ОТНОВО СМЪРТНИ НАКАЗАНИЯ НА БАЛКАНИТЕ ?

Ruth Snyder electrocution 08.08.2016

Ден след потушаването на опита за военен преврат, президентът  Реджеп Тайип Ердоган заговори за връщане на отмененото в Турция смъртно наказание. Въпросът беше превърнат в основен акцент на политическия дебат след като на грандиозния митинг в Истанбул тези дни Ердоган отново увери, че ще одобри подновяването на екзекуциите, ако те получат подкрепата на парламента и хората. Очевидно целта на президента е да елиминира физически висшите офицери и политическите си противници, които той смята, че са в дъното на неуспешния заговор. Естествено, че ако бъде въведено отново, смъртното наказание ще може да бъде прилагано и спрямо обикновени граждани, което прави намерението съвсем неприемливо за ЕС. Германската канцлерка Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд тутакси заявиха, че Анкара не трябва да възстановява смъртното наказание ако желае някога да стане членка на ЕС. Върховната представителка на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини от своя страна припомни на Турция, че е членка на Съвета на Европа и подписа й стои под Европейската конвенция за човешките права. След което предупреди в прав текст : „Държава, която въвежда смъртното наказание, не може да бъде членка на ЕС“.

Държавата като екзекутор

До  1989 г. в България „висшата мярка“ на наказание е била изпълнявана редовно. Едва през 1998 година българския съд за последен път произнася присъдата  „смърт чрез разстрел“. Показателно е, че последният от 14-те разстреляни затворници само през 1989 г. е умъртвен на 4 ноември, дни преди падането на Тодор Живков от власт. Окончателната отмяна на смъртните присъди е гласувана от 38-то Народно събрание в края на 1998-ма и те са заменени с доживотен затвор без право на помилване. Преди 5 години, по повод Световния ден за борба срещу смъртното наказание, известният общественик проф. Михаил Константинов направи в печата интересно уточнение на термина „смъртно наказание“, като се позова на становище на председателя на ЕП Йежи Бузек, че „Смъртта не може да бъде разглеждана като форма на справедливост“. Така проф. Константинов формулира, че в крайна сметка „Изпълнението на смъртната присъда е убийство. Легализирано, организирано и изпълнено от държавата, но все пак убийство“. А по повод периодичните искания за възстановяване на екзекуциите в България, бившият конституционен съдия  и съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург Димитър Гочев каза в печата, че държавата не може да се връща към този „канибалски обичай хората да се избиват помежду си“, тъй като тя  разполага с достатъчно лостове и механизми, с които да пресече престъпността и нейното разрастване.

Възраждане на тоталитаризма?

„Турция на Ердоган  имитира демокрация още от идването му на власт. Подобно е и сегашното управление в България, защото вече неприкрито се говори за създаване президентска република със същата цел“, казва пред Дойче Веле адвокат Николай Хаджигенов, юридически защитник на пострадали от полицейско насилие граждани, включително пред ЕСПЧ в Страсбург. „ За съжаление, хората проглеждат късно. Още преди години, когато в Турция промениха конституцията в частта й армията вече да не е гарант на светската държава стана ясно, че тоталитаризмът в най-лошият му вид се възражда. По-късно турското общество беше разбито, а протестите на площад Тексим заприличаха на кръвопролитията на китайския Тянанмън. Затова сегашното искане  на Ердоган по същество няма нищо общо с правото, правовата държава или демокрацията. Целта е саморазправа с опозицията и бетониране на едноличната власт. Ужасно е, че през 2016 г. безмълвно наблюдаваме възраждането на режим, който повтаря историята на Хитлерова Германия или на Сталинските репресии”, смята адвокат Хаджигенов.

Държавата и човешкия живот

„Турция, заедно с общността на страните от Съвета на Европа, която обхваща близо 700  милионно население, е ратифицирала Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, припомня от своя страна адвокатът-правозащитник и председател на Асоциация за европейска интеграция и права на човека Михаил Екимджиев. Конвенцията принципно забранява смъртното наказание и издига начело сред основните права и свободи на гражданите правото на живот. Казано иначе, държавата има „негативното“ задължение по никакъв повод да не отнема човешки живот, включително и под формата на смъртно наказание, както и „позитивният“ ангажимент, ако някой отнеме човешки живот, тя да направи всичко възможно за пълно разследване и наказване на извършителите. Ако Турция реши отново да въведе смъртното наказание, дори в рамките на обявеното „извънредно положение“, тя безусловно ще бъде изключена от Съвета на Европа. Дори чл.15 от Конвенцията за правата на човека да допуска известни частични отмени /дерогации/, те въобще не са свързани с възможността за възстановяване на смъртното наказание или за нечовешко унизително третиране. И когато се прилагат, те стават под стриктното наблюдение на президента на Европейския съд по правата на човека и на Председателя на СЕ. Затова ако Турция все пак се реши да направи това  „рязко движение“, тя тутакси ще бъде изключена от СЕ“, е категоричен адвокат Екимджиев.

Идеи като  „храна боклук“

Подобно на турската ултрадясна Партия за национално действие на Бахчели, която вече подкрепи намерението на Ердоган  за възстановяване на смъртното наказание, формации като „Атака“ и двете партии от Патриотичния  фронт – ВМРО и НФСБ, продължават да правят опити да внесат в парламента искане за връщане на смъртните присъди и в България. Защо тъкмо национал-популистите се оказват най-яростни защитници на легализираните от държавата убийства в мирно време? Адвокат Николай Хаджигенов смята, че посланията на крайните националисти са насочени към онези, които предпочитат да вярват без да мислят и които реагират емоционално, а не рационално. „Целта на национал-популистите е една – властта! Заради самата власт и за облагите, които я съпътстват. По света тези хора не преследват нищо друго. Просто, ако не си мислещ човек, предложенията им ти въздействат като ястията на веригите за бързо хранене – ухаят добре, имат приемлив вкус, а всъщност са „храна-боклук“.

Да печелиш от човешките страхове

„Популистите се хранят от страховете на хората, продължава темата адвокат Михаил Екимджиев. Когато те искат смъртно наказание, това имплицитно включва внушението, че наоколо има едни много страшни хора, опасни врагове, които ни дебнат зад всеки ъгъл. Това повишава чувството на тревожност на гражданите на определена възраст, с особен манталитет и специфичен образователен профил. И тъкмо този страх захранва национал-популистите които, като че повече обичат Русия, отколкото България. Той ги прави по-популярни и по-разбираеми за посочените кръгове.  И те започват да трупат рейтинги, да печелят места в парламента и оттам да водят обикновено деструктивна и антиобществена политика. Особеното е, че когато експонират страховете на хората, всички те рушат ценностите на демократичното общество. И в Турция, и в България“, казва правозащитникът Михаил Екимджиев.

Leave a Reply

Your email address will not be published.