КОЙ ЗАЩИТАВА ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ В БЪЛГАРИЯ?

Приетият тези дни Закон за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност продължава да бъде стои във фокуса на общественото внимание в България.  Мнението на двама известни български юристи и правозащитници – Михаил Екимджиев и Йонко Грозев  – по някои спорни въпроси в документа:

Биха ли оправдали днес американският посланик  и неговите европейски колеги в София снимането от въздуха на подозрителни имоти на заможни българи и показването им по медиите като ПР-мероприятие за предстоящи действия по силата на новоприетия Закон законфискация на незаконно придобито имущество? През 2010 година българските данъчни власти с участието на централни медии осъществиха такава акция. Ще бъдат ли допустими подобни действия  и по силата на новия закон?

Според адвокат Михаил Екимджиев дипломатите биха оправдали подобни действия доколкото това се случва с българите, а не с техни съграждани. Вероятно за тях това е едно връщане в романтични исторически времена, когато в техните държави са се утвръждавали някои основни правни принципи, прецеденти и понятия, смята юристът. Във всички случаи за тях това е екзотично и забавно, просто защото то се случва с нас, за сметка на нашите права – просто те виждат раждането на демокрацията в действие. За пример той припомня популярния тв-сериал за „Д-р Куин-лечителката”, който показваше как подобни процеси течаха в САЩ преди приблизително 150 години и признава, че също би се забавлявал като дипломатите, ако можеше да наблюдава отстрани държава с черти на страна от Третия свят. Трябва да се има предвид, че за разлика от САЩ и Западна Европа правната уредба на частната собственост в България е различна, отбелязва правозащитникът, но подчертава, че нито правната система, нито гражданското общество в традиционните европейски демокрации би допуснала воайорството представители на властта с вертолети да заснемат от въздуха частни имоти. Това е брутално нахлуване в защитеното от всички европейски конституции и от европейската Конвенция за правата на човека право на личен живот, на неприкосновеност на жилището, е категоричен Екимджиев. Безобразието, извършено от данъчните власти в България през 2010 г. под аплодисментите на част от населението, често пъти „улавяше” в кадрите си живи хора в реално време, които се намираха в дворовете на своите къщи. От въздуха се заснемаха не само сгради, там се виждаха разпознаваеми хора, идентифицираха се елементи от личната им собственост. Тогава медиите дори посочиха конкретни граждани, чиито имоти бяха публикувани на челно място като собственост мафиоти, като незаконно придобито имущество. По-късно тези хора представиха пред същите медии своите данъчни декларации, резултати от данъчни проверки, доказателства, че всичко при тях е редовно и законосъобразно, но не получиха дори и едно „извинявайте” от техните страници. За съжаление засегнатите не посмяха да предявят съдебни искове в тази насока. Когато една медия действа с разрешение на държавата, по-голямата юридическа отговорност е на държавата, а отговорността за неспазване на етичните журналистически стандарти тежи върху медиите. Аз разбирам „хъса” на журналистите да отразяват подобни акции, но в случая преди две години те бяха въвлечени в еедна нелепа ПР-акция и тогава не застанаха на страната на гражданското общество, уверява Михаил Екимджиев. Защото информация поднесена като: „Ето ги имотите на мафията, на богатите, които ще бъдат разкулачени и имотите, които ще бъдат конфискувани” естествено би накарала половината българи днес да ръкопляскат не само на снимките от хеликоптерите, но дори ако отгоре беше стреляно по такива имоти!
Според юристът Йонко Грозев самото снимане на имоти едва ли е проблемно ако липсват идентифициращи данни за собствениците или за  друга информация, която е лична по същество. Проблемът се съдържа в това доколко новоприетия Закон за гражданска конфискация може да бъде инструмент за борба с организираната престъпрност и корупцията или той е един много по-мащабен проект за преразпределяне на собствеността на гражданите, пояснява Йонко Грозев.
Конфискацията като  касичка-прасенце
Какви потенциални заплахи за правото на частна собственост и свободно предприемачество са заложени в новоприетия Закон за конфискацията? Възможно ли е той да се превърне в рутинен инструмент единствено за попълване на държавния фиск?
Михаил Екимджиев  се опасява, че подобен закон може да бъде употребяван от хората на власт в зависимост от техните моментни приоритети. Ако трябва да дискредитират свой опонент, те могат да насочат закона към него, ако решат да запълват фиска, те ще направят и това, макар че чисто технически това би било доста по-трудно и бавно, допуска правозащитникът.  Тези имоти няма да може да бъдат толкова бързо осребрени от една страна, а от друга след време предстоят сериозни тежки осъдителни решения на съда в Страсбург и след 7-8 години от чисто фискална гледна точка конфискациите ще са контрапродуктивни, тъй като загубите ще са повече от приходите. Екимджиев е обезпокоен, че новият закон е инструмент, който може да служи  и за политическа саморазправа с неудобните – всеки прокурор би могъл в реално време, за няколко минути, да предприеме действия срещу мен и вас! Без да носи персонална отговорност и без да излага същински мотиви той може да образува дело, например, за „убийството на Джон Кенеди”. Задействаната автоматично процедура на наказателното производство стига до предвидената в закона комисия, която няма правомощията да преценява доколко искът е свързан със здравия разум щом идва от прокуратурата, и нейните членове започват конфискационно производство срещу всеки от нас! Оттук нататък ако сте купили къща или апартамент преди 15 години, например, ще трябва да доказвате произхода на средствата за тяхната покупка, които може да са кумулирани много преди този срок и така нещата стават абсурдни, пояснява Михаил Екимджиев.
Юристът Йонко Грозев също не смята, че новоприетия закон може да се превърне в източник за попълване на фиска. Той се позовава на българската практика, която  показва, че от приложението на подобни закони много трудно се получава каквото и да е реално имущество. Обикновено се конфискуват имоти, но те се реализират много трудно защото рядко се намират купувачи за тях. По-вероятно, според Йонко Грозев, е всъщност държавата да харчи допълнителни пари за управление на такова конфискувано имущество.

