20.12.2014 Още през през първия си работен ден като депутат млад мъж от десницата неочаквано предложи от парламентарнат трибуна промени в Закона за народната просвета. Според тях българските ученици трябва да започнат изучаването на престъпленията на комунистическия режим в страната като този период бъде включен в учебниците по история. Една от целите в проекта на 38-годишния Борис Станимиров от Реформаторския блок е младите хора да придобият конкретни знания за престъпленията, извършени от комунистическите, националсоциалистическите и фашистките режими по света. „Отричането на тоталитарните режими на 20-ти век ще остане формална декларация без последствия докато гражданите не започнат да получават адекватна информация за трагичните исторически събития, наложили особена бдителност на съвременното общество по отношение на тези режими“, се отбелязва в мотивите на поправката като се подчертава, че „в противен случай, българското общество е изложено на риск липсата на информация да подмени знанието за близкото минало и да допусне възраждане на човеконенавистни идеологии“.
Отдръпване от миналото
На конференция по повод годишнината от началото на демократичните промени под наслов „25 години свободна България“ прездентът Росен Плевнелив също засегна тази тема. В изказването си той припомни, че едва 6 на сто от младите българи днес знаят нещо за периода на комунистически режим и изтъкна, че нито една образователна или културна институция няма систематичен ангажимент да показва функционирането на идеологията на комунизма. „Медиите, училището, университета, музеите са се отдръпнали от темата и са оставили младото поколение да черпи от тесния семеен кръг информации, които с течение на годините биват преосмисляни, забравени или променени”, констатира Плевнелиев. Неговата съветничка, политоложката Румяна Коларова, също е убедена, че темата за комунизма трябва да се интерпретира непристрастно и неполитизирано. „През 1972 г. в Западна Германия е започнало да се говори на младите хора за природата на фашизма, за наследството на фашизма, за заплахата на тоталитарния режим. Все си мисля, че може би е време и ние да започнем да говорим по-активно за това“, казва тя в интервю за печата.
Лъжовните исторически спомени
Според проф.Евелина Келбечева, преподавателка по история от Американския университет в България, четвърт век след началото на прехода хората продължават да се сблъскват с една изключително добре организирана политика на „академично замитане под килима“ и в крайна сметка на фалшификация на общественото знание за тоталитарния период. „Това днес някои наричат „нормализиране на дискурса за комунизма“ и всеки, който дръзне да каже, че той е бил едно зло, бива обявен за реваншист. От онези, които продължават да мислят, че комунизма е бил модерен строй, който е носил безкрайни добрини за българския народ“, казва изследователката. Тя се възмущава и от света на нискочелата партийна пропаганда, съдържаща се в издаваните „купчини от безсрамно лъжовни спомени за епохата“ на бивши величия от комунистическия елит и тайните служби, и разпространяванявани безплатно в българските читалища и училища.
На въпрос на ДВ дали и днес съществуват теми табу за комунистическия период, проф Келбечева отговаря категорично: „, Не, формално такива теми няма. Извършена е революция, която отвори архивите, всички документи на ЦК на БКП са цифровизирани, историците, които се занимават с този период, го познават много добре. Проблемът е, че в обществото са по-силни тези, които сега „нормализират“ историята на комунизма, защитават го, пречат неговите престъпления да бъдат показвани в цялата им грозота, не желаят подрастващите да знаят подробности за този нечовешки режим. За жалост тази тенденция се оказва много по-печеливша и е отстоявана от медиите“, отбелязва проф.Келбечева.
Страх и позор
Политологът доц.Антоний Гълъбов вижда във всекидневно манипулираната памет за тоталитарния режим системен риск пред бъдещето на българската демокрация. В есе, разпространено в интернет, изследователят отбелява: „Ние не постигнахме съгласие около онова, което заедно трябва да помним и заедно да се опитаме да забравим…Не споделяме общ нравствен хоризонт, нито имаме общи цели. Припомняме си избирателно, когато ни е удобно или когато се стремим да изглеждаме по подходящ начин пред властимащите. Затова и българската национална общност колабира. Затова имаме толкова много патриотари и всякакви породи про-руски и славянофилски националисти, и толкова малко истински патриоти“. Антоний Гълъбов е убеден, че прекалено много хора свързани с тоталитарното минало продължават да определят бъдещето на страната и се страхуват, че могат да изгубят позициите и влиянието си. “Преди двадесет и пет години, същите тези хора и техните родители изпитваха панически ужас от това, че спрямо тях могат да постъпят, както те се разправиха с политическия и стопански елит на България след окупацията на Червената армия през 1944 година. Но само дни по-късно, разбраха че нищо не е загубено и че ще успеят да удържат властта си чрез страховете на другите. И така двадесет и пет години“, констатира политологът.
Мимикриите на тоталитаризма
На конференция в Американския университет в Благоевград в началото на годината проф.Евелина Келбечева стартира в интернет петиция в подкрепа на идеята за въвеждане изучаването в средните училиша на тоталитарните режими в сравнителен план и конкретно на българския комунизъм. В документа тя припомня, че българският парламент със закон през 2000-та година е обявил комунистическия режим за престъпен, а през 2009 година страната се е присъединила към инициираната от чешкия президент Вацлав Хавел Пражка декларация за създаване на обща европейска памет. „Крайно време е да изпълняваме и собствените си закони и европейските договорености“, подчертава авторката на петицията и изтъква правото на българите да знаят колко дълго е бил жив старият комунистически режим. „Българите имат правото да знаят как и днес неговите мимикрии препъват на всяка стъпка демократичното европейско бъдеще на България“, пише проф. Келбечева.
Досега петицията е подкрепена от хиляди граждани. Наред са политиците.