СТРАХЪТ ЗАД ИРОНИЧНИТЕ УСМИВКИ

Телевизионният дебат между лидерите на двете най-популярни политически формации в България – министър-председателя Сергей Станишев и столичния кмет Бойко Борисов съвпадна по време със свалянето на дясноцентристкото чешко правителство на Мирек Тополанек.
Оказа ли този факт влияние върху страните на телевизионния диспут във вторник?
Точно час и половина разделиха успешното гласуване на недоверие към правителството, което ръководи ротационното председателство на ЕС в Прага и наблюдавания от почти един милион телевизионни зрители словесен двубой между левия български премиер и дясноцентристкия столичен кмет. Връзката между двете събития побърза да направи в дебата самия Сергей Станишев, който „информира” от екрана на държавната телевизия за падането на кабинета в Прага, както и за съвсем скорошните оставки на своя унгарски и литовски колега. Независимо от намерението това позоваване да демонстрира „стабилността” и „мъдрото” ръководство управляващата тристранна коалиция в България,

зад постоянната екранно- иронична усмивка на социалистическия лидер прозираше страх.

Този страх съвсем не беше породен от действията на българската опозиция, която след седемкратно искане на недоверие в рамките на 40-тия парламент не само не постигна успех, а по-скоро доказа на своите оредяващи привърженици, че критичния Брюксел изцяло е иззел нейните функции, с което до голяма степен я е превърнал в безсилна политическа институция.
Страхът на Станишев не идваше и от аргументите на неговите преки опоненти в телевизионното студио – на този етап в своето развитие и при липсата на управленски опит младата партия ГЕРБ може точно това, което демонстрира в ефир – значителен суров управленски потенциал, който тепърва предстои да бъде превърнат в реална политическа материя.
Притесненията на лидера на управляващата „тристранка” не извираха и от проблеми с коалиционните му партньори, каквито имаше неговия вече бивш чешки колега Мирек Тополанек. Другите двама членове на т.нар. „Съвет на коалицията” от

НДСВ и ДПС отдавна бяха сложени на „къса каишка” от социалистите

и принуждавани да изпълняват безпрекословно техните решения.
Страхът на младия български министър-председател, който нервно декларира навсякъде, че желае да остане премиер, идва от друго. Това е свъсения поглед на онези, които ЕК определя като носители на „корупцията във висшите етажи на управлението”, на т.нар. олигарси, които контролират основните сектори на икономиката, частния бизнес  и медиите под невидимия на пръв поглед чадър на властта и които неизбежно ще си поискат своето ако техните политически „инвестиции” се окажат  в риск. Защото очевидния разпад на държавата и  нейното разграбване, отразени в докладите на ЕК, са истинската „печалба” от въпросните „инвестиции” и ако тя секне,  независимо в условията на криза или не, възмездието не закъснява.
Това е основната причина за прозиращия зад привидната ирония и покровителствен медиен тон ужас на сегашните управляващи. Те просто никога няма да забравят своя Жан Виденов и страховитата българска 1997-ма.

Leave a Reply

Your email address will not be published.