Конфискация или експроприация?
В Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, както и в правото на ЕС е посочено, че „всяка намеса в собствеността трябва да е пропорционална”. Как се урежда този въпрос в новия Закон за конфискацията?
Юристът Йонко Грозев определя намесата в собствеността като централен спорен момент и основен аргумент на критиците на новия Закон за конфискацията. Според него  е ключово важно при оценката за пропорционалност е конфискацията да се основава на твърди доказателства, че имуществото наистина произхожда от престъпна дейност. Българският закон, за разлика от аналогични закони в Европа и САЩ, не изисква доказването на такава връзката. Потенциално подобна липса създава предпоставки за нарушаване на това право. Възможно е в някои от случаите да има такива доказателства, но те не са част от процедурата, уточнява Йонко Грозев. Поради което  и съдът, който ще постановява конфискация, няма да следи дали има доказателства за престъпен произход на имуществото, дори е  възможно да се стигне до конфискация без наличието на доказателства в определени случаи.
Правото на собственост не е абсолютно право, ограничения в него са възможни. Навсякъде по света съществуват разумни ограничения и въпросът е доколко те са пропорционални. Практиката в Западна Европа и юридическата защитата на човешките  права  сочи, че за да бъде пропорционално конфискуването на имущество по гражданско-правен ред трябва да има данни, че то има престъпен произход, е категоричен Йонко Грозев.
От своя страна Михаил Екимджиев припомня, че членките на Съвета на Европа, ратифицирали Конвенцията за правата на човека и основните свободи, са длъжни да се въздържат от намеса в гарантираното от националните конституции и Конвенцията право на собственост и само в изключителни случаи, и то при спазване на изискванията за необходимост и пропорционалност на намесата, сиреч когато е държавата е доказала престъпление при придобиването на въпросната собственост или някакви тежки нарушения, само тогава, при това по изключение, властите могат да интервенират. Но далеч не грубо и поголовно! Бих разбрал държавата, ако констатирайки несъответствие в доходи и приходи по нейна доказателствена тежест наложи някаква допълнителна санкция, но не да се отива към експроприация, защото това е пролетарски подход, това просто не е цивилизовано, се възмущава правозащитникът.  Затова твърдя, че в конкретния случай става въпрос за посегателство срещу свободата. Тази свобода преди всичко предполага икономическото  обособяване на гражданина от държавата, тя е мислима само на базата на частната собственост която е защитена, а не застрашена от държавата, както е в Европа и САЩ, е убеден Михаил Екимджиев.

Leave a Reply

Your email address will not be published.