ЛОЯЛНОСТТА И РАЗКЪРВАВЕНИТЕ НОСОВЕ

.!.

В началото на седмицата започна вторият рунд от тазгодишния изборен боксов мач в България – кампанията за депутати за 41-тия парламент. Много от участниците в схватките са с неясен идеен профил и съмнителен политически морал.
Само за 48 месеца седемте парламентарни групи на 40-тия български парламент набъбнаха с две нови, а от избраните с пропорционалните листи 240 депутати, в крайна сметка 18 се оказаха независими. За същото време политическото пространство се самопреструктурира така, че с малки изключения/ главно на ДПС и БСП/ съставът и окраската на отделните партийни формации се промени почти неузнаваемо. От 53-мата първоначални народни представители от НДСВ до края на мандата оцеляха 35, а останалите се пръснаха към новозъздадената „Българска нова демокрация” и ГЕРБ. Кресливата „Атака”, която влезе в 40-тия парламент като коалиция с 21 народни представители, се редуцира до 12 членове, а останалите бяха прогонени и набързо смениха възгледи и цвят.
Особено „впечатляващи” се оказаха трансформациите в опозиционната десница. От 37-те депутати от ОДС и ДСБ накрая останаха 27 човека, като десет станаха независими или преминаха на

„отсрещната страна на линията”, както на Запад наричат смяната на партийната принадлежност
.

Другата дясна парламентарна група – БНС направо се разпадна и беше заличена, а нейните отломки създадоха безрадостно-еклектичния образ на формации като „Лидер”, „Движение Напред” и, естествено, на РЗС.
За сравнение може да се посочи, че в сегашната Камара на представителите на американския Конгрес партийната си принадлежност са сменили 4 -ма, а в Сената – петима избрани представители, а през 2005 година само 7 британски парламентаристи са преминали от една в друга партия. При това с ясното съзнание, че подобно решение почти сигурно представлява край на тяхната кариера.
Историята на политическата акробатика в България е дълга и, общо взето, отблъскваща избирателите, които трудно приемат „несъгласията” на дезертьорите с водената от партийните лидери политика. При Иречек в Прага, българският литературен архитип бай Ганьо изплаква най-точно

нагласата на партийния хамелеон:

“И едните и другите са маскари. Не се рита срещу ръжен… Не си ли с тях – спукана ти е работата.” За да си осигурят един /или поредния/ мандат с произтичащите от него благоденствие и власт, местните партийци са готови на всичко, далеч от всякакви понятия за чест и морал.
Стартиращият тежък боксов мач на новата предизборна кампания ще бъде изпълнен с популизъм, с уверения за прегърнати нови ценности, с клетви за праволинейност и лоялност, с множество непозволени удари и обичайните мръсни трикове. Едва ли, обаче, при болката на ударените кокалчета, ритници отзад и разкървавени политически носове, на някой ще му мине през главата как така една Меглена Кунева спечели почти мажоритарно мястото си в ЕП без лични нападки и единствено с позитивна експертна кампания? И защо избирателите, всъщност, безапелационно й повярваха?
За повечето локални политици отговорът ще е труден, почти непостижим. А той е повече от елементарен – заради лоялността към политическата й формация и най-вече – към избирателите.

Leave a Reply

Your email address will not be published.