ПТИЧИ ИСТОРИИ В НОВОГОДИШНАТА НОЩ

В почти двумилионна София препитание и подслон намират не само хора дошли отвсякъде, но и волните птици. А сред тях вече могат да се забележат необичайни гости…
За първи път ги видях през един летен ден в самия център на София. Изненадващо от небето се разнесоха познати от морския бряг крясъци,  ято бели птици прелетя над булевард „Дондуков” и се насочи към ларгото. Бяха гларуси, с жълти крака, с характерните извити клюнове и вдигаха  обичайната си врява на най-необичайното място в България. Признавам, трябваше ми известно време за да повярвам на очите си, но сякаш  да докаже, че е истинско след широк кръг над задръстения от автомобили булевард ятото пикира отново над мен и шумно накаца върху покрива на висока кооперация.
И замирисва на море…
Е, казах си, вече и те са в столицата, нищо че тук все още няма море. Но кофи с боклук и изхвърлена храна – колкото щеш! Все пак менюто в почти двумилионния град е къде по-богато от несигурната рибна диета край черноморския бряг, който подобно на София също вече е отблъскващо бетониран и замърсен…По-късно разбрах от орнитолози, че морските птици започнали завладяването на страната от дунавските градове, стигнали чак до Видин, свърнали на юг и най-първите  кандидати за софийско жителство свили гнездото си върху… покрива на Министерския съвет. Защо точно там, ли? Шегобийци твърдят, че на това място се разнасял особено силен дъх на вмирисана откъм главата риба, та той ги привлякъл. Доказан факт обаче е, че вече десет години  птиците гордо се поклащат между президентството и бившия партиен дом, досущ като някогашните напористи плажни ергени по морето наричани „гларуси”.  И че в шумотевицата на новогодишните площадни  празненства понякога в небето над жълтите павета може да се чуят и гласове от морския бряг.
Махленският талисман
Сетих се за пернатите морски софиянци след друга удивителна среща с птица, която ми се случи няколко дни преди Коледа. Покрай боклукчийските кофи пред моя жилищен блок в „Младост”, от които се прехранват дузина безпризорни кучета и махленските гълъби, внезапно мернах необичайно красива птица, която водеше истинска битка върху снега с другите пернати за няколко корички изхвърлен хляб. Отново шок, разтъркване на очите  и… отново изненада – истински голям  папагал с жълта глава и дълги яркосини пера! „Избягал е от кафеза!”, светкавично ми мина през главата и веднага си представих драмата на екзотичния красавец в ледената софийска зима. И докато се суетях как да постъпя, зад себе  си чух женски глас, който ласкаво подвикваше името „Сашо”. Попитах съседката, която вече държеше шепа ечемик за птиците, дали знае откъде папагалът е избягал, тя ме погледна учудено и каза: „ Как така избягал, та той живее в квартала вече трета година, дори малките деца го познават!”  „Ами през зимата?”  – продължих недоверчиво аз. „А, свикнал е, нищо му няма, нощува в някой от панелните тавани, но през деня е по околните дървета и край кофите, там намира храна. Просто истински махленски талисман!”
Пернатият „Александър Велики”
Оказа се, че папагалът „Сашо” е от благороднически род с корени в Евразия. Видът му носи името на Александър Велики, който заповядал на войниците си да го разселят из цялата империя – в Анадола, Средиземноморието, Европа.  Екзотичен, издържлив и непретенциозен, „Александър” от столетия обитава  Стария континент и днес украсява много  паркове в Германия, Белгия, южна Англия и Холандия. А както стана ясно, вече преживява и сред бетонните квартали на София.
Съм ли съм, или не съм?
Може би вече се питате, уважаеми читатели, какво общо имат тези птичи истории с новогодишната нощ и  настъпващата 2012 година? Вероятно нямат, освен може би дребната подробност, че морските гларуси и папагалът „Александър” хем отдавна са станали софийски жители, хем не са съвсем. Подобно на близо двата милиона българи в чужбина, които хем се смятат за граждани на света, хем в себе си не са съвсем такива. Или на осемте хиляди бежанци задържани при опит да влязат в България през годината, които биха искали да посрещнат 2012-та в родината с близките си, но вече не могат.
Въобще малко странни истории за странни съдби на странни същества. При това – новогодишни…

One thought on “ПТИЧИ ИСТОРИИ В НОВОГОДИШНАТА НОЩ

Leave a Reply

Your email address will not be published.