РЕКВИЕМ ЗА ЛЕТНИЯ ТУРИЗЪМ

Летният туристически сезон, от който хотелиерите и ресторантьорите в България очакват приходи от 1.5 млрд. евро, е към своя край.
Каква е реалната картина на туризма в годината на тежка икономическа рецесия?
За туризма в България е прието да се говори или добро, или нищо. И има защо. Със социалистически размах на фантазията местните „специалисти” очакват до 2020 година браншът да заеме над 11 на сто от БВП на страната, а в обслужващата го индустрия дотогава бъдат ангажирани почти половин милион българи. Преди две години държавният глава Първанов заяви в познатия отпреди 20 години стил пред конгреса на инвеститорите в туризма, че „само за последните десет години в туризма – в хотели, ресторанти, къщи, инфраструктура, са инвестирани повече средства, отколкото са приходите от международен туризъм за периода, възлизащи на почти 13 милиарда евро”!

Масови ръкопляскания и възгласи в края на този сезон, обаче, няма

и причината не е само рецесията в страната и глобалната икономическа криза, които, отново според очакванията, са редуцирали туристическия поток от чужбина с около 8 на сто това лято. Българите предпочели да летуват в съседните Гърция и Турция са около 15 на сто, като, според български бизнес-всекидневник, много от тях са разочаровани от „гледките на строежи, мръсните плажове и морска вода и въобще, от състоянието на морските курорти като цяло”.
А въпросното „състояние” наистина е патетично.
Данните говорят, че още в разгара на сезона редица семейни хотели по Южното Черноморие са започнали да разпускат персонала си и да затварят, а заетостта на легловата база там е около 20 на сто. Стреснати от непрекъснатите безобразия по морето, много българи, които са основния туристически контингент, предпочетоха да отдъхват на планина. Концесионерите на плажове са превърнали досега на хората с морето в тежък финансов и чисто човешки тормоз.

Защитеният уж  от Конституцията черноморски бряг отдавна е парцелиран в малки частни „феодални” владения,

преминаването през които е или скъпо платено, или невъзможно. Плажовете отдавна са пример на истинска сегрегация, при която огромната част натъпкани на третата линия туземни туристи гледат злобно неколцината баровци с дебели портфейли които се търкалят по дебело засенчените шезлонги, а дебеловратите гавази на концесионера са в състояние да пребият до кръв нарушителите. Цели плажове, какъвто е Малкия южен плаж до с.Лозенец, са трансформирани в истински частни заведения, в които можеш да влезеш само срещу вход и закупени услуги от минимум 50 евро на човек! И всичко това се върши нагло, цинично и оскърбително за елементарното човешко, камо ли туристическо и национално, достойнство! При това във време на икономическа рецесия, нарастваща безработица и традиционна бедност на населението!
„Ами, като нямат пари, да не ходят на море!”- биха репликирали собственици, инвеститори и концесионери. И ще бъдат прави, тъй като напук на оптимистичните перспективи за българския туризъм, на своето море те все повече няма да ходят. За късмет плажовете на южните съседки на България са по-красиви, по-евтини и по-чисти, а обслужването е с класи по-добро!
Така че наистина за българския туризъм може спокойно да се говори или добро, или нищо. Както за…

Leave a Reply

Your email address will not be published.