„ОПАСНИТЕ“ ИЗОБРАЖЕНИЯ

Media&Protests 100114  10.01. 2014  Доста прибързано визуалните журналисти /оператори и фоторепортери/ се зарадваха на думите на вицепремиерката и правосъдна министърка Зинаида Златанова, че скандалния текст в новия Наказателен кодекс, който криминализира снимането без разрешение, щял  да  отпадне. Уклончиви обещания от типа на „Бих била склонна да се откажа от текста“, „Ще предложа свалянето му от проекта на МС“, „Забраната може да се редактира, може и да отпадне, тъй като не е влязла още за разглеждане от правителството“ едва ли са основание за радост дори и след намека на друга ВИП-фигура на властта, заместник-председателката на парламента Мая Манолова, която също обяви, че  нямало да подкрепи въпросния текст. Самият факт, че текстовете на новия НК са подготвяни на тъмно от три правителства, а сегашното възнамеряваше проекта да бъдат „шмугнат“ почти незабелязано за гласуване в парламента, е доста показателен.  От друга страна  ако подготвяните поправки бяха предварително публично известни, едва ли  зорки юристи-правозащитници като Александър Кашъмов и Йонко Грозев чак сега щяха да заклеймят новия проект като „незапомнена в историята на България цензура“ и да пояснят, че „международните норми за защита на личното пространство не въвеждат подобни формални подходи“.

Обективен ли е обективът?

С какво, все пак,  визуалните журналисти  и снимащите любители най-много дразнеха управляващите досега?

Например със „слободията“, че снимки от публични събирания, като демонстрации, карнавали, митинги и други събития, могат да се публикуват без писменото съгласие на всеки един от участниците в тях.  Обратното, естествено, е абсурдно, практически невъзможно и неприложимо, но след като то присъства в един непрецизиран конституционен текст, управляващите приемат, че това незабавно следва да се криминализира в закона.  Или  че  снимки на известни хора  –  политици, артисти, певци, музиканти, художници, спортисти – заснети на обществени  места при публични мероприятия, също могат да се публикуват без писменото им съгласие за нуждите на медиата. Което означава, че кадри на издайнически подаващи се пистолет и нож под дрехите на влизащ в парламента депутат, огласени публично биха могли да се превърнат в улика за образуване на наказателно досъдебно производство или най-малкото да породят основателно обществено негодувание.

Раздразнението идва и от нещо друго твърде важно –  за разлика от чл. 32.2 Конституцията, в сега действащият Наказателен кодекс не е определено като престъпление снимането на хора без тяхното съгласие. Санкция за подобно действие не е предвидена и във всички останали закони! Което означава, че макар  морално укоримо, подобно действие не е незаконно! А целта на чл.146.1 на новия НК е да въведе пряка правна санкция, която да наказва нарушителите със затвор, пробация или глоба. Тези нарушители, естествено ще бъдат всички досадни тв-оператори, фоторепортери и обикновени граждани, които масово регистрират в записващите си устройства/камери, фотоапарати, смартфони, таблети и др./ и пускат в общественото пространство скандални изображения с моменти от публичното битие на властта.

Под пълен контрол

Всъщност предвижданите санкции срещу визуалните журналисти и техните редакции са по-малката беда на фона на  вероятността от пълно медийно блокиране и тотална цензура ако новите наказания бъдат приети. Вярно, с подобни репресии протестите и общественото недоволство едва ли могат да бъдат спряни, но тактическата цел е опасните за властта изображения да бъдат редуцирани до минимум, а официалното „онагледяване“ на събития и личности бъде поверено в ръцете на ограничен кръг проверени и наблюдавани от службите оператори и фоторепортери. Какъвто, впрочем, беше пропагандно-цензурния механизъм на комунистическия режим, старателно контролиран от идеологическите центрове на БКП и най-вече от вездесъщата ДС. За техния страх от мощта на изображенията говори малко известен факт от миналото – разкритията на Комисията по досиетата сочат, че концентрацията на кадрови офицери и агенти на комунистическите тайни служби в системата на фотографията и киното по тодорживково време е била неподозирано и несъразмерно висока. Което обяснява  и засиления интерес на техните днешни наследници към елиминиране на „опасните“ изображения.

Спасението дебне отвсякъде

Съществува, обаче известна надежда, че „снимачните“ текстове в новия НК могат да отпаднат или най-малко да бъдат променени при гласуването в парламента. Основание за подобен оптимизъм дава, например… суетата на хората от властта! Разглезени до крайност от постоянното репортерско ухажване, те биха били  искрено шокирани,  ако вместо обичайната гора от микрофони, обективи и гарантирано присъствие в тв-новини, около тях се възцари липса на медиен интерес, видимо репортерско пренебрежение и дори пълно игнориране. А за всеки министър и депутат е ясно до болка, че рано или късно идват следващите избори и медийното отсъствие може да се окаже фатално.

Оптимизъм се съдържа и в евентуалното просветление на парламентарното мнозинство, че видео и фотокамерите запечатват не само „достойните“ дела на „нашите“ от  управлението, но и „срамните“ прояви на „онези“ от опозицията, което е важен визуален материал за предизборните кампании и на двете страни.  Не бива да се подценява и подсъзнателната нагласа към популизъм, която неизменно се култивира в хранителната среда на властта. А без въздействаща „нагледна агитация“ популизмът днес би струвал и пет пари! Едно е ефир и вестници да „звъннат“ с професионално заснета образна хроника от типа „Аз сред народа“ или „народа около Мен“, друго е да поддържаш интерес към себе си във фейсбук единствено с трапезни снимки за спомен или с телефонни видеоклипчета на дечицата и гиздавата булка на канапето у дома.

Парадоксално, но „визуалните“ текстове в проекта на новия Наказателен кодекс имат и своя весела страна. Те със сигурност са разсмяли искрено хората, които отдавна живеят активно в интернет  и в съвременната цифрова епоха. Защото тези хора са наясно, че  каквито и нормативни забрани, криминализирания и цензурни регламенти бъдат приети, върху интернет и социалните мрежи едва ли някога ще може да бъде сложен намордник, особено инфомационен.  А днес те са най-тиражната и бърза медиа, в която изображенията играят ключова роля. Ду, същите тези „опасни“ изображения, които в България днес някой се опитва  да криминализира.

Leave a Reply

Your email address will not be published.