски и местен вот демократична България отново тръпне. И то от страх. Породен не само от бомбените експлозии срещу политически централи, вестникарски редакци и автомобили на непослушни журналисти, от всекидневния тормоз на катализираната от кризата улична престъпност, от опасно тлеещите огнища на етническа, верска и расова нетърпимост. Българинът се страхува днес най-вече от тревожните перспективи на своите деца и семейство, от всекидневно умножаващите се проблеми на човек, на когото внушават, че вече е европейски гражданин. Коравият иначе балканец вътрешно се тресе от ужас при мисълта, че ако той или близките му се разболеят, тяхното лечение може да се окаже убийствено в пряк и икономически смисъл. Обикновено потънал в дългове и кредити, той се облива в студена пот при мисълта, че утре може да бъде съкратен от работа, да бъде изхвърлен от жилището, което не е в състояние да изплаща, че малкото предприятийце или магазинче, в което е вложил всички семейни спестявания и дори сянката си, може да фалира всеки момент. Сковаващ е и страхът от перспективата да попълни редиците на останалите без работа вече половин милион българи в  7-милионната им държавица.
От най-най, та най!
Някои биха опонирали – криза е, подобни са проблемите навсякъде в Европа и по широкия свят, никой не е сигурен за утрешния ден. Да, но когато трябва да оцеляваш в най-бедната европейска държава с колабирала икономика и  най-ниска производителност на труда, с трагично здравеопазване и санитарно ниски доходи на хората, със замиращи образование и наука, трудно можеш да не бъдеш най-намръщеният гражданин на Стария континент, който според европейските класации е и най-недоволен от живота си.
Код „тревога”
За тези  и други страхове тръбят от доста време неправителствени организации и социологически проучвания. Още през септември сигналните лампи на обществените сондажи започнаха да предупреждават, че огромен брой българи очакват изборите да са съпроводени с много мръсотия и непочтени хватки, че силно е нарастнал страха от свободна изява на убежденията, която може да навлече неприятности. В последно време почти всеки втори гражданин отказва да бъде анкетиран, сиреч да отговаря на социолозите дори при гарантирана анонимност. Нарастват очакванията не толкова за протестен, колкото за наказателен вот, насочен директно срещу политиката на сегашното управление. Теренни проучвания на изборните рискове за първи път са констатирали осезаемото влияние на фактора страх сред хората. Страх от използуването в изборния процес на административния ресурс на властта, от натиск в служебните и трудови взаимоотношения, от позорната комбинация между корпоративния вот и практиките за купуване на гласове, от липсата на прозрачност в решенията и действията на ЦИК, от откровено фалшифициране на изборните резултати…
От връо се види доло, а от доло връо се не види...
Всичко това едва ли би могло да не бъде усетено и взето предвид от 11-те наблюдатели на ПАСЕ за изборите, както и от представителят на Венецианската комисия на Съвета на Европа, чиито правни експерти през юни подкрепиха сегашния български изборен кодекс. Още повече, че през последните дни водещи фигури в надпреварата и лидери на основни политически партии безпрецедентно апелираха да бъде спрян „бацила на страха”, обявиха се против нечестното гласуване и зачестилите репресии срещу кандидати в надпреварата. И понеже става въпрос за емоции, гостите от Съвета на Европа биха могли да приемат като отправна точка на своята наблюдателска мисия  и крилатият коментар на българския премиер Борисов, направен още през май за изборите: „Просто се забавлявам да гледам колко ги е страх и как треперят всичките и се чудят какво да направят. Затова до август – септември ще ги оставя ей така да им видя акъла.”
Въпреки че  това време отдавна настъпи, голямото „забавление” за г-н Борисов тепърва предстои. С изненади? Ще се разбере. Съвсем скоро.

Leave a Reply

Your email address will not be published.