КОРУПЦИЯТА КАТО БИЛБОРД

Според огласения в навечерието на европейския вот доклад на международната неправителствена организация „Прозрачност без граници” за България, след съдебната система, първенството по корумпираност се води от политическите партии, парламента и публичната администрация.
На кои въпроси около кампанията за евровота отговарят тези констатации?
Освен ожесточена, „увертюрната” за парламентарния вот кампания на евроизборите,  се оказа и впечатляващо скъпа. Още през април кабинетът отпусна за целта 7 милиона евро, което е с 10 на сто повече от средствата за евровота през 2007 година. Известно е също, че на предишните избори за депутати в ЕП и общинари само БСП беше изразходвала в кампанията си близо 5 милиона евро, а опозиционните партии хвърлиха за надпреварата тогава два пъти повече средства от предходния парламентарен вот.
Очевидно изборните кампании стават все по-разточителни, а макар и в криза, цените на медийните, социологическите и ПР-услугите растат главоломно, като далеч надвишават регламентираните. Срамната търговия с купуване на гласове също е в пълен разцвет. Въпреки това в изборната мелница продължават да се изливат огромни средства с незнаен, за най-бедните избиратели в ЕС, произход и още с по-неясно предназначение.

Многобройни, скъпи и отблъскващо примитивни като послание билбордове

съпровождат пътуващите по пътищата в продължение на десетки километри, а пасажерите от градския транспорт отдавна получават нервни тикове от изскачащите на всяка спирка огромни изображения на зализаните самодоволни физиономии на постоянните кандидати за заплатата от 8 хиляди евро на месец в Страсбург,  или от стряскащата длан на един изцъклен фанатик, която сякаш се готви да ти зашлеви шамар. Жалки в своята глуповата наивност видеоклипове час по час обливат екрана на големите телевизии в неприлично скъпия праймтайм, а „авторитетни” социологически сондажи, където величината на отчетената електорална подкрепа за дадена партия е право пропорционална на броя на хонорарните нули пълнят страниците на печата и Интернет.

Възниква въпросът кой и как, всъщност, финансира всичко това?

Данъкоплатците, „черните” партийни каси или могъщите финансови спонсори, които с досада наблюдават предизборното боричкане?
Отговорът е даден от „Прозрачност без граници”, които отново/ за кой ли път!/ отчетоха, че корупционният комплекс „правосъдие, политически партии и публична администрация” е разял обществената тъкан на държавата до степен, в която тя се е превърнала в тежък проблем не само за собствените си граждани, но и за целия ЕС, че институциите, които следва да контролират почтеността на тези средства са хронично парализирани , че  сравнението на корумпирана България с държави като Монголия, Сенегал и Уганда е не само национален, а и европейски позор.
„И какво от това? Голяма работа!”, биха отвърнали онези от билбордовете. И със сигурност ще го кажат. Но след изборите.

Leave a Reply

Your email address will not be published.