ОТСЪСТВАЩИЯТ БЪЛГАРСКИ ШЕНГЕН

Въпреки мощната офанзива на ЕП в подкрепа за влизането на България и Румъния в Шенген, възраженията около пригодността на дунавските съседки да бъдат външна граница на зоната остават. От друга страна тонът на дебата по проблема вътре в двете страни значително се различава. Защо?
На пръв поглед изглежда  странно, но темата „Шенген” изцяло отсъстваше от първото тв-шоу на самообявилите се за фаворити в президентската надпревара кандидати на ГЕРБ и БСП. Причината едва ли е единствено във внимателно съгласувания между двете партийни централи сценарий – вероятно е било преценено, че въпросът неизбежно ще прерастне в караница за дереджето на съдебната власт, правоохранителните органи, организираната престъпност и корупция, в което тристранната коалиция и сегашното управление са докарали държавата. Просто подобни теми са неуместни когато вместо скъпо струващо тв-лъскане на имиджа на кандидатите, те трябва да се замерят с калта, забъркана от собствените им политически формации. Отсъствието на проблема може да се обясни и с пълното конюнктурно съвпадение на възгледите на двамата претенденти по него, получило потвърждение и във втората „шенгенска” резолюция на ЕП   прието с подавлаващото мнозинство на ЕНП и Партията на европейските социалисти. След като съпартийците ти евродепутати в Брюксел са подсигурили резолюцията, какво значение имат българските избиратели, които и до ден днешен се чудят как така при изпълнени критерии, при европарламентарна подкрепа, няколко държави твърдо не ни пускат в Шенген?
Безплатните кухни „Пантер”
Питат се те също как след като самият премиер Борисов твърди, че България вече е „най-добрата граница на Европа и Шенген” и след като за потрес на доказаните 80 на сто изнемогващи граждани в най-бедната членка на ЕП, държавата успя тези дни да похарчи 150 милиона евро за три френски хеликоптера „Пантер”, охранява зоната с „най-добрите кораби, най-добрите катери, най-добрата техника”, отново липсва доверие в нас? Или защо след като по такъв „убедителен” начин си овладял събитията в Катуница, твърдейки че конфликтът там е само криминален, цяла Европа и светът потръпнаха от опасността етническата вражда и расовата нетолерантност да не подпалят сиромашката държава? И как става така, че след като борбата с организираната престъпност бележела  огромни успехи, в българската столица час по час гърмят бомби, опозиционни депутати случайно намират килограми тротил до жилищата си, а автомобили на непослушни журналисти с трясък хвърчат нощем във въздуха? А може би защо, в крайна сметка, според социологическо изследване през юли, 34 на сто от анкетираните  българи сами смятат, че отлагането на Шенген е справедливо, докато едва 26 на сто са на обратното мнение?
Предизборната говорилня
Непосредствено преди гласуването в ЕП в четвъртък, румънският външен министър заговори за запазване добрия тон на кампанията за влизане в Шенген, за избягване на истерични акценти, преувеличения и обвинения, за пледиране на каузата с „пълно достойнство и необходимите аргументи” с цел намиране на компромисно решение. В Букурещ възнамеряват да активизират двустранния диалог с опонентите Холандия и Финландия, да поканят отново експерти по границите си, да лобират активно преди предстоящия през декември Съвет по правосъдие и вътрешни работи, да направят всичко за добро представяне в междинния доклад на ЕК през февруари и т.н. Тонът на официална София засега обаче е твърде различен. Шефът на предизборния щаб на ГЕРБ, който след изборите отново ще бъде вицепремиер и вътрешен министър, се захвана да обяснява публично как „нашите противници” били в изолация, евродепутатка от левицата нападна шефа на ЕК Барозу, че вместо да присъства на гласуването в ЕП, помагал предизборно на управляващата партия в София, от трибуната в Брюксел се заговори за „изкупителни жертви на десните управления в Европа”, а българският премиер гениално предложи европейските пенсии и заплати да се приравнели с българските. От друга страна доста от периферните кандидат-президенти в предизборните си раздумки по медиите не спират открито да демонстрират антиевропейски позиции, призовават за излизане от ЕС или най-малкото за ревизиране на условията за членство, да ругаят участието на България в операциите на НАТО и да настояват за напускане на алианса.
Честни управленски очи
Възникват и други въпроси. Като, например, какво конкретно стори сегашното управление от март, когато звънна първия шамар за Шенген, досега? Осъществи реформа в съдебната власт или в МВР? Вместо да приеме най-сетне закона за отнемане на имуществото придобито по незаконен начин, защо мнозинството предизборно разпусна парламента? Или каква прозрачност в избора на ръководни кадри в съдебната власт, както и на висши административни длъжности демонстрира то? А може би  се допита до останалите политически сили как съвместно да бъде постигнато влизането в шенгенската зона, което по принцип се подкрепя от всички?
Нищо подобно не се е случило досега. И едва ли ще се случи през настъпващата тежка икономически и напрегната политически зима. А догодина, както обеща високопоставен финландски дипломат, неговата страна може и да преразгледа позициите си по разширяването на Шенген. Може, ама няма да е никак сигурно. Просто ни нямат доверие, особено когато взривове за сплашване не спират да рушат съня на българите. Никакво доверие, уви, нямат.Това е.

2 thoughts on “ОТСЪСТВАЩИЯТ БЪЛГАРСКИ ШЕНГЕН

Leave a Reply

Your email address will not be published.