МЕХУРИ ОТ ПОЛИТИЧЕСКОТО ТРЕСАВИЩЕ

Waste water 22.07.2014

Броени часове преди оставката на кабинета „Орешарски“ националното политическо тресавище кипна. Върху неговата застояла  повърхност  започнаха да се пукат обичайните мехури от наслояваната четвърт век дънна кал и във въздуха се разнесе познатото предизборно зловоние на тиня, гнилоч и нечистотии. Отблъскващото явление се наблюдава винаги в периодите на междувластие, когато отиващите си  от държавната трапеза трескаво замитат под килима натвореното от тях, а предвкусващите цикличното пиршество на властта започват да пълнят публичното пространство с ругатни към предшествениците си и да сеят щедро баналните  следосвобожденски обещания за „просперитет и светло /европейско, евентуално!/  бъдеще“.

В лявата част на кипналото блато вече започна тежката междувидова битка за оглавяване на партията-мандатоносител на отиващият си кабинет. След като нейният несменяем цели 13 години  председател реши да трансформира кариерата си в европейска, на партийния ринг се готвят да излязат  поне дузина апаратни боксьори и боксьорки,  които ще се млатят до кръв за „златния пояс“ на предводител на столетницата. Тяхното медийно надвикване вече е факт, но то едва ли ще повлияе върху.решението на червените  кукловоди, които отдавна  са определили  победителя в този пореден партиен „мордобой“.  Това е  фигурата, която най-усърдно и ловко предстои да изпълнява олигархичните команди идващи извън и от страната. А въпросните команди са свързани най-вече с апетитните пари на още по-апетитните енергийни и политически проекти всички, които с упование и евразийска надежда  са вперили поглед отвъд хоризонта на Черно море.

В центъра на тресавището, където обикновено водите са най-дълбоки и коварни, цари привидното спокойствие, осигурявано от прословутата етническа „електорална стабилност“  Което не означава, че след здрач и там не започва интензивно отделяне на миризливи мехури от дънната тиня. Като, например, какво се случва с разследването около бившия заместник-председател на вторият коалиционен партньор подкрепял правителството „Орешарски“, който  в края на миналата година беше уличен  от ДАНС за „евентуално извършено престъпление срещу финансовата и данъчната система на страната“? Какви  са връзките на въпросната формация и нейното ръководство с лицата, които забъркаха най-сериозната банкова и финансова криза в страната от десетилетия насам? Каква е отговорността на тази политическа сила за за правителството, което успя да пропилее  цяла година от битието на едно бедно и обезверено население, сред което е и собствения й  електорат? „Високият наратив“ в отговорите на всички тези въпроси очевидно се съдържа в краткото „пльок“ на поредния зловонен мехур.

Не по-малко „ароматен“ е и въздухът  в дясната част на тресавището, където тези дни  отделянето на газове е  най-интензивно. През гладното целогодишно очакване за връщането си във властта, най-голямата опозиционна партия в парламента заприлича досущ на Чаплиновия герой от филма „Треска за злато“. Помним как тлъстата кокошка от сънят му не можа да го нахрани и в крайна сметка той беше принуден да гризе подметката на кожената си обувка. С пирончетата в нея, барабар. В словесната вакханалия на нетърпеливците сега лесно ще заглуши въпроса кой подписа основния договор за „Южен поток“ и при чие управление провалената КТБ набра най-голяма финансова сила и мощ.  В удобна забрава вероятно ще премине и „ експроприацията“ на близо милиард и половина от парите за здраве на българина, с които финансовият„суперстар“ министър на тогавашното управление се хвърли пълни някакви  други дупки в бюджета на изтърбушената държава. На всичко отгоре никак, ама никак не е важно с кого сегашните опозиционери имат желание да управляват в бъдеще. Важното е кой ще успеят да кандърдисат да им прави компания във властта, което обещава да направи зловонието в тази част на блатото още по-неприятно.

Най-пронизваща обаче е миризмата, която лъха от периферията на политическото тресавище. По  всичко личи, че гнилостните процеси там са най-интензивни, за което красноречиво говорят изявленията на  партийната фауна обитаваща въпросните райони. Тези дниедин изцяло дезориентиран лидер на групировка  успя да илюстрира налудната си  си визия за коалиционното партньорство по следния начин: „Това е все едно нормален мъж в разцвета на силите си да каже, че не иска да спи с Адриана Лима, една от най-красивите манекенки в света“. „Политическото“ сравнение се появи след като същият този екземпляр обяви на всеослушание, че консерваторите в ЕП подкрепяли неговата „номинация за следващ министър-председател на България след изборите на 5-ти октомври“!  Друг подобен индивид, този път от крайнонационалистическа формация и автор на откровено антисемитска литература, също изпусна в атмосферата на местното тресавище подобен миризлив мехур.  В навечерието на евроизборите той се беше докарал до такъв  такъв русофилски екстаз, че пред тв-камери с чупка в кръста разцелува  ръката  на мастит московски певец от еврейски произход в знак на върховната си признателност за неговото  изпълнение на местния шлагер „Моя страна, моя България“…

Така в  дните на предстоящите „ земетръсни“ събития около все още отлаганата оставка на правителството „Орешарски“, на предстоящия служебен кабинет и предсрочния вот на 5 октомври, отделянето на  миязми  от утайките на политическото дъно ще става все по-интензивно и трудно поносимо, още повече, че над тях ще плъзнат и неизбежните досадни рояци на медийните комари.

Затова въпросът как българинът може да ликвидира веднаж завинаги това  отблъскващо огнище на смрад и зараза, което трови живота му вече четвърт век, има един единствен отговор:  като се опита да  пресуши тресавището и засипе гниещата в него политическа тиня.

Това може да се случи единствено ако въпросният българин реши да гласува, при това  – с акъла си! Ако все още такъв му се намира, естествено.

Leave a Reply

Your email address will not be published.