РЕАНИМАЦИЯ НА СМЪРТНОТО НАКАЗАНИЕ?

Ruth Snyder electrocution 17.03.2015

Един от лидерите на Патриотичния фронт поиска в парламента широка обществена дискусия за възобновяване на смъртното наказание на фона на започнала подписка с искане за референдум по въпроса. Привърженици на допитването обявиха, че първоначално подписи ще се събират във Велико Търново заради убитата в края на февруари 28-годишна студентка там, а след това инициативата щяла да бъде пренесена в София, Стара Загора, Правец и дори в Германия.

Идеята за връщане на смъртното наказание не е нова в средите на българските националисти. Още през 2011 година парламентът отхвърли с мнозинство предложението на водача на „Атака“ Волен Сидеров за промени в Наказателния кодекс, направено по повод конфикта в Катуница, при който починаха двама младежи. Точно преди година депутати от „Атака“ отново лансираха идеята за връщане на най-тежкото наказание и за пореден път не бяха подкрепени от другите народни представители. В края на 2012 година двама напуснали „Атака“ независими депутати бяха основали коалиция „Не на ЕС“. Освен за връщане на смъртното наказание, тя пледираше за носенето на оръжие и заедно с включилите се към нея три непарламентарни групировки – Християн-социалният съюз, Съюзът на демократичните партии и движението “Ера 3”, се обявяваше против ромското малцинство.

„Не“ на легалните екзекуции

Непосредствено след демократичните промени през 1990 година в България върху изпълнението на смъртни присъди беше наложен мораториум. През 1998 година смъртното наказание беше официално премахнато от НК като противоречащо на Европейската конвенция за правата на човека и други международни документи. Неотдавна международната правозащитна организация Амнести интернешънъл огласи пет основни аргумента против смъртното наказание, които в съкратен вид показват, че: при изпълнението на смъртна присъда съществува риск да бъдат убити невинни хора; постановеното от съда отнемане на живот не е ефективно средство за предотвратяване на тежки престъпления; смъртното наказание не допринася по никакъв начин за по-голяма сигурност и спокойствие в обществото; легализираната екзекуция създава страдание и подпомага цикъла на насилие; терминалното наказание е нарушение на човешките права независимо дали обществото го подкрепя.

Първична обществена реакция

Бившият конституционен съдия и магистрат в Европейския съд по правата на човека Димитър Гочев определя желанието за възобновяване на смъртното наказание в България като твърде първична обществена реакция с ниска степен на етично ниво. „Смъртното наказание в исторически план е вид отмъщение от типа „зъб за зъб“, то е характерно за първобитните общества. За съжаление чувството за отмъщение съществува и днес у хората – те настояват за някакво възмездие и то често включва искане за смърт на човека, извършил някакво престъпление“, пояснява пред ДВ юристът. Според него обаче българите вече са достигнали друго ниво като общество и следва да имат нови етични разбирания. „Смъртното наказание не е само правен, а и етичен въпрос. Дали то ще влезе в правната норма на НК или не, зависи от това дали ще успее да премине през изпитанието на етичните и хуманни съображения“, казва съдия Димитър Гочев.

Неграмотността и екзекуциите

„Не съм убеден, че онези, които предизвикват подписка за връщане на смъртното наказание действително имат сериозни намерения за това след като става въпрос за официална европейска политика. Вероятно наблюдаваме пореден опит да се печелят някакви политически дивиденти – сред значителна част от българите битуват изостанали с десетилетия разбирания, че по този начин може да се ограничи престъпността“, пояснява от своя страна професорът по право в Софийския университет и бивш председател на 39-то Народно събрание Огнян Герджиков. Той цитира представител на Патриотичния фронт, който тези дни съвсем чистосърдечно е признал пред медиите, че всъщност целта на неговата формация не е връщането на смъртните присъди, а по-скоро заостряне общественото внимание върху тежките престъпления напоследък и призив за засилване на превенцията в борбата срещу тази криминална престъпност. „ Ако трябва да сме обективни, референдум по тази тема би събрал немалко гласове „да“, но аз не вярвам да се стигне до него“, казва проф. Герджиков.Той припомня с голямо неудобство, че стотици хиляди българи са неграмотни и трудно може да се очаква от хора, които не могат да четат и пишат да имат изградено отношение към основните човешки ценности и правото на живот. „В този смисъл у нас има почва за подобни крайни решения, които са в пълно противоречие със съвременното развитие на обществото“, признава бившият председател на НС.

Наказанието на Каин

Кой, все пак, е най-сериозния аргумент срещу „легализираното убийство“, както някои експерти наричат смъртното наказание днес?

Съдия Димитър Гочев смята, че това е неговата пълна безсмисленост. „Да отнемеш човешки живот означава да постъпиш по напълно първичен начин и затова цивилизованото общество предлага други решения. Не съм бил наказателен магистрат в България, но в ЕС често съм се сблъсквал с подобни казуси. Те трябва да бъдат решавани от гледната точка на човешките права, на съвременните схващания на едно развито общество, каквото ние трябва да бъдем и вече сме. Твърдя, че България се намира вече в друга етично-морална фаза на общественото си развитие“, казва Димитър Гочев.

Проф. Герджиков се връща към немалкото случаи, при които хора погрешно са били осъдени на смърт. „Представете си какво означава невинен човек да бъде осъден и екзекутиран! Това противоречи на християнските не ценности – ние какво, ще се издигаме до нивото на Бог за да разполагаме с човешкия живот и да решаваме кой има и кой няма право да живее? Подобно нещо не можем да си приписваме. Разбира се виновният трябва да понесе своето. Нима лишаването от свобода е по-малко тягостно и тежко наказание? Да си пипомним, че Бог не осъжда Каин на смърт за неговото братоубийство, а го наказва да живее с мисълта, че е убиец…“, казва проф. Огнян Герджиков.

Leave a Reply

Your email address will not be published.