ОТНОВО НА БРЮКСЕЛСКИЯ СТАРТ

Protest-Sofia-9-030313 02.11.2016 г.

Седмица след като Кристалина Георгиева обяви, че ще напусне поста си на зам.-председателка на ЕК и еврокомисар по бюджета за да оглави Световната банка, фигурата на новата българска номинация за Брюксел остава неясна. Непосредствено след подадената оставка, германецът Гюнтер Йотингер пое нейния ресор по бюджета, а председателят на ЕК Жан Клод-Юнкер обяви, че ще се консултира с ЕП за евентуални размествания в портфейлите  на съответните комисари. Естествено в българското публично пространство се завъртяха имена на предполагаеми номинации и кандидатури, спекулативно започнаха да се коментират вариантите за еврокомисар, чу се дори и желанието на министър-председателя Бойко Борисов бъдещият български представител в ЕК да бъде свързан с „регионалното развитие или с екологията“.

„Равновесие на половете“ или лични качества ?

Директорката на „Европейския институт“ в София Юлиана Николова припомня, че новият български комисар първо трябва да бъде одобрен от председателя на ЕК  и то  след консултации с цялата колегия на комисарите, след което  бъде утвърден от Европейския парламент. „Когато създаваше сегашната ЕК през 2014 година и вече беше подбрал нейните членове, Жан-Клод Юнкер с гордост обяви, че за първи път е било постигнато  т.нар.“gender balance”, или равновесие на половете, в състава на новата структура. За да бъде  запазен  този баланс може да се очаква, че г-н Юнкер отново ще предпочете жена на мястото на Кристалина Георгиева“, прогнозира  Юлиана Николова и уточни: „За мен на тази позиция „жена“ или „мъж“ не е качество, а само характеристика. Затова изборът не следва да се гради на полов признак. Важното е какви качества ще притежава новият български кандидат и как той ще успее да ги защити и докаже в комисията“.

Да запълним дупката!

Международният анализатор и журналист д-р Светослав Терзиев от своя страна припомни шеговито, че след като „досега България е имала три женски кандидатури за еврокомисар, ако тепърва  премиерът Борисов предложи мъж за поста, това би предизвикало недоумение“. Според Терзиев България е изпълнила своята женска квота в Брюксел и вече има свободното право да реши дали да предложи жена или мъж. „По-важното сега е да бъде номинирана подходяща личност за съответната работа в ЕК. И тъй като няма да се съставя нова ЕК, а в сегашната постовете вече са разпределени, образуваната  от напускането на Кристалина Георгиева празнина следва да се запълни. Тъй като комисията не е ресторант, в който всеки може да си избира портфолио от нейното „меню“, България ще се наложи сега да се задоволи с онова, което и предложат“, каза Светослав Терзиев .

Нови портфейли, нови кахъри

Юлиана Николова смята, че определена позиция в европейските структури е толкова престижна, колкото я направи личността, която я заема. Въпреки това тя се опасява, че желанието на премиера Борисов да бъде запазен заместник-председателския пост в комисията е малко вероятно да се сбъдне. Аргументът й е, че ако ЕК трябва  да бъде прекроявана за да се създаде подходящ пост, който да е от една страна зам.-председателски, а от друга да не е  свързан с разпределения вече ресор бюджет, това ще наложи ново гласуване в ЕП, което едва ли ще се случи.  „ Както е известно, през  юни, след референдума за излизането на Великобритания от ЕС, британският комисар за финансовата стабилност, финансовите услуги и капиталовите пазари Джонатън Хил подаде оставка и за неговият приемник Джулиън Кинг специално беше създадено ново портфолио /портфейл/, свързано с борбата с тероризма, организираната престъпност и кибер престъпността. Така че сега е по-вероятно новият български комисар да получи част от портфолиото на друг негов колега или за него да бъде създадено нещо съвсем ново“, прогнозира Юлиана Николова.

Отговорността на европейските „job seekers”?

Светослав Терзиев също е убеден, че за заместник-председател на ЕК няма как да бъде назначен току-що избран комисар, за когото дори не се знае дали би се справил в брюкселската  среда. „На тези  позиции се избират опитни и доказали се хора в европейските дела и  затова е нереално София отново да претендира за заместник-председателското място. В крайна сметка човек може да е успешен министър в родината си, но не и успешен комисар в Брюксел“, коментира анализаторът.

Терзиев смята, че Кристалина Георгиева е заемала заместник-председателския пост на ЕК заради  опита й като комисар с мандат и в предишната ЕК. Ето как анализаторът обяснява практическото загубване на престижната за България а позиция: “Кристалина Георгиева се провали в ЕК не защото се кандидатира за Генерален секретар на ООН, а по-скоро защото започна да си търси работа в Световната банка. Не е прието докато са на длъжност в Брюксел избраните еврокомисари да се превръщат в т.нар. „job seekers”, сиреч да се оглеждат за някаква друга работа. Ако те демонстрират подобно пренебрежение към текущия си пост, това е сигнал, че няма да изпълняват добре основните си задължения. А кандидатстването на г-жа Георгиева за ООН също беше „ослушване“  за нова работа. Във време, когато се изработва бюджета на ЕС за 2017 г., когато е в ход междинния преглед на изпълнението на разходите от многогодишната финансова рамка 2014-2020 г, което са изключително важни дейности за един комисар, не можеш да изоставиш работата си и  да поискаш едномесечен отпуск за да се състезаваш за друг пост. Затова г-жа Кристалина Георгиева  просто трябваше да си отиде от Брюксел“, коментира Светослав Терзиев.

Партийна или експертна номинация?

Юлиана Николова посочи, че не е нужно кандидатът да бъде партиец, въпреки че при избора на еврокомисари се отчита партийната принадлежност на правителството, което го е излъчило, като се гледа това да съответства приблизително на съществуващата конфигурация в Европарламента. „Колкото до експертността, през 2009 г. ние вече имахме достатъчно горчив опит с кандидатка, която  не успя да представи експертизата си пред Комисията „Барозу-2“ достатъчното убедително, за да бъде одобрена за комисар. Затова следва да се внимава много!, смята Николова.

„Не е нужно да се залага на партиен функционер за кандидат, достатъчно е да бъде предложен човек с авторитет, който добре да представи България. Такава личност ще бъде приета, защото за нея ще се говори като за съответната държава. Като комисар „той“ или „тя“ няма да има партийна определеност, а  и едва ли някой ще се интересува от това. Макар че споменът от коя партия  и държава е тръгнал, ще остане. Това обаче в никакъв случай не следва да бъде предварително условие за съответната кандидатура“, е убеден журналистът Светослав Терзиев.

Leave a Reply

Your email address will not be published.