МОМЧИЛ МЕТОДИЕВ: „ПРОБЛЕМЪТ С КЛИРИЦИТЕ ОТ ДС ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗГОВОРЕН”

„Последният висш духовник, свидетел и участник в три епохи от живота на Българската православна църква” – така характеризира в печата починалия през седмицата патриарх Максим един от най-компетентните изследователи на църквата по времето на комунизма, историкът Момчил Методие. За предизвикателствата и предстоящите изпитания около  избора на нов духовен глава, с него разговаря Георги Папакочев:

Малко рано  е да се правят генерални изводи дали кончината на патриарх Максим ще постави начало на така очаквания и закъснял процес на обновление на БПЦ. Но е факт, че с него си отива една епоха от историята на българската църква, както и да оценяваме личността му. Основното наследство на патриарх Максим, което никой не може да му отнеме, е именно съхраняването на единството на БПЦ. Това не е никак малко и  неговият наследник не само  трябва да стъпи върху това наследство,  но и да се опита да поддържа по-активни контакти с миряните, с обществото, с другите църкви и така да осъществи някакво обновление. Радикални революции в православните църкви, обаче са не само невъзможни, но и нежелателни, пояснява Момчил Методиев. Важно е да се види как ще бъдат организирани процедурите и  как ще протекат самите избори. Сегашната ситуация представлява огромен шанс за ръководството на църквата да покаже, че може да прави важни избори без това да предизвиква полемики и скандали в обществото.  Много се надявам висшият клир да се възползува от този шанс, както и очаквам обществото да не бъде свръхкритично, тъй като доста често се измислят несъществуващи проблеми, в това число и от медиите, споделя историкът.
Кой дърпа конците при патриаршеския избор?
През 1971 година ловчанският митрополит Максим е избран за патриарх с подкрепата на своите съученици от семинарията Михаил Кючюков, по това време председател на влиятелния държавен Комитет по църковните въпроси  и от тогавашния военен министър, генерал Добри Джуров, фигура от най-близкото обкръжение на Тодор Живков. Възможно ли е днес, 41 години по-късно, зависимостта на повечето сегашни архиереи на БПЦ от тайните комунистически служби  да бъде използувана от една или друга политическа сила за налагане на удобна за нея нова личност на патриаршеския престол?
Действително Михаил Кючуков, който е бил съученик на бъдещия патриарх Максим го подкрепя, но за Добри Джуров съм чувал само слухове, без да имам документални доказателства за тях, пояснява Момчил Методиев. Просто за мен това е недоказан факт. Да, вероятно наистина Максим и Добри Джуров са били съученици в семинарията, след като дъщерята на генерала Аксиния сама твърди това, но за отношението на Джуров към патриаршеския избор на Максим липсват данни. Което не означава, че предположението не е вярно. Когато човек работи само с архиви, базата му е доста ограничена. Но все пак държа фактите да се разграничават от мълвата, тъй като църковния живот в България е наситен с прекалено много слухове, които се опитват да влияят върху процесите, а аз не съм привърженик на подобни практики, пояснява историкът и допълва, че по-важния въпрос в случая е възможното влияние на политиците. От ключово значение в момента е, че за първи път формално държавата няма да се намесва в избора на новия патриарх, или поне аз не мога да си представя, че това е възможно да се случи по начина, по  който тоталитарната държава се е бъркала в предишните избори. А това това действително е огромен шанс! Оттам нататък може само да се спекулира за възможни намерения на сенчести структури, на някакви „сиви  кардинали” да влияят върху този избор. Всеки от нас, естествено, има подобни притеснения, но е все още рано да се дава оценка на това, как се развива ситуацията. Искрено се надявам подобни неща да не се случват, казва Момчил Методиев.
Мълчание или покаяние?
Ако приложим каноничните уставни критерии, всички кандидати за патриарх отговарят на тях, с изключение на двама –Силистренският Амвросий и Николай Пловдивски, допълва изследователят. В изискването за възраст и  архиерейски стаж  се вместват 12 от 14-те митрополити. От тези 12 само един няма принадлежност към ДС. Просто проблемът с агентурното минало е съществен доколкото е свързан с цялостното отношение към БПЦ през комунистическия период както и с факта, че оповестените митрополити запазиха мълчание по този този въпрос, с изключение на някои изолирани мнения. Единственият, който изказа някакво становище, в смисъл на покаяние или на публично извинение, беше американският митрополит Йосиф. Така който и да стане патриарх, проблемът ще продължи да съществува и този проблем просто трябва да бъде изговорен. От друга страна, обаче, изпитвам притеснение той да не се използува като средство в някакви вътрешни битки в БПЦ, признава Момчил Методиев.
Божията промисъл и свободният избор
Колкото до възможни влияния отвън, засега стопроцентово не може да се каже нищо, но като че е все още рано за да се говори в тази посока. Просто всяка спекулация би могла да бъде изтълкувана в крайна сметка като някакъв публичен натиск, което смятам за некоректно. Чуха се вече гласове, които започнаха да оказват натиск в една или друга посока, но съм убеден, че след като притежава сегашния си исторически шанс, ръководството на БПЦ трябва да има свободата да действа възможно най-правилно и самостоятелно срещу всякакви влияния – партийни, сенчести, включително и от чужбина.
Сега е трудно да се каже  кой в крайна сметка ще направи избора за бъдещия патриарх, дали това ще са   ДС-митрополитите, новоизмислените  богати „архонти”, политиците, обикновените православни миряни или Светия Дух, както се изрази наскоро владиката Николай Пловдивски. За мен е важно висшият клир да има свободата  и подкрепата, които да доведат до вземането на едно безспорно и обществено решение. Като вярващи християни, обаче, не бива да забравяме, че все пак има и Божи промисъл! Пример за това е факта, че през тоталитарната 1971 година за патриарх все пак е бил избран човек, който не е бил агент на ДС.  И в това е била голямата изненада! – казва в заключение историкът Момчил Методиев.

Leave a Reply

Your email address will not be published.