ИКОНОМИКАТА, БЪЛГАРИНО!

Тревожни ли са данните за стагнация на българската икономика през първото тримесечие на годината? Възможно ли е през следващите месеци страната да изпадне в рецесия?Как кризата в Гърция би се отразила на българската икономика?С тези въпроси Георги Папакочев се обърна към Десислава Николова от Института за пазарна икономика/ИПИ/ и Лючезар Богданов от изследователската компания „Индъстри уоч”:

Десислава Николова е убедена, че публикуваните преди няколко дни данни на националната статистика са най-доброто, на което България е можела да се надява за първото тримесечие на годината. Преобладаващите очаквания бяха, че подобно на европейската и българската икономикаще се свие, тъй като традиционно тя реагира на това, което се случва в Западна Европа, със забавяне от около 3-4 месеца. В този смисъл данните са по-скоро положителна изненада, макар че в никакъв случай не би трябвало да се радваме на стагнацията, която не е добър икономически феномен, отбелязва Николова. От своя страна Лъчезар Богданов допълва, че трикратните вече низходящи корекции на очаквания растеж в България са резултат от все по-негативните оценки на шансовете на Европа като цяло да възстанови устойчивия си растеж. В много страни отчетения през 2010 година растеж всъщност е бил растеж „на заем”, сиреч резултат от хвърляне на огромни държавни ресурси в икономиката, но този растеж не е устойчив. В момента, в който дълговите пазари отказаха да финансират правителствата на тези страни, когато зейнаха големите дупки в банковите баланси на Испания, Португалия, Италия се видя, че са нужни доста по-дълбоки реформи, констатира икономистът.

Над или под еднопроцентовата летва?

Основният двигател на българската икономика в началото на тази година е увеличеното вътрешно потребление, отчита Десислава Николова и пояснява, че неговото нарастване на тримесечна и на годишна база се дължи както на част от индивидуалните харчове на домакинствата, така и на правителственото потребление. Така в година с изключително високи рискове от международен характер, след период на дългова криза и покачване цените горивата, страната не се стреми