КОНТРОЛИРАНО ЕТНИЧЕСКО НАПРЕЖЕНИЕ?

Гибелта на двама младежи от село Катуница, приписвана на местен цигански барон, очаквано детонира трупано от години напрежение между етносите в големите български градове. За кого, обаче, са изгодни подобни опасни конфликти?
Официалното начало на предизборната кампания за президентския и местен вот в България, който отсега личи, че ще бъде особено ожесточен, показателно съвпадна с вълненията в пловдивската Катуница. В рекапитулацията на сблъсъка досега влизат двама мъртви младежи от селото, заподозряна в поръчителство на убийството на единия ромска фамилия на ноторно известен в подземния свят тартор с „владетелска” титла и пищно криминално досие, изпочупени от разгневени местни жители луксозни автомобили на циганското семейство, подпалени пред благосклонния поглед на многобройните полиция и тежко снаряжена жандармерия от тутакси придошли в селото екзалтирани футболни запалянковци кичозни къщи на ромския тартор, опити за прехвърляне на конфликта в ромските  квартали на Пловдив, видимо активизирани националистически формации в страната, репресии и заплахи срещу роми в големите градове, кризисно посещение на премиер и президент в  Катуница за овладяване на ситуацията, изясъвместни изявления, че конфликтът бил „персонален”  и  че „най-лошото сега е да се етнизира предизборната кампания”.
Предизборен царски инструктаж
Междувременно в нагла медийна изява по телефона, старателно укриваният от властите потърпевш ромски „владетел” направи удивително признание, което странно защо мина незабелязано. Той изплю камъчето като каза, че неговите хора в микробуса-убиец постоянно идвали в селото за да го питат „какво става с изборите”. Та на  път за поредния инструктаж при повелителя на ромските гласове, те прегазили умишлено 19-годишния младеж пред очите на собствения му баща и  други свидетели. Което удивително напомня за случая през 2005 година, когато също в навечерието на парламентарните избори и до днес неидентифицирани роми нахлуха в заведение в столичния квартал „Захарна фабрика” и без конкретен повод пребиха до смърт с метални пръти 53-годишен професор историк. Няколко денонощия тогава кварталът също беше под полицейска обсада, горяха автомобилни гуми, а бръснати щурмоваци от формациите на крайните националисти бойко демонстрираха пред тв-камери своя етнически гняв и предизборна готовност. Само две години по-късно, отново непосредствено преди местните избори през септември 2007-ма, емоциите пак лумнаха  когато близо  200 роми нахлуха в бившите Виетнамски общежития в софийската „Красна поляна” за да си отмъщават уж на  някакви заплашващи ги скинари
За кого е изгодно?
Въобще взривовете на етнически напрежения в българското общество, при които се намесва полицията, обикновено съвпадат с предстоящи избори. Не е тайна, че ромските гласове са ключово важна в местните политически порядки стока, а тази стока, както вече говорят редица факти, ще има особено важно значение за двойния вот през октомври. От една страна повишаването градуса на етническото напрежение ще облагодетелствува малките и периферни партии, които зад крайните си лозунги и екстремистки действия с расова мотивация се опитват да привлекат емоциите на най-засегнатите от безконтролната престъпност /в това число и ромска!/ слоеве на електората. От друга провокирането на етнически сблъсъци вдига сериозно цената на поставените върху предизборния тезгях ромски гласове. От което бедните мургави обитатели на крайградските гета едва ли ще забогатеят, но със сигурност след изборите за пореден път ще цъкат с уста пред новите луксозни лимузини и великолепни малки дворци на своите тартори.
Да ти скроят европейската шапка
Както обикновено и този път властите се зарекоха да разкрият причините и истинските виновници за престъплението в Катуница, но е твърде вероятно  то отново да се окаже поредна контролирана акция. Разкритията може  и да видят бял свят някой ден, но това едва ли ще се случи преди 23 октомври. Дотогава, превъзбудени от изборната еуфория лудите пак ще се налудуват, умните ще се наумуват, а Европа ще продължи иронично да крои шапката на станалата прословута местна демокрация и на нейните порядки.

Leave a Reply

Your email address will not be published.