МЕЖДУ КАМАРЦИ И КАМЕРЪН

Изборният успех на лидера на британските консерватори  и нов премиер на Обединеното кралство Дейвид Камерън породи през седмицата и в България носталгични партийни емоции.

Какво представлява несъстоялият се български консерватизъм?

Само ден след връщането на торите във властта, към новият британски министър-председател полетяха две знакови поздравителни телеграми. Едната беше от премиерът Бойко Борисов, в която освен протоколните любезности се изтъква желанието „между нашите правителства да бъде установено тясно сътрудничество на основата на тяхната принадлежност към дясноцентристкото политическо пространство в Европа”. Подател на другия поздравителен „адрес” логично се оказа лидерът на партията РЗС Яне Янев, който в своя неповторим стил приветства „най-младия от почти 200 години министър-председател на Великобритания” от  „единственият български политически лидер, който е имал удоволствието да се срещне” с него, сиреч, самият Янев.
Което, естествено, не е вярно, тъй като доста преди политическата закачка на британските консерватори с РЗС около миналогодишните избори, срещи с тогавашния лидер на опозиционните тори Дейвид Камерън и негови представители, имаха и други фигури от местното партийно гъмжило.

„To be, or not to be…”

Един от тях беше бившият президент и някогашен лидер на СДС Петър Стоянов, който тези дни със съжаление си припомни в печата пропуснатата възможност през 2007 година да закачи синята партия за току-що основаното от Камерън и тогавашния чешки премиер Мирек Тополанек  „Движение за демократични реформи”. Опитът предизвика гневът на Европейската народна партия и след остри полемики в крайна сметка доведе разкаяние на бившия призидент и подписване на клетвена декларация за лоялност към европейската десница. За спомен остана само общата снимка на тримата учредетили.
Година след това в Париж, на среща на основания от Тачър, Кол и Буш десен „Международен демократичен съюз”, поредният лидер на СДС Пламен Юруков в присъствието на Никола Саркози също разговаря с Дейвид Камерън за т.нар.”нов европейски консерватизъм”. Отново напразно, тъй като и той, преждевременно и шумно,  се прости с поста си на „Раковски” 134.
Истина, обаче е, че Яне Янев  и неговият доскорошен сподвижник Димитър Абаджиев, действително бяха приети миналата година в Лондон от лидера на британските тори в рамките на двустранните срещи, които Камерън организираше с представители на други европейски консервативни партии. Всъщност тогава от РЗС се очакваха 3-4 евродепутати, необходими за сформирането на нова консервативна група извън ЕНП, като изискването беше евродепутатите да бъдат от поне 5 европейски държави. С пълния си провал на евровота партията РЗС престана да представлява интерес за британските консерватори и пое пътя към своя неизбежен разпад.

Милко Кавалджиев или Лучано Павароти?

В началото на тази година новият български премиер Бойко Борисов предвидливо успя също да се представи на британските консерватори. По време на официалното си посещение в Лондон през януари той беше приет от първия заместник на Камерън и вече нов външен министър Уилям Хейг, от когото получи уверения, че торите няма да включват в предизборната си кампания въпроса за запазване ограниченията за български работници на Острова.  Както личи от изпратената до Дейвид Камерън поздравителна телеграма, кабинетът на ГЕРБ акцентира върху сътрудничеството в „дясноцентристкото политическо пространство в Европа”.
Една от често цитираните мисли на Уинстън Чърчил е, че „политикът трябва да може да каже какво ще стане утре, следващата седмица, следващия месец и следващата година. И да може след това да обясни защо не е станало”. Днес българските „пишман” консерватори дори и не се опитват да дават някакво обяснение за краха на опитите за създаване на модерен български консерватизъм.  Неотдавна в анализ на авторитетно седмично списание беше отбелязано, че „припознаването на Яне Янев за консерватор изглежда като да объркаш чалга-изпълнителят Милко Кавалджиев с Лучано Павароти”.  Доста точно казано за местни политици, които редовно покриват на конски тръст идейното разстояние между Камарци и Камерън.
Без значение дали от Долно или Горно Камарци.

One thought on “МЕЖДУ КАМАРЦИ И КАМЕРЪН

  1. Емил Василев

    Мисля, че сам си противоречите. Уж се пазите да не ви заподозрат в симпатия към РЗС. Хем доста често във вашите коментари споменавате как РЗС единствено това, само РЗС онова… Например в друг ваш коментар заявявате, пак с максимално дистанциране, че само РЗС заклейми свастиките на еврейското училище в София. Аз лично не знам кой е Милко Кавалджиев, но знам кой беше Лучано Павароти. Така че, като човек с консервативни разбирания, не мога да схвана намека. Но нищо, сигурно хората с неконсервативни разбирания са схванали за какво иде реч. Г-н Папакочев, това, че някой ви нарича хомосексуалист не значи, че сте такъв, нали? Ако някой казва за вас, че за този коментар ви е платено от “Наглине” с парите от отвличанията, не значи, че това е така, нали? Престането с провинциалното си поведение. Ако харесвате РЗС, кажете го направо. Защото май доста станаха нещата, дето само РЗС това, само РЗС онова. Апропо, само РЗС е поканена от Камерън на консервативната конференция в Бирмингам през есента. Да не забравите да уведомите Милко Кавалджиев.

Leave a Reply

Your email address will not be published.