РЕКЛАМНА ДЕМОКРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИ ТЕРЕН

Siderov-I-am-right-reduced--0613 09.12.2016

Едва ли някой харесва демокрация с „пришити“ към нея странни  атрибути. Такава не я харесвам и аз, естествено. Притеснително обаче е друго. Въпросните атрибути постепенно започват да се превръщат в характерни черти на познатите ни понятия за демокрация.

Какво имам предвид?

Консуматорското общество, което вече съставлява значителен сегмент от българското население, придоби някои специфични черти. Пример:  Репортерка, със закачен на ревера микрофон, се е изправила пред щанд в аптека. В едната си ръка държи кутийка с произведено в България разхлабително средство, а в другата – идентичен медикамент в много „красноречива“ опаковка и най-важното –  внесен от чужбина.

Следва репортерски въпрос към аптекарката: „Тези два медикамента имат еднакви съставки и въздействат идентично върху констипацията. Вносният, обаче, е с пъти  по-скъп от българския. При такава ценова разлика ще се намери ли сиромах българин, който да предпочете вносния препарат?“

Светкавичен отговор от фармацевтката на щанда: „ Да, разбира се,  ще има! Ако вносното лекарство присъства всеки ден в  телевизионните реклами, хората ще го купуват. Дори повече, ще го предпочитат масово!“

Силата на въздействието

Както навсякъде по съвременния свят, българският консуматор отдавна не е господар на  собствената си логика и здравия разум. Днес той също върши онова, което някой друг успее да му „вкара“ в главата.

Известно е, че още през 60-те години на миналия век, рекламисти и психолози започнаха да издирват начини, с които ефикасно да въздействат върху решенията на потребителите. Целта, естествено,  беше да ги накарат да  се бръкнат в джоба и да купят  онова, което са им „препоръчали“ рекламите.

Да припомним, един от успешните експерименти през тези години се състоеше в следното. Изследователи започнаха да поставят реклами на различни места в стадионите, основно преди преки тв-предавания на интересни и отговорни футболни мачове. Съответно бяха направени  констатациите, че рекламите въздействат най-успешно, когато телевизионните камери ги  покажат в едър план непосредствено след отбелязването на гол или след драматичен момент на терена. Оказа се, че тъкмо в такива моменти милионите зрители са най-податливи на въздействие отвън и в главите им може да бъде „вкарано“ всичко онова, което рекламистите, а и пропагандаторите пожелаят.

Естествено, подобни изводи не са валидни единствено за спортни събития. По подобен  начин въздействат например, и еротични сцени, които въпреки официалните забрани под една или друга форма непрекъснато се „пробутват“ на потребителите,.

Ефектът

В резултат на тези рекламни психотехники, в наши дни ,когато пазарува, потребителят/консуматор престава да се ръководи от елементарната логика. Той отдавна вече не си казва:  „Студено ми е, значи имам нужда от топла дреха“, а разсъждава по тъкмо  обратния начин:  „Днес е модерно да се носи  това или онова палто и аз задължително следва  да си  купя такова!“.  Така, в резултат на рекламно-пропагандните внушения,  съвременният консуматор без да се усети започва да трупа парични заеми и дългове, които /забележете!/  в наше време са неизмеримо по-големи и заробващи от борчовете на здравомислещите ни деди  от  следосвобожденска България. Дори и от задълженията на окаяните „труженици“ на тоталитаризма!

А политическата „реклама“?

Сега да помислим сериозно!  На избори, консуматорски „зарибеният“  среден гражданин обикновено дава гласа си на политици, чийто предизборни екипи са овладели най-добре методите за въздействие върху електората и са  успели да ги реализират най-успешно, естествено със съответната финансова подкрепа. А това, все пак представлява тежък недостатък за всяка демократична система, нали?

Въпреки всичко, въпросните механизми на въздействие дават отговор и  на въпроса защо значителна част от потребителски ориентираните граждани,  се надпреварват да дават гласовете си за политици с откровена консуматорска ориентация. Отговорът не е сложен. Просто политикът-консуматор обикновено им предлага „щедро на едро“ /по Валери Петров/ всичко онова, култивирано от него по време на  натрупания вече консуматорски опит  –  свръх висока заплата, изпълнен с привилегии и екстри охолен  живот, екзотични пътувания, битово охолство и най-вече – власт и почти безконтролно политическо влияние)

В същото време моралните принципи на иначе щедрия на обещания политик, като правило остават някъде на опашката и встрани. Доказаталество за това е, че най-често той  вече  е успял да замени съпругата си с по-млада такава.

Тъкмо поради това,  нещата с тези „атрибути“ на съвременната демокрация вече са започнали да присъстват трайно в нея.

Тревожното е, че всички ние все по-често нямаме нищо против това.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.