РУСКИТЕ КОНТРАСАНКЦИИ КАТО ВЪЗМОЖНОСТ ЗА БЪЛГАРИЯ

Capture12.08.14

Първите залпове в търговската война на Русия със Запада вече са факт. Обявената от Москва забрана за внос на храни от САЩ, ЕС и други големи доставчици вече активизира Брюксел, където предстои да бъдат разгледани варианти за евентуално компенсиране на най-засегнатите от прекратения внос фермери. Служебният кабинет в България също предстои да вземе отношение по проблема след като изчисли възможните загуби за местните производители и икономиката, макар засега да не е ясно кое всъщност притеснява повече София – санкциите срещу Русия или ответните контрасанкции на Москва. И в двата случая засегнатите са склонни да се концентрират главно върху очакваните щети, а не  върху евентуалните ползи. Което е пропуск, тъй като  практиката показва, че кризите обикновено са време и за изключтелни възможности за бизнеса.

„Вратички“ в бизнеса

Предварителни анализи сочат, че за българските производители ефекта на руската забрана за внос на храни ще бъде ограничен –  експортът за руския пазар е малко под 2 на сто от общия износ на храни. В печата Десислава Николова от Института за пазарна икономика отбелязва твърде важното условие „доколко тези санкции наистина ще бъдат прилагани ефективно и доколко руската страна наистина ще държи те да се спазват“. И сега част от изнасяната за този пазар селскостопанска продукция „минава през трети страни и влиза в Русия не с етикет от България, а от третата страна“, допълва анализаторката.

Някои търговци вече видяха „вратички“ за износа на храни, плодове и зеленчуци през съседните Сърбия и Турция, където българските фирми могат да създадат свои подразделения и чрез тях, без да се нарушават разпоредбите, санкциите да бъдат заобиколени. „Търсенето на нови пазари на мястото на руския не е лесно, но е ясно, че отсега 40-те  засегнати местни фирми, които изнасят храни за Русия,  следва да потърсят нови пазари в неевропейски трети държави“, казва заместник-председателят на БСК Камен Колев. Той припомня, че въпросните  „трети пазари“ са спасили българския бизнес в кризата през 2011 година след свиването на европейските икономики. „Тогава България успя да компенсира износа си  с увеличаване на  продажбите в Китай и други държави от Азия и Арабския свят. Макар да изисква време, всяка фирма трябва отново да прецени възможностите за намиране на нови пазари, които ще създадат в бъдеще по-голяма сигурност при евентуално задълбочаване и разширяване на санкциите срещу и от Русия“, казва икономистът от БСК.

Шанс за търговска терапия

Бившият посланик в Москва Илиян Василев не очаква да бъдат приложени селективни ответни санкции от Москва спрямо България. Неотдавна в своя интернет блог той посочи, че произволните или „политически“ санкции срещу български износ не са новост и даде убедителни примери за това –  наказателните митнически тарифи след присъединяването на България към ЕС, както и постоянните намеси на руския контролен орган „Роспотребнадзор“, довели до временни забрани или административни пречки при вноса на произведени в България храни или стоки. „Разширяването на периметъра на санкции на ЕС срещу Русия освен умерен риск дава и значителен шанс за терапия на кървящи “язви” в системата на българската икономическа, финансова, търговска и като цяло национална сигурност. Това, което не бяхме в състояние да реализираме при нормален ход на събитията, можем да направим в екстремната ситуация на криза и санкции“, съветва експертът.

Друго „застрашено“ перо в българския износ за Русия са медикаментите. Техният  обем заема 30 на сто от общия експорт и възлиза на около 250 милиона долара. Макар да не попадат в първия кръг от контрасанкциите на Москва, твърде възможно е в бъдеще забраната да падне и върху тях.  Камен Колев от БСК е убеден, че като качество и цени  българските лекарства са конкурентноспособни и техният пазар също може да се диверсифицира към Третия свят.

 

Лагерът „Артек“ и сериозния бизнес

Български медии съобщиха, че  Москва планира контрасанкции и срещу руския туризъм на Черноморското крайбрежие. Цитирани бяха думи на  депутата от Горната камара на руския парламент Николай Журавльов, който предложил да бъдат увеличени таксите за руските туристи в чужбина, без да се уточнява дали това се отнася до  цената на визите им за чужбина или цените на самолетните билети. За България подобно развитие може да означава намаляване броя на 500-те хиляди руски туристи прекарали ваканцията си Черноморието през трите летни месеца на миналата година, както и евентуални неприятности за 300-та хиляди постоянно живеещи в България руснаци, собственици на половин милион жилища главно по крайбрежието.

Доц. Стоян Маринов, член на УС на Варненската туристическа камара, при подобно развитие на събитията решението за българския туристически бизнес ще бъде бързо –  цените за европейския и германски пазар ще се намалят за хотелите и услугата „All inclusive“ /за руските туристи сега те са по-високи!/ и като цяло освободените контингенти веднага ще бъдат запълнени със западноевропейски туристи. „Всичко е въпрос на цени и предлагане“, отбелязва туристическия експерт.  Той  допълва, че при евентуален отлив на руски туристи местните хотелиери ще намерят начин да договорят с европейските туроператори по-благоприятни условия, което ще доведе и до промяна в  структурата на българския туризъм. „ През 90-те години шефът на германската фирма „Некерман“ казваше, че България не трябва да обръща внимание на руския пазар, тъй като той е опасен. Може би тогава е имал право, но все пак оттам идваха туристи, които плащат прилични цени, разказва доц. Стоян Маринов и продължава: „Днес Русия  става кризисен пазар и всеки български хотелиер си носи риска. Дори да има катаклизми около  европейските и руски санкции, овакантените контингенти на българското Черноморие бързо могат да се запълнят със западноевропейски туристи при минимален риск и загуби“.

Да превърнеш рисковете в ползи

В крайна сметка от българския туристически бизнес зависи дали Черноморските курорти ще продължат да се разширяват като един безкраен руски  лагер „Артек“ или характеристиките на този доходен за страната отрасъл ще бъдат променени. Което важи и за останалите сфери от  българо-руските търговски отношения. Затова вместо да се паникьосват пред потенциалните заплахи от комбинацията на руските „санкции-контрасанкции“, по-добре е деловите среди в България разумно да оценят възможностите за печалба от създалата се ситуация и да превърнат рисковете в ползи.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.