30.06.2014
Едва ли е необходимо човек да бъде експерт по въпросите на сигурността за да схване, че случилото се през последните 20-тина дни е удар срещу българската държава – асиметричен, планиран професионално, нанесен в точния момент и преследващ конкретни цели. Стартирал като личен конфликт между две влиятелни фигури от финансовия и корпоративен елит на страната, набегът бързо беше разгърнат в активна операция срещу банковата, финансовата и икономическата системи на страната, разтърсването на които да доведе до дълбинна политическа дестабилизация и в крайна сметка до преориентиране на нейните вътрешно и външнополитически приоритети и съюзнически ангажименти към ЕС и нАТО.
И цялата тази операция беше разиграна пред удивения невярващ поглед на органите по сигурността, държавните институции и политическото ръководство на страната!
В началото на 2012 година не друг, а сегашният вицепремиер и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев, тогава все още началник на кабинета на президента Плевнелиев, заявяви в печата, че „асиметричните заплахи се превръщат в един от основните проблеми на сигурността не само в България, но и в Европа“, като изтъкна две техни характерни черти. Първата е, че „нито една отделна организация или институция не е в състояние самостоятелно да се справи с тях, тъй като проявленията на тези заплахи са многопосочни в различни области“. Втората е, че след като към тези заплахи не може да се приложи реципрочния подход, действията срещу тях следва да бъдат насочени „към причините, които ги пораждат, а не към конкретните им проявления, което изисква създаването, изграждането на един много сериозен потенциал за събиране и обработване на информация, за анализи и прогнози.“
Три години по-късно оглавяваното от г-н Йовчев силово ведомство, заедно с прокуратурата и ДАНС с необяснимо закъснение изведнаж заговориха за „мащабни схеми за атака срещу няколко банки“, обявиха телефони за сигнали на гражданите и арестуваха шестима души, единият от които набързо беше освободен.
Върху асиметричните заплахи е разсъждавал и бившият началник на Националната разузнавателна служба, о.р. ген. лейтенант Кирчо Киров. В анализ на съвременните методи на международния тероризъм доскорошния шеф на разузнаването отбелязва, че „ударите на кибертерористите могат да бъдат насочени срещу управляваните с компютърни системи банки и търговски системи, електронното обслужване, управляваните с компютърни системи газо и нефтопроводи, електроразпределителни мрежи, системите за контрол на земния и въздушен транспорт, телефонните системи, военните системи за комуникация и логистика“. Генералът обаче не е прозрял разрушителният ефект на слуховете, спекулациите и непремерените изказвания на политици и експерти, които тиражирани чрез интернет и медиите успяха да предизвикат опасно разклащане на устоите на държавата, на което сме свидетели през последните дни.
Атаката срещу България се оказа и точно планирана. Какъв по-удобен момент за нанасяне на удар от кулминацията на една хронична политическа криза, при която от година насам правителството де факто не функционира, а парламентът от място за законотворчество се е превърнал в манеж за междупартийни разправии! Сегашният вакуум в създалото се междувластие, постоянното отлагане оставката на кабинета, липсата на ясна перспектива за излизане от политически задънената улица и високата обществена изнервеност от мизерията, безработицата, страховете от повишаване цените на тока и топлоенергията – какво по-подходящо време за нетрадиционно нападение срещу едни от малкото приемани за стабилни фактори в страната като банковата система и валутния борд!
Малцина се съмняват, че набегът срещу сдържавата е бил планиран професионално. Икономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев например е категоричен, че “това, което се случва, е абсолютно целенасочена, обмислена и предумишлена атака срещу цялата българска банкова система, основана на разпространяване на слухове и директен опит да се убие доверието на хората към банките и да се причини паника, при която да стане пожар и да изгори всичко”. В изявлението си от от 27 юни 2014 , Управителят на БНБ също изрично казва, че „в последните дни се прави опит за дестабилизация на държавата чрез организирана атака срещу български банки, без каквито и да е основания“ допълвайки, че тези „криминални действия са пряко насочени срещу спестяванията на всеки български гражданин и срещу финансовата стабилност като основен елемент от националната сигурност на страната“. От своя страна бившият посланик на България в Москва, енергиен експерт и анализатор Илиян Василев в своя публикация не само призовава за „тотално и активно разследване на мозъчния център на атаката, дори ако за това се посегне и на “свои”, но отбелязва, че освен МВР в разследването трябва да се включи активно и ДАНС, тъй като в нападението „има замесени външни сили“. Мнозина, сред които е и познавачът на Русия Илиян Василев, имат своите конкретни предположения за въпросните “сили“ и техните мотиви, но докато държавната власт официално не се произнесе категорично по този въпрос /ако въобще някога го напряви!/, всичко друго би звучало като поредната спекулация и мълва.
Никой, дори и вездесъщите американски тайни служби, не очакваха асиметричния терористичен удар на 11 септември 2001 година срещу Ню Йорк, но той беше осъществен. Малцина допускаха, че Кремъл ще анексира Крим не с войски, танкове и самолети, а чрез подклаждане на руския национализъм и внедрените в Украйна „зелени човечета“ и въпреки това полуостровът стана руски. Едва ли някой в България е очаквал, че асиметричния набег срещу държавата ще бъде осъществен чрез опит за дестабилизиране на нейната банкова система, но нападението беше извършено. Всичко това са реални събития, които не следва удобно да обясняваме единствено с някакви конспиративни теории или да извръщаме страхливо глава от тях.
Простовече трябва да си даваме сметка, че в наши дни якостта на веригата не винаги зависи от здравината на нейното най-слабо звено, както някои обичат да казват, а от куп други все по-трудно прогнозируеми неща. За да можем да оцелеем някакси в този сложен и опасен свят.