СТРАСБУРГ И СИНОДАЛНИТЕ СТРАСТИ

Остават 2 месеца до края на срока, който Европейският съд по правата на човека/ЕСПЧ/ даде на българската държава да постигне споразумение с т.нар.”алтернативен синод” на митрополит Инокентий, след като издаде осъдително решение за нарушаване на правото на вероизповедание на неговите следовници от страна на властта.
Какви са възможните  последици от този потенциално опасен спор?
В края на януари ЕСПЧ се произнесе по жалбата на миряни и църковни служители, привърженици на алтернативния синод. Съдиите в  Страсбург констатираха, че през 2003 година българската държава е упражнила груба силова разправа със следовниците на Инокентий, с което е нарушила правото за свободно вероизповедание, защитено от Европейската харта за правата на човека. Според европейският съд държавата няма право да определя кой синод е легитимен, както и да обединява всички вярващи под единственото лоно на Българската православна църква. Същевременно до 22 април беше дадена възможност за споразумение между властта и тъжителите. Ако това не се случи, твърде вероятно е България да бъде осъдена да изплати възлизащото на

колосалните 700 милиона лева обезщетение

за отнетите насилствено 107, според Страсбург, храмове и имоти на хората на Инокентий.
Така в очаквания най-тежък период от икономическата криза през април, в разгара на предизборната надпревара и неизбежните социални протести срещу сегашното управление, тристранната коалиция ще трябва да се справя и с поредния скандал, който освен огромни финансови щети ще нанесе поредните щети върху и без това проблематичното й европейско реноме. Неслучайно броени дни след решението на Страсбург, българският държавен глава Георги Първанов „изплака” тревогата си в Москва пред новия руски патриарх Кирил, като така го постави в твърде деликатно положение, а  правосъдната министърка Меглена Тачева обяви, че предстои внимателно тълкуване не само на решението в Страсбург, но и преглед на Закона за вероизповеданията и всички онези решения на съдилищата, които засягат регистрацията на църквата.
Според наблюдатели с решението си

европейския съд поставя управляваната от левицата българска държава пред дилемата

– да сложи край на съществуващия от 1989 и изострен брутално през 2003-та година разкол в БПЦ, или по изкуствен начин да подържа разделението на църквата с цел оставането на официалния синод като един от удобните инструменти на управлението. Очевидно най-удобния вариант на управляващите е да задържат сегашното положение на спор и напрежение между двата спорещи „синода”. Това обаче едва ли допада на Европа, независимо от това, че тя е в по-голямата си част католическа и протестантска.
Защото в крайна сметка европейският съд в Страсбург се интересува не от вътрешноцърковните спорове на БПЦ, а от поведението на държавата, която  си позволи да се намесва с  прокуратура и полиция в църковните дела. Казано другояче, Европа припомни на София, че свободата на вероизповеданието не може да зависи от интересите на властта и действията на репресивните органи.
Просто защото подобни практики би трябвало да са приключили още  преди 20 години.

Raise Your Voice release The Devil and Daniel Johnston full movie

Leave a Reply

Your email address will not be published.