РЕАЛНА ЗАПЛАХА ЛИ Е КРИЗАТА В МАКЕДОНИЯ?

Lichna-karta--Georgi-Papakotchev--Bitola-2--192414.05.2015

Пред какви „меки рискове“ е изправена България от кризата в югозападната й съседка? Каква е ролята на тайните служби в двустранните отношения?

Само три дни след кръвопролитията в Куманово и разразилата се политическа буря в Македония, премиерът Бойко Борисов свика Съвета по сигурност към правителството и обяви, че всеки час службите за сигурност докладвали за рисковете за България. След спешното заседание бяха дадени уверения, че кабинетът и службите вече имали план да покрият всички възможни рискове за България от събитията на югозапад от страната. „Македония ни е съседка и каквото се случва там може да рефлектира и върху нас“, заяви по телевизията външния министър Даниел Митов и подчерта, че отговорността за кризата се носи от правителството в Скопие. „България не може да се меси във вътрешните работи на Македония, но доколкото страната се стреми към членство в ЕС, редовните членки имат правото да изказват своите притеснения и са длъжни да помагат“, уточни външният министър.

Бежанци комшии?

Бившият генерален консул в Битоля, сега преподавател по история в Софийския университет „Св.Климент Охридски“ д-р Наум Кайчев е убеден, че българските служби за сигурност едва ли ще допуснат проникването на българска територия на „терористични групи и елементи“, по думите на вътрешната министърка Бъчварова. „Нека не забравяме все пак, че има разлика в охраната на границите на държавите от ЕС и другите страни от Западните Балкани и тя не е от вчера или от днес. Въпреки това структурите по сигурността следва да бъдат нащрек и да си вършат работата“, казва пред ДВ Наум Кайчев. Според него вълна от македонски граждани към България може да се появи само при драматично влошаване на обстановката в Македония, но дори и тогава тя няма да бъде проблем за държавата. „Това все пак са близки хора, много от тях имат роднини в България, притежават и собствени имоти у нас. Да не говорим за многобройните възпитаници на български висши училища, както и за македонци, които вече са уседнали и работят в българските градове. Евентуалното адаптиране на тези хора в страната ще бъде лесно, но аз не очаквам да се стигне до такова развитие на събитията“, е категоричен бившият български генерален консул в Битоля.

Рисковете на дестабилизацията

Докторът по международни отношения от университета в Оксфорд и бивш директор на Европейския съвет по външна политика в София Димитър Бечев също не очаква голяма миграционна вълна доколкото към днешна дата конфликта е локален. Той припомня 2001 година, когато Македония се намираше на ръба на много по-мащабен конфликт, но и тогава той беше локализиран и бежански поток не се появи. „По-дългосрочните рискове се крият в евентуалната дестабилизация на Македония – нейната цялостна нестабилност ще я изолира все повече, а това ще прелива и в България. Този вид рискове не са директни, а са по-скоро онова, което експертите наричат „мека сигурност“, казва Бечев. Той смята, че от стратегическа гледна точка изолацията на Македония, която е факт през последните 7 години, е е в разрез с българските интереси. Дори да няма пряка заплаха, изолирането на бившата югорепублика от интеграцията, проблемите й в процеса на демократизация и тръгването назад към авторитарно управление –всичко това индиректно засяга България,при това със сигурност осезателно. „Ако се погледне в дълбочина, днес проблемите на Македония са свързани с корупцията, клиентелизма, с използването на кланови, групови, лични, фамилни зависимости и интереси при консумирането на властта. Това са проблемите и те сега съвсем не са междуетнически, както побърза да ги определи назидателно лидерът на ДПС Лютви Местан. Още през 90-те години неговата партия използва разпадането на Югославия за да легитимира присъствието си в българския политически живот и затова е обяснимо защо сега в оборот се вкарва този пример. Днес България е значително по-стабилна държава и междуетническите въпроси са много по-интегрирани отколкото преди 20 години“, смята политологът Димитър Бечев.

Реалните заплахи

И все пак кои са възможните политически последици в случай на ескалираща криза в Македония?

Историкът Наум Кайчев е убеден, че подобно развитие би довело до още по-голямо дестабилизиране на Западните Балкани, но в крайна сметка големият губещ ще бъде ЕС като цяло и най-вече неговите гранични държави-членки, каквато е България. „Тъкмо затова София има интерес да поддържа балансите в региона или както се изрази външния министър Митов „За България е важна териториалната цялост и запазването на стабилността на Македония“. Това обаче може да се случи само с активната работа във и извън самата република“, подчертава Кайчев.

Димитър Бечев смята, че по-общият интерес на България е региона да бъде интегриран, да има демокрация и икономическо развитие, да бъдат парирани основните заплахи за „меката сигурност“ на България – трансграничната престъпност, трафикът на наркотици, контрабандата. Според него обаче съществено важен е отговора на въпроса на кого, всъщност, служат отговорните институции в Македония и България и дали те обслужват обществения интерес или са завзети отвътре и имат задача да опъват чадъри над полу-криминалните и полу-бизнес мрежи, които действат ат двете страни на границата?

Наследството на тайните служби

„Ако се вслушаме в записите, които излязоха покрай политическия скандал в Македония, много от случаите сочат тъкмо тази посока. Същото може да се каже и за България. На декларативно ниво можем да обясняваме как ще си сътрудничим, но в същото време това „сътрудничество“ да минава през трансграничните канали, които са под опеката на хора от службите“, казва Бечев. Според него темата за двустранните отношения, тъй като се третира на полето на сигурността като някакъв висш интерес, е обсебена от хора, свързани с разузнаванията и с всякакви полицейски структури. „Това е контрапродуктивно, защото когато се гледаме един друг като заплаха и взаимно се шпионираме, по-нататък трудно можем да развиваме някакво позитивно сътрудничество, да търсим общи интереси в икономическата сфера. Като се замислим, много от хората, които публично говорят в България по темата Македония са директно свързани със службите и то със службите от едно време. В това е заровен проблема у нас и донякъде в Македония. Бремето на миналото, на взаимното подозрение, следене, на активните мероприятия ако щете, все още го има. А това неминуемо поставя граници на сътрудничеството – както в сферата на сигурността, така и в другите области на политиката и икономиката“, обобщава политологът Димитър Бечев.

Leave a Reply

Your email address will not be published.