ПРЕДИЗВЕСТЕНИ /САМО/ПРИЗНАНИЯ

Можеха ли констатациите в петгодишния доклад на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка да бъдат прогнозирани предварително от думите  и действията на българските политици? Докъде стига европейското снисхождение към страни като България?

В началото на февруари, само дни преди публикуването на междинния доклад на ЕК за България, премиерът Бойко Борисов обяви, че е поискал от вътрешния министър Цветан Цветанов да прекрати конфликта си с българските съдии. Сякаш напук,обаче, вицепремиерът публично обвини председателката на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова в подпомагане на организираната престъпност, което принуди съдийката да заведе срещу него съдебно дело за клевета. Тогава вбесен от остро критичните оценки в междинния доклад,  премиерът здраво наковлади по държавната телевизия всички и всичко около себе си: “Не може вътрешният министър да каже, че има мафия в съдебната власт и ние да чакаме в доклада да пише, че съдебната власт ни е наред. Не може съдиите да излязат и да кажат, че три години е нормално да няма присъда на арестуван с европейска заповед за арест престъпник. Не взимам страна в спора, а и съм помолил Цветанов да направи всичко възможно тази тема да се затвори. При тези неправителствени организации, които всеки ден пращат своите писания къде ли не в Европа, при говоренето на евродепутатите българи в Европейския парламент – нищо добро не може да ни очаква в тези доклади. Толкоз!”. Точно и забележително с откровеността си признание на Борисов.
Въпроси и …въпроси
Още тогава министър-председателят се оплака  и от едно друго „неразбиране”  – на тогавашната правосъдна министърка, днес вицепрезидентка, Маргарита Попова. Всъщност говоренето на различни езици между правителство и президентска институция тези дни стана отново видимо след острия сблъсък между държавния глава Плевнелиев и вътрешния министър Цветанов  по повод решението на ВСС за уволнение на същата тази съдийка Мирослава Тодорова, изкарало на безпрецедентен за държава от ЕС уличен протест близо 200 столични съдии, прокурори и юристи. Още в края на юни, на среща с главния прокурор Велчев и председателите на ВКС и ВАС Груев и Колев, президентът остро разкритикува работата на прокуратурата по противодействието на корупцията и организираната престъпност. Упреците на притеснения за юлския доклад държавен глава, обаче, доведоха единствено до публичния въпрос, който главния прокурор Борис Велчев си зададе сам: „По какъв начин ЕК избира делата, които да бъдат контролирани от нейните експерти?”. Вероятно отговорът на това риторично питане можеше да бъде потърсен в изразената в края на миналата година загриженост на политическия директор на ОЛАФ Никълъс Айлет за „способността на българските съдебни власти да произнасят присъди”  или в индикативния интерес на мисията на ЕК през май към разследванията на над 200-та знакови убийства през последните десет години, към проблемите с реформата на ВСС и процедурата за избор на нов обвинител номер едно на страната. Неслучайно ден преди юлския доклад, вестниците цитираха думите на обвинител номер едно пред колегите му от сегашния ВСС: ”Ще изглеждаме зле и идиотски, каквото и да направим”.
Вопли за помощ
Сгъстяването на мониторинговите европейски облаци логично бяха подтикнали правителството към спешни ходове и контакти. През юни вътрешният министър Цветанов и правосъдната му колежка Ковачева се опитаха да убедят в Брюксел главната секретарка на ЕК Катрин Дей колко важен би бил един щадящ за сегашното управление петгодишен доклад. След това не друг, а самият премиер си издейства лична аудиенция при  председателите на Европейския съвет и ЕК Херман Ван Ромпой и Жозе Барозу, но чу от тях  единствено, че докладите за България и Румъния ще бъдат „честни и обективни”. Съдържанието на телефонния му разговор с германската канцлерка Ангела Меркел беше представено от софийската правителствена пресслужба като „информиране за икономическото развитие на България и за предприетите от правителството мерки за реформи”, но със сигурност и в него са звучали вопли за политическа подкрепа. Отгоре на всичко активно работещата с кабинета германска фондация „Конрад Аденауер” вече беше прогнозирала, че докладът на ЕК „няма да бъде особено положителен” за България, а ръководителят на нейното софийско бюро Марко Арндт дори обобщи пред агенция БГНЕС, че „продължаването на мониторинговия механизъм ще е в интерес и на ЕС, и на българските граждани”.
Практиката показва, че дори искрени и пълни самопризнания на властта трудно  могат да променят становището на ЕК, дори и да минат като смекчаващи „вината” обстоятелства. Най-неприятното обаче е, че един критичен мониторингов доклад в областта правосъдие и вътрешен ред е свързан тясно с бъдещото отпускане на еврофондове, с влизането в Шенген и в крайна сметка –  с цялостния образ на държавата. А това вече е проблем не само на правителството, а на цялото общество. При това – особено тежък.

Leave a Reply

Your email address will not be published.