ОВЦАТА КАТО „УФТСЪ”

Половината завършващи средно образование в България не владеят в необходимата степен правописа и пунктуацията на родния си език, констатираха наскоро за пореден път специалисти по проблемите на езиковата грамотност. Според тях в България няма официална статистика за броя на неграмотните деца, поради липсата на официални критерии за това.
Какви опасности крие явлението?

На фона на увеличаващата се ниска грамотност в ЕС, където според доклад на ЕК отпреди две години една четвърт от 15-годишните ученици са показали „слаби резултати при четене и писане”, безрадостните информации за положението в България едва ли са изненада. В края на октомври, тогава все още министърка на образованието Йорданка Фандъкова обяви публично, че половината от 16-годишните български ученици са полуграмотни или не могат изобщо да четат, позовавайки се на актуално международно изследване. Резултатите говорят, че половината от тези ученици не достигат минималните стандарти или са „функционално неграмотни”.

Неграмотността като „мрак” и „тъмнина”

Справка в дебелите речници сочи, че докато напълно неграмотният не може да разбере изписани думи като, например, „куче” или „котка”, функционално неграмотният човек може да схване елементарни думи, но доколкото не може да чете достатъчно добре, той не е в състояние да разбира онова, което му е необходимо във всекидневния живот, като обяви за работа, административни съобщения, вестникарски публикации, по-сложни указателни знаци, афиши и т.н. За раз от пълната неграмотност, чиито характеристики са еднакви за целия свят, характеристиките на функционалната неграмотност са различни за една или друга култура. Ако „сричането” може да се окаже достатъчно като грамотност за човек от селските райони на някоя развиваща се държава, то е проява на тежка функционална недостатъчност за градските райони на технически развита страна.
Сред синонимите на думичката „неграмотност” в българския език са не само „невежество”, „незнание”, „простотия”, но „мрак” и „тъмнина”. Тъкмо в подобна бездна изпадат десетките хиляди българчета, които всяка година напускат по различни причини училище между 5 и 7 клас –  ключово важен период за преодоляването на функционалната неграмотност. Навлизайки все по-дълбоко в тунела на безпросветието, тези индивиди неизбежно затъват в социалното блато, което генерира всекидневно тежка престъпност, антисоциални прояви, рискове за здравето и самоунищожителни действия. Техният постоянно нарастващ брой, обаче, рефлектира пагубно и върху националната култура. В търсене на аудитория все повече електронни медии съобразяват програмите си с примитивните вкусове на този застрашително нарастващ „пазарен” сегмент, поради което

в националния ефир денонощно се изливат тонове еротика, простотия и кич.

Всичко това предопределя и данните, показани в друго актуално международно проучване сред 57 държави в света, огласени тези дни. Според тези данни 18-годишните българчета са на предпоследно място по конкурентност – просто се оказало, че 51 на сто от завършилите средно образование в България дори не познават буквите и могат да изпълняват само най-ниско квалифициран труд.
И понеже в условията на криза и лавинообразна безработица  няма нужда дори и от такъв труд, да му мислят беззащитното българско население, което през настъпващата зима ще бъде заливано от престъпност и недофинансираните правозащитни органи, които следва да се борят с нея!
Така че българи, когато мернете написана някъде четири буквената дума „овца”  с пет правописни грешки –  „уфтсъ”, за което алармира уважавания литератор проф. Кирил Топалов, спасявайте се незабавно и бягайте надалеч!

Leave a Reply

Your email address will not be published.