МЕНАЖИРАНЕ НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ

След година и половина публично мълчание, енигматичната за българската политика партия ДПС отново даде признаци на живот. Какво съживи  от политическата летаргия в навечерието на 2011-та формацията на етническите български турци?
Най-лесното обяснение за изненадващото на пръв поглед връщане на ДПС в активния български политически живот е настъпването на  поредната изборна година. Местните и президентски избори, винаги са предоставяли пред формацията на Ахмед Доган възможността да консолидира своя електорат, да потвърди периметъра си в българската политика и да съхрани позициите си във властта. Показателни в това отношение са публикуваните тези дни данни на НЦИОМ, че от парламентарния вот преди година и половина досега  ДПС е запазило 90 на сто от своите подръжници за разлика от осезателния спад в потенциалните избиратели на останалите ключови играчи, в това число и на управляващата партия ГЕРБ.
Избраната от ДПС тактика за връщане на политическата сцена въпреки наследството от зулумите тройната коалиция и привидния натиск върху лидера Ахмед Доган за неговите  хонорувани за милиони консултантски практики, говори недвусмислено, че моментът за поредната офанзива е настъпил.  Или по неотдавнашното определение на  един от най-артикулираните депутати и заместник-председател на партията Лютви Местан, зрелостта на Ахмед Доган и ДПС се измервала с умението „в аванс да четем посоката на необходимата за България политика”.
Левантийските политически търговци
Първият абзац от въпросното предизборно „четене” се оказа предпазливия флирт с десницата, която според ДПС  в перспектива имала по-голям потенциал. Успоредно с този „иширет” на дясно,  движението обяви, че ще подкрепя реформите на кабинета, като по този начин отговори на подадения от премиера Борисов „нишан”, че за скандалния хидропроект „Цанков камък” били виновни БСП и НДСВ, но не и ДПС,  и то при положение, че делото срещу неговия лидер още не е приключило във Върховния административен съд. Междувременно прокуратурата върна за доработване доклада на данъчната служба за имотите на Ахмед Доган, а видимо режисираният медиен скеч за вътрешнопартийно неразбирателство около изявлението на депутат от ДПС по контролиран от неговата партия местен тв-канал, че движението било за пълна лустрация, а неговия лидер с агентурни псевдоними „Ангелов”, „Сергей” и „Сава”  бил готов да напусне политиката ако се тръгне в такава посока, следваше да подскажат колко петимни за предизборен „достолук” вече са и управляващите, и техните довчерашни политически противници.
Магията на гледаните вече  филми
Ако се съди по моментните социологически сондажи в края на 2010 година, които говорят за намаляващата подкрепа за ГЕРБ, октомврийските президентски избори догодина много трудно ще бъдат спечелени от кандидата на управляващата партия на първия тур. При такова положение подкрепата на 600-хилядния непоклатим и послушен електорат на ДПС се превръща в ключов фактор за успеха на всеки кандидат, достигнал до балотаж. Този факт  е известно не само на всички управляващи от 1989 година досега, но той е и фундамент на политическата тежест  на ДПС. И на неговия неизменен лидер, който преди година и половина, в навечерието на последния парламентарен вот, публично беше заявил: „Мога много работи, включително да управлявам и да управлявам тези, които управляват”, а през лятото в една от редките си публични изяви разви тази своя мисъл с категоричното „Без ДПС страната не може да се управлява”.
Което е на път да получи своето поредно потвърждение…

Leave a Reply

Your email address will not be published.