ПОД БРЕМЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ СТЕРЕОТИПИ

Докторът на социологическите науки Алексей Пампоров е главен асистент в Института за изследване на обществата и знанието при БАН, специализирал е в Германия демографски анализи. Преподава в СУ”Св.Кл.Охридски” и НБУ и е автор на изследване за стереотипите и социалните дистанции към малцинствата в България. За наслоените исторически и съвременни предрасъдъци със социолога разговаря Георги Папакочев:

Най-устойчивите стереотипи на Европа към Западните Балкани и България са формирани още през 18-19 век и те са, че районът е едва ли не една тъмна социална джунгла. В романа на Агата Кристи „Убийство в Ориент експрес” четем, как влакът преминава през диви и тъмни географски райони, които са подходящ декор за криминалната загадка. Балканите са били непознато и неясно, свързано основно с исляма, място, пояснява Алексей Пампоров и допълва, че  за различните балкански нации има различни стереотипи. Например: „гърците са веселяци, които танцуват сиртаки и обичат да се излежават” – нещо, което и днес личи от отношението към тях и малцина в Западна Европа вярват, че те могат да направят нещо различно просто защото това е създадения за тях стереотип.
Ромските „нашествия” от Западните Балкани към Европа днес са само претекст за повторното въвеждане на визи за някои държави от района. Да не забравяме, че ромските вълни от Балканите датират от 60-те години на миналия век, когато Тито отвори границите на тогавашна Югославия и първите талази потеглиха на Запад. По време на войните около разпада на бившата югофедерация към Западна Европа също се устремиха значителни ромски маси, но тогава ги приемаха като бежанци, даваха им убежище и никой никъде не проблематизираше явлението.

Румънски роми с български автомобили
Доказан факт е, че ромите, които сега „наводняват” Европа в по-голямата си част са румънски, но обикновено ги вземат за български. По време на мое пътуване до Милано тази година със задача изследване на „българските” ромски гета край града, бях заведен в три такива гета, разказва Пампоров. Попитах домакините си как идентифицират техните обитатели и отговора  им беше, че разпознавали ромите по техните автомобили с български регистрационни номера. Макар действително да имаше някои коли с русенска, видинска, разградска, търговищка регистрация, оказа се, че без изключение самите роми бяха румънски и това беше доказано.
Мутират ли стереотипите с времето?

