ПЛЕВНЕЛИЕВ: СКОК ОТ ТРАМПЛИНА

Още в първите дни на своя мандат новият президент  Росен Плевнелиев предстои да се сблъска с икономическите и финансови проблеми в ЕС  и отражението им върху България.  Какви предизвикателства поражда подобен сблъсък?
Скокът на все още победно-еуфоричният 47-годишен президент във водовъртежите на вътрешните и европейски проблеми вече е факт – посланиците на страните от ЕС и държавите кандидатки чрез своя полски говорител му подсказаха в София, че България „може да се развива  по-бързо” и му пожелаха успех в тази кауза. Изключително важно пожелание към човек, който сам призна по телевизията тези дни, че се е „политизирал” /сиреч се захванал с политиката/ за първи път през септември 2008 и след това чистосърдечно възкликна: „Ето, вижте три години по-късно вече докъде го докарахме…”
Политиката като брюкселско зеле
Новоизбраният държавен глава с тригодишен политически стаж сега разполага с малко повече от два месеца за  да навлезе в иначе старателно заобикаляната от него самия и изборния му щаб предизборна тема, наречена „европейска политика”. При това в нейните, уви, кризисни измерения. Защото към 22-ри януари догодина, когато е официалното му встъпване на поста, той ще трябва да е оставил зад гърба си трите министерски години, през които, както сам твърди, е управлявал „20 хиляди човека и европейските милиарди” и да е навлязал в материята, с която на Стария континент днес си блъскат главите едни от най-образованите и опитни политици със дълъг стаж  и утвърждаван през годините авторитет в европейските структури. И с багаж в дипломацията, естествено, какъвто новият български държавен глава, по собствените му думи по телевизията, е трупал през последните две и половина години, като е „обядвал, вечерял, ходил къде ли не по конгреси”. Знам едно, каза още той, „трябва да бъдеш себе си, трябва да имаш кауза и трябва да можеш да го кажеш поне на някои европейски езици. Аз говоря перфектно и немски, и английски”.
Българското неделно училище
Впечатляващо твърдение, но по актуалните международни проблеми  новият президент ще трябва да говори и на родния си език. При това не толкова на обикновените българи, които от години мерят европейското си битие със „самочувствието” на най-окаяните бедняци в съюза и отдавна вече приемат приказките на властимащите по-скоро като подигравка, отколкото като нещо сериозно. Най-трудните разговори предстои да бъдат с неговия довчерашен правителствен шеф, стига новият президент да набере достатъчно кураж да ги започне. В тези задължителни диалози би трябвало да се обсъждат активно не само надвисналите опасности пред евентуално ново задълбочаване на финансовата и икономическа криза, но в тях да бъдат съгласувани и прилагани общи действия в европейската политика на страната. Новият държавен глава би следвало да може да бъде критичен не само към грешките на отделните министри и властови ведомства, но и към дейността на самия министър-председател, когато това се наложи. И да е в състояние да обясни убедително защо европейците иронично повдигат вежди, когато им се дава акъла да приравнят пенсиите и доходите си с българските, или колко е нелепо всъщност да се говори публично, че българите били щастливи от нещастието на гърците, защото тяхната драма била от полза за България.
Би следвало, обаче…
Да отстояваш позициите си на президентски коректив на изпълнителната и законодателна власт, сиреч на онези, които са те сложили на най-високия държавен пост е трудна, почти непостижима цел при сегашните политически нрави в България. Но не и невъзможна, стига новият екип на „Дондуков” 2 да успее да си извоюва политическата еманципация, която по конституция трябва да има президентската власт. Дали това ще се случи е въпрос, чийто отговор може да се даде както твърде скоро, така и безнадеждно късно. В зависимост от способността на новия президент да успее бързо да изплува на повърхността след скока си в бурните вътрешнополитически и международни води. И след това да се научи да преодолява опасните течения в тях.

Leave a Reply

Your email address will not be published.