„МАГИЯТА” НА БОДЛИВАТА ОГРАДА

IMG_0114 30.10.2013  Ще спре ли новата телена ограда край Елхово потоците от имигранти? А каква е гаранцията, че Южното българско черноморие няма да заприлича на остров Лампедуза?

В средата на октомври  кабинетът на Пламен Орешарски реши да осъществи една от най-екзотичните идеи на своите предшественици от ГЕРБ и най-сетне

Елхово. През 2011 година тогавашният земеделски министър Мирослав Найденов, подплашен от няколкото случая на болестта шап в крайграничния район, почти беше внушил на правителството идеята си да спира болните четирикраки нарушители от Турция с подобно 270 –  километрово заграждение от бодлива тел. Дали поради острото недоволство на турските „комшии”, дали  28-те  милиона лева от бюджета или благодарение на просветналия в крайна сметка разум, проектът тогава не беше осъществен. Днес специални военни машини вече разчистват трасето до граничната полоса, където ще бъде опъната 30-километровата телена мрежа предназначена да възпира  търсещите подслон бегълци от войната в Сирия и присламчващите се към тях имигранти от други страни. Според сегашният заместник-министър на вътрешните работи Васил Маринов съоръжението, което щяло да струва около 5 милиона лева, нямало идея да връща бежанците, а само да ги пренасочва към ГКПП Свиленград.

Добросъседски и приятелски отношения

При посещението си в Анкара тези дни  шефът на българската дипломация Кристиян Вигенин е запознал своя колега Ахмет Давутоглу  с решението за изграждане на „временни инженерни съоръжения” по общата граница в района на Елхово, но от  официалното съобщение на българското външно министерство става ясно единствено, че турската страна е изразила готовност за „съвместни инициативи” за подобряване на наблюдението и ситуацията с миграционния натиск по общата граница. По този повод говорителят на МВнР в София Ивайло Кашканов припомни на  ДВ, че всяка държава има легитимното право да охранява границите си и поясни, че турската страна е проявила разбиране към проблема и за необходимостта от общи действия по него. Турската страна има  своя гледна точка по въпроса, но важното е, че е постигнат дух на сътрудничество около неговото решаване. Говорителят допълни, че  работата на смесената Българо-турска гранична  комисия, създадена след спогодбата от 1967 година, ще бъде възобновена и нейните задачи са да   бъдат предотвратявани гранични инциденти, поддържане на общите гранични съоръжения – пирамиди, знаци,  управлението на ГКПП-тата и други. Сиреч, става въпрос за  кръг от въпроси, свързани с намаляване на имиграционния натск, а не е само за телената ограда, поясни Ивайло Кашканов.

А ако имигрантите тръгнат по море?

                   За съжаление опитите да получим мнение и от  Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР, която е главен изпълнител на „теления” граничен проект, се оказаха безуспешни поради „огромната заетост на всички нейни експерти”.  В замяна на това Енчо Господинов,  специалнен съветник на еврокомисарката  за международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи Кристалина Георгиева и известен журналист-международник сподели за ДВ, че  като свидетел през годините на построяването на много огради и стени не смята, че те имат голям ефект. Господинов сравни потоците от бежанците с огромни вълни от вода, които винаги намират пролуки откъде да преминат. Ако ролята на новата телена преграда край Елхово е да насочва  бягащите от войната към хуманитарните органи, тогава може би издигането й  е оправдано,  а такова е и мнението на комисар Георгиева. Но ако участта на тези хора се влоши или в резултат на т преградата започнат да се обогатяват разни каналджии, тогава нейния смисъл се губи. А и каква е гаранцията, че отчаяните бегълци няма да потърсят обходни маршрути по море и ситуацията няма да заприлича на онова, което сме наблюдавали в Куба или се случва сега край италианския остров Лампедуза, пита риторично Енчо Господинов?

                  Шенген и телената ограда

                     В началото на 2011 година  списание „Икономист” констатирайки, че имигрантите избягват турската граница с България беше прогнозирало, че „това ще се промени, ако тази страна бъде допусната в Шенген”. Сега, въпреки значително променената ситуация, все още недоумение будят въпросите защо след като техническата готовност  на страната за зоната беше потвърдена от ЕК,  нейната „зелена” граница продължава да е предпочитан маршрут за нелегално преминаване или как  обикновена телена ограда би могла ефективно да спре или да пренасочи имигрантските потоци?  И друго –  самият подход на властите към търсещите убежище в България хора също поставя въпроси. Преди броени дни в открито писмо до властите с копие до Върховния комисариат за бежанците към ООН,  БХК цитира  направени от отговорни правителствени служители изявления за изграждането на центрове за бежанци от затворен тип, вдигането на ограда по границата и предоставянето дактилоскопичните отпечатъци и биометрични данни на търсещите закрила на посолството на Сирия в София, посочвайки, че всичко това  противоречи на Закона за убежището и бежанците, както и на две важни директиви на ЕС по този въпрос.

Публикации в български медии вече показаха, че жителите на крайграничните райони са скептичниза ползата от новата  ограда. Единствените ентусиасти на идеята за „кльонове” с бодлива тел са крайните националисти и някогашните граничари. Онези с кучетата и автоматите „Шпагин”, които  разстрелваха преди полосата  бегълците от „социалистическия лагер”  и  получаваха за  награда  десетдневен домашен отпуск.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *