МИГРАНТСКИ ПОТОЦИ ПРЕЗ БЪЛГАРСКАТА ОГРАДА?

Razor barbed wire 23.03.2016

„Пуснем ли бежанците, свършваме като държава“, „За мигрантите връщане назад няма. Ще тръгнат през България през май“, „Мигрантският поток се засилва“, „Хилядите мигранти в Гърция ще си пробият алтернативен път през България“ – това са само част от заглавията, които заливат българската медиа през последните седмици. Напрежението беше подхранено и от изявления на някои европейски политици. В интервю за в.“Кронен цайтунг“ австрийският канцлер Вернер Файман предупреди, че се подготвят алтернативни маршрути през България или Италия и призова за своевременни действия. По австрийската телевизия вътрешната министърка Йохана Микл-Лайтнер също допусна, че над милион бежанци могат да се насочат към „транзитната страна“  България след влизането в сила на споразумението с Турция и затварянето на Западнобалканския маршрут към Европа.

Защо плашат народа?

В същото време официална София обяви, че е предприела необходимите действия за справяне с рисковете при евентуално засилване на миграционния натиск. Още в началото на февруари държавният глава Плевнелиев увери, че ситуацията по българските граници е под контрол. Министър-председателят Бойко Борисов в отговор на депутатско питане поясни, че правителството е предприело необходимите мерки в случай на усложнена обстановка на границата, но призна, позовавайки се на МВР, че към момента няма сведения за насочване на бежански потоци през България. „Нещо повече, през февруари и март се наблюдава тенденция към спад на бежанската вълна”, посочи българският премиер. Единствен депутатът Валери Симеонов, съпредседател на Патриотичния фронт, обяви открито в пресата, че бежанската заплаха за България е преекспонирана защото се преповтаряла „ шаблонната теза по аналогия с това, което се случва в съседни държави“, това създавало „чувство за обреченост и апокалиптичност“,  а народът бил „наплашен“.

В търсене на изгубения контрол

Въпросът за управлението на миграционните потоци се оказа ключов аргумент в сключената на 17 март сделка между ЕС и Турция. Специално за Дойче Веле българският външен министър Даниел Митов поясни, че споразумението трябва да позволява на европейските държави да се фокусират върху контрола на външните си граници, да има ясни и точни механизми за контрол върху миграционните потоци и оттам вниманието да се насочи към връщането, репатрирането на движещите се маси от хора. „Тези действия следва да се превърнат в  европейска политика, а не да останат на ниво отговорност на националните държави. Затова връщането на икономическите мигранти трябва да се превърне в европейска политика“, подчерта първия български дипломат.

Весела Чернева, програмна директорка в Европейския съвет по външна политика в София смята, че загубата на контрол /Kontrollverlust/ се е превърнала в стигма за германската канцлерка Меркел именно заради подозренията, че правителството не може да контролира не само границите, но и по-големи процеси. „Всъщност трябва да си даваме сметка, че сделката с Турция е основна крачка в преобръщането на тази перспектива. Спирането на излизащите от Турция, но и връщането на онези,  на които е отказан бежански статут обратно, дава на много европейски политици надеждата да се възвърне идеята за контрол. За г-жа Меркел това означаваше загуба на гласове спрямо предишни години в три германски провинции, както означаваше и възход на една антиевропейска партия, която търси от доста време платформа и тема. Но това е феномен и в други европейски страни“, каза Весела Чернева пред Дойче Веле.

Голямото обезкуражаване

Освен телена ограда по турската граница, електронно наблюдение  и полицейска, а при нужда и военна охрана, България прилага  и набор от други тактики за обезкуражаване нелегалното влизане в нейна територия. Физическото отблъскване на мигрантите обратно в Турция, грубото и нехуманно отношение към тях, физическото насилие, обирите на личните им вещи и пари, напоследък се комбинират с медийна пропаганда. Нейната цел  е от една страна да напомня за нескритата неприязън на българското население към „пришълците отвън“, и от друга  – да им покаже предварително порутените, оставени без осветление и канализация някогашни  казарми, в които им предстои да бъдат настанени ако се озоват  в България. И понеже информацията светкавично достига до отчаяните хора по границите, за тях идеята за придвижване на запад по „българското трасе“ става все по-страховита и  неприемлива. Според Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията и друго е започнало да отказва мигрантите да минават през България.  „Сръбските гранични власти са върнали вече обратно у нас над 200 човека, а може би и повече през  последните дни. И за тях това е ясна демонстрация, че преминаването по българското трасе е  невъзможно. Дори да пресекат нашата територия, съседите ги връщат обратно“, казва Безлов. На въпрос на Дойче Веле дали продължава да поддържа прогнозата си, че със затоплянето на времето пролетния мигрантски поток ще залее България, експертът отговори: „Трябва да видим какво ще се случи, но вече не съм сигурен, че такъв поток въобще ще има. Тези дни в Гърция започнаха да влизат едва по 100-200 човека, а  след споразумението с Турция броят им у нас спадна рекордно, по 20-тина човека на ден, което е ниво от 2014-та година. И въпреки това, ако тези хора не продължат към Сърбия, в България ще останат  6-7 хиляди човека, за които ще трябва да се грижим. А ние имаме капацитет едва за около 10-тина хиляди мигранти“, с тревога признава Тихомир Безлов от ЦИД.

Leave a Reply

Your email address will not be published.