СБЛЪСЪКЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ МОНУМЕНТИ

GMarkov monument & priests 11111411.11. 2014

             „Скитник“, както комунистическата ДС беше кръстила в разработките си писателя-дисидент Георги Марков, най-сетне се завърна в София. Трима от четиримата български президенти – Жельо Желев, Петър Стоянов и Росен Плевнелиев –  почетоха церемонията по откриването на неговия паметник на столичния площад „Журналист“, а сегашният държавен глава дори припомни в словото си, че есетата на публициста, излъчвани по „вражеските“, радиостанции ББС, „Дойче веле“ и „Свободна Европа“, са „освобождавали духовно българите още преди рухването на комунистическия режим“. Димитър Бочев, дългогодишен приятел и колега на Марков, обясни закъснялото построяване на паметника с „печалната истина, че българинът винаги е страдал от недостиг на чувство за историчност“. А д-р Георги Лазаров, хирург от Балтимор и спонсор на монумента, директно призна, че ако София  се е била отказала от идеята за статуя на Георги Марков, той е щял да я постави на моста Ватерло в Лондон, мястото където през 1978 година агент на комунистическите тайни служби заби с чадър отровната сачма в крака на дисидента.

Инерция на неприязънта

Омразата към най-отявления критик на живковия режим всъщност никога не е стихвала сред кръговете на бившите български комунисти. Проф. д-р Вили Лилков, депутат от Реформаторския блок и доскорошен заместник-председател на Столичния общински съвет /СОС/ си спомня трудно приетото решение за издигането на монумента и силната съпротивата на съветниците от левицата срещу него. „Държането на тези колеги беше направо цинично, те обвиняваха писателя в какво ли не, включително, че е бил агент на ДС, което не е вярно“, разказва общинарят. В дните на изграждането на паметника социалистическият в. „Дума“  съобщи за надигащи се протести сред жителите на кв.“Лозенец“, които не били съгласни на някогашния площад с името на партизанката „Йорданка Чанкова“, преименуван след 1989-та  на„Журналист“, да стърчи двуметровата фигура на Георги Марков. Според „възмутените“ жители на квартала дисидентът бил „приближен до Тодор Живков, с неясно агентурно битие и неясно убийство, за което дори англичаните признаха, че няма никакъв “български чадър”. А сега „огромният“ паметник  щял да „нарушава драстично ландшафта на мястото и вида на китната малка градинка“, допълва вестникът.

Унищожаване на символите

Парадоксално е, че четвърт век след демократичните промени в България разправиите около историческите монументи не спират. Някои са възхвалявани, но повечето са обругавани, боядисвани, цапани с надписи, сваляни и издигани отново. В подножието им  постоянно се извършват  поклонения с полагане на цветя и венци, шестват  протести, кипят страсти, бликат емоции, водят се бурни полемики и спорове. С какво обаче тези мълчаливи символи от миналото продължават да вълнуват хората?

Скулпторът проф.Велислав Минеков, преподавател в  софийската Художествена академия смята, че много от известните паметници олицетворяват фалшифицираната или съмнителна българска история. „Да не забравяме, че в периода до 1989 година се е създавала монументална „продукция“, която е трябвало да промени миналото, да внуши на българите и света, че преди 9 септември  1944-та е имало титанична партизанска съпротива, да убеди поколенията, че комунистическата идея  е прекрасна и тя трябва да се развива. Нека си спомним как пред бюстовете на обикновени, според днешното разбиране терористи, пионерчета бяха длъжни да  поставят  цветя, а партийни активисти да стоят на почетна стража с оръжие в ръка“, припомня професорът.  Специализирал в Хамбург, той прави и  паралел със Закона за денацификация след края на Втората световна война, поставил под забрана голяма част от нацисткото художествено наследство – филми, музика, произведения на изкуството. Целта на победителите е била да бъдат прекъснати всякакви носталгични опити за връщане към хитлеристкото минало и затова днес все още могат да се видят празни постаменти на нацистки паметници, чиито фигури са свалени след войната. „Това е част от човешката история, допълва проф.Минеков. Тя се е случвала в Древна Гърция, в Римската империя – непоносимите за хората монументи са били унищожавани. Може да се съжалява за някои творби, дело на големи майстори, но след като са били политически несъвместими за времето си, те са се оказвали нежелани“, обобщава скулпторът.

Безпристрастният исторически прочит

Депутатът и бивш общинар проф.Вили Лилков също смята, че повечето паметници в България са политически, поради което те разделят хората и подлежат на преосмисляне. „Критериите при вземане на решение за построяване на монумент преди четвърт век са били ясни – прослава на БКП, на българо-съветската дружба, на  комунизма. Днес макар това да не е така, често и новите паметници са свързани с личности, които имат отношение към политиката“ признава депутатът и допълва:  „Нужно е да четем историята си внимателно и безпристрастно за да можем да даваме вярна оценка на събитията и  личностите в нея. Иначе се натрупват представи, разбирания, вярвания, понякога и митове, които се материализират в един или друг паметник. Проблемът ще изчезне след точния прочит на фактите от миналото и то от поколения, които не са толкова тежко обременени политически“, смята проф. Вили Лилков.

Снимки за спомен

Подредбата на монументите от българското минало обаче не спира. Тези дни върху постамента на взривения през 1999 година мавзолей на Георги Димитров  в центъра на София изникна рекламна палатка за нова марка автомобили.  Паметникът на Съветската армия продължава да е под силен обществен натиск за неговото премахване, а скулптурните групи около него не спират да  „вдъхновяват“ уличните художници за живописни изяви върху тях. Дните на грозните останки от монумента „1300 години България“ пред НДК изглеждат преброени, а мястото е възможно отново да приюти разрушения през 70-те години Военен паметник на софийските I-ви и  VI-ти  полкове. След фигурата на Сталин и бюста на Брежнев пред входа на най-големия столичен парк  най-сетне е поставен барелеф на цар Борис трети, чието име градината носи. А какво може да хрумне на софиянци в бъдеще не е ясно.

Така или иначе, освен до фигурата на сатирика Радой Ралин пред някогашното кино „Изток“ и до приседналите писатели Пенчо и Рачо Славейкови на едноименния площад, гражданите вече могат да се  снимат  за спомен и пред металния Георги Марков. Ироничният изгнаник, който въпреки коумнистическия режим тайно е  мечтаел да се върне в родината само за няколко часа. За да зърне отново родителите си и да прескочи до Клуба на писателите за да опита любимите сърми с кисело зеле.

Leave a Reply

Your email address will not be published.