НЕУДОБНИТЕ ТЕМИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ИЗБОРИ

За първи път в битността си на демократични граждани от 1989 година насам, българите застават пред избирателните урни осведомявани за  кандидатите за президент и местната власт основно от скъпо платени ПР-агенции и зорко контролирани медии. Умишлено наложеното  отсъствие на истински дебати между основните претенденти в надпреварата ги лиши от възможността да направят своя информиран и обективен избор. Дори повече – редица теми от първостепенна важност за обществото бяха съзнателно неглижирани в кампанията до степен, която буди подозрения за търсена непрозрачност  и предварителни задкулисни договорености.
Шенген, мъко моя ти…
Темата за провала на влизането на България в Шенген практически отсъстваше изцяло в посланията на основните кандидати за президентския пост. А тъкмо тя следваше да бъде отправна точка в отстояването на техните позиции за външната политика на страната и нейните приоритети. Оказа се, че засягането на въпроса за неохотата на някои европейски партньорки да допуснат България в зоната, основно по политически причини, щеше неизбежно да доведе до разправии около отговорността на последните две правителства за неуспеха. И до въпроси свързани с липсата на доверие в съдебната и правоохранителна система на страната, с тежките подозрения за неконтролируема корупция, която е в състояние да превърне иначе скъпо съоръжените вече външни европейски граници на страната във „врата в полето”, покрай която да текат към Европа несекващите емиграционни потоци от Близкия изток и Африка. Вместо задълбочени дебати по проблема, избирателите видяха единствено видеоклип, в който периферен кандидат-президент се беше изхитрил да изпише своя номер в избирателните списъци върху пътна табелка с надпис „Шенген”.
Голямото президентско наследство
Другият неудобен въпрос в надпреварата се оказа политическото наследство на досегашния президент Първанов, прекарал два мандата начело на най-бедната членка на ЕС. Вярно, по темата вероятно ще се заговори повече след смяната на фигурите на „Дондуков” 2 през януари догодина, но направеното, и което е може би по-важно – ненаправеното от досегашния държавен глава от 2002 година досега, е от съществена важност за посоката, в която предстои да се развива президентската институция, за нейната роля в обществения живот и целите на външната политика, които президентът ще преследва. Подобна оценка на практика липсваше в посланията на претендентите, което даде основание на известен български политолог да направи упокойната констатация, че те са говорили за г-н Първанов „или добро, или нищо”.
Остави очите да говорят
„Нищоговоренето” за досегашния президент успя да покрие и основната неудобна тема, която следваше да засегнат поне смислените претенденти за неговия пост. Просто скандалният казус „Гоце” и ролята на комунистическата ДС в управлението на България в миналото и днес се оказаха боклука, които набързо трябваше да бъде пъхнат под килима на предизборната агитация, с надежда в суматохата да остане скрит от вниманието на избирателите. Сметките, обаче, изглежда се оказаха криви. Само дни преди вота Комисията по досиетата лепна върху националния стенвестник имената на 35 мераклии за кметове и общинари от ГЕРБ, на 40 от БСП, на 45 от ДПС, 20 от РЗС, 9 от Атака и т.н. до 276 агенти на ДС, за които българите ще трябва  да гласуват. Ако към тях прибавим и четиримата вече известни кандидат-президенти с агентурни псевдоними, става ясно , че макар и застаряващи вече, доносниците и служителите на тоталитарните тайни служби продължават неудържимо да се домогват към властта.
Парад на сивите мишоци
И вместо упреци и дистанциране, партийните централи на ГЕРБ и БСП запяха в трогателен двуглас познатата песничка, в която се разказва за „капацитета и качествата” на тези незаменими кадри и се припява досадно за разликата между „доносниците и тези, които са работили в интерес на държавата”. Твърде показателни са и отговорите на ключови кандидат-президенти на въпрос в печата с какви хора биха съставили бъдещия си екип. Кандидатът на ГЕРБ, например, твърди, че сътрудничеството в ДС нямало да бъде предимство в президентските назначения, както е било досега, без естествено да отрича, че подобни назначения ще има. Странно звучи  и позицията на кандидата на Съюза на десните сили, който пък смята, че агентурното минало в ДС би лишило и „най-изтъкнатия професионалист и експерт” от евентуално назначение в президентството, сякаш бившите ченгета не могат да бъдат обикновени сиви мишоци в институцията.
Ред, дисциплина и контрол
Всъщност темата за действащите и днес мрежи на ДС е обречена да бъде табу. Забраната й се контролира от десетките хиперактивни/ особено преди избори!/ бивши агенти в печатните и електронни медии, от шефовете на основните специални служби на държавата, преминали през закалката на репресивните комунистически органи, от стотиците редови кадри на ДС в ДАНС и хилядите в МВР. Както може би и от първите правителствени мъже, единият от които не крие разочарованието си, че не са го взели в някогашните тайни служби, а другият  преминал в кариерата си през загадъчното и до днес Седмо управление на репресивния орган.
Така,  контролирано информиран и умело партийно насочван, българинът предстои за пореден път да гласува все пак според пристрастията на душата и сърцето си. А би било добре, ако пусне бюлетината и след вслушване в своя здрав разум. Който макар и под натиск в крайна сметка обикновено му е подсказвал истината.

4 thoughts on “НЕУДОБНИТЕ ТЕМИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ИЗБОРИ

  1. reneta djevizova

    Zdraveite,

    Toku 6to ni prekasnaha vrazkata,dokato Vi picheh faxa do Prezidenta s prilojenieto.

    4ao,
    Reneta

  2. reneta djevizova

    Zdraveite,

    Toku 6to ni prekasnaha vrazkata,dokato Vi picheh faxa na Prerzidenta s opisanie na prilojenieto.
    4ao,
    Reneta

  3. Лиляна Андреева

    Какво значение има ако се махне старата агентура и се назначи нова? В целия свят тотално тържествува тоталитарния модел на преборването с цел осакатяване и отстраняване на противника или конкурента в битието! Това е перманентната тлееща гражданска война на изкуствено предизвиканите конфликти с цел кастова сегрегация чрез конфронтация на принципа “Разделяй и владей” с привилегии и репресии. Щом начина на съществуване е старият тираничен и деспотичен режим, защо са нови главорези? Те ще правят същото като старите!
    За пореден път Ви моля да обърнете внимание на моя модел за справедливо, хуманно битие в ЕКГ (екологични календарни градове). Повярвайте ми, че това е единственият начин за оцеляване на живота на тази земя.И понеже ние – българите сме нищожества в очите на световната общност, то трябва да се обединим около каузата на календарните градове. Ние сме длъжни да ги пропагандираме, тъй като информацията за тях се появява на наша българска територия.Длъжни сме да уведомим световната общност, че има модел за мирно, балансирано и екологично човешко битие! Нямаме право да скриваме “лекарството” от болното общество, нуждаещо се спешно от бързо и смело, реализуемо решение.
    Моля Ви за съдействие в пропагандирането на календарните градове като единствена алтернатива на сегашното пагубно човешко битие.

Leave a Reply

Your email address will not be published.