Възможно ли е Алековият Бай Ганьо днес да е мутрата със скъпа кола и златен ланец на дебелия си врат, или безобидният накогашен ром-калайджия да се е превърнал в събирателен образ на прословутия „цар Киро”?
В литературознанието съществува тезата, че чрез своя герой Бай Ганьо  Алеко Константинов е иронизирал самият себе си, посочва социологът.  Онова което Бай Ганьо прави в Европа, Алеко го е правил в САЩ и неговите реакции в „До Чикаго и назад” са същите, каквито има Бай Ганьо във Виена, да речем. Вероятно съществува нещо дълбоко манталитетно и характерно за всички българи. Особеното, обаче е, че ние не сме толкова видими в Европа. Живял съм дълго в европейски страни и твърдя, че местните хора просто не ни забелязват. Докато в родината си имаме своеобразна „българо-центрична” гледна точка и си въобразяваме, че всички ни наблюдават и обсъждат на Стария континент, уви, много по-видими са поляците и румънците. Причината –  те живеят общностно. Проблемът на българите е, че не могат да създадат своя диаспора. Когато попаднат в чужбина, те обикновено се разпиляват и дори в градове, където живеят само 50-60 семейства, те дори не се събират заедно. Възможно е между някои да има контакти, но като цяло липсва изграждането на общност. Поляците веднага припознават някоя църква, започват да се събират там, когато се видят по улицата се поздравяват  и  това може да се види навсякъде в Германия, например! Затова и стереотипите към тях са повече. За българите се приема, че сме мургави и ако се появи по-светъл българин, това разклаща стереотипа, формиран основно от турци и роми. Самият аз, който имам светла коса, съм се сблъсквал често с този стереотип – просто не ми вяват, че съм българин. А тъмнокосите роми и турци пътуват между Европа и родината си  двойно по-често, отколкото това правят етническите българи.
За „торбалан” и корумпираните катаджии
Тези дни българският социален министър Тотю Младенов обясни на всеослушание, че ромското малцинство в България пропивало детските надбавки и затова те нямало да бъдат увеличени. Кой, всъщност, носи отговорността за етническото стереотипиране в България?
Алексей Пампоров уточнява, че стереотипите са нещо нормално. С растежа и социализирането  си човек получава стереотипи наготово. Той от детството си научва, например, че „жените обичат да пазаруват” или че „пътните полицаи са корумпирани”. По подобен начин бабите плашат непослушното дете с: „Ще те вземе циганката!”. За съжаление реакцията срещу прегледа, който бяха направили на училищните учебници това лято, беше сбъркана.  Никой не искаше да премахва национални герои и литературни произведения в тях, но все пак трябваше да се спомене контекста при написване на едно или друго стихотворение,  а не само да се обяснява, какви поробители са турците и защо преди два века българските революционери са ги мразели. Така още в училище у децата се формира  негативно отношение към турците, без да се отчита, че все пак 10 на сто от тези ученици са от турски произход!
Кога се демонизират малцинствата?
През последните десетина  години стереотипите в България за турците рязко се промениха, констатира Пампоров.  От „поробител” с чалма и ятаган, който сече глави и отвлича деца, изведнаж турчинът стана добрия търговец, съседът-приятел, при когото можеш да отидеш на курорт. Много се промени образът на самата Турция в България. Вероятно поради това, с участието на политици и медии, цялата вина като че започва да се прехвърля върху ромите. Ако проследим събитията в България от 15 години насам ще видим, че засиленото напрежение сред етническите малцинства е явление , което се наблюдава винаги месеци или година преди парламентарни избори. Започва да се говори колко опасни са тези хора, как „Родината е в опасност”, как тя се циганизира или ислямизира, и това са тези, които натрапчиво се повтарят всеки четири години. И сега едва ли ще има изключение.
Сбърканият и разрушителен преход
През седмицата канцлерката Меркел почете паметта на половин милион роми, загинали през Холокоста, с откриването на специален монумент в центъра на Берлин. В София също се състоя дискусия за опита на страните от Вишеградската четворка в тази сфера. Как следва да се противостои на историческата и етничиска стереотипизация?
В  България самият преход към демокрация премина лошо, казва социологът от БАН. Отричането на комунизма започна с разрушаване и всичко, градено дотогава, беше подложено на тотално отричане. А в Германия църкви, разрушени  при  бомбардировките през Втората световна война,  бяха запазени в реалния си вид – в Хамбург, Берлин. Посланието там е войната да се помни и никога да не се повтаря. Трябваше ли да бъде съборен мавзолея в София, например? Днес новите поколения можеха да видят как е изглеждал комунизма, мавзолеят можеше да се превърне в паметник на тоталитарната глупост, ако щете. За  да не се забрави нещо, то трябва да се помни. А в България идеята е: „Бързайте да го забравим”!

Стереотипът на политиците

Стереотипът у българите спрямо политическата им класа е изграден още в края на 19 и началото на 20-ти век с Бай Ганьовото: „Всички са маскари!”, а и с Алековата ирония: „Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, майка му стара!”. Действително, премиерът Бойко Борисов има стереотипния образ на мутра, но нека си спомним как преди неговата поява съществуваше сериозно разпространявания стереотип, че на българина му трябва здрава ръка и се търсеше „новият Стамболов”. И хората си го получиха! Вотът на българина винаги е бил стереотипиран. Много хора и днес продължават да вярват в стереотипа за твърдата ръка, като си казват – нищо, премиерът може да е бил всякакъв, вижте Америка, Австралия от какви хора са били създадени – каторжници, избягали бедняци, авантюристи. В случая избирателите си казват: „Да, той е мафиот, обаче познава другите мафиоти, знае ги кои са и ги лови”.  Просто част от населението предпочита да го управлява ясно изявен мафиот, който, обаче, би могл да направи и нещо добро, заключава д-р Алексей Пампоров, главен асистент в Института за изследване на обществата и знанието към БАН.

Leave a Reply

Your email address will not be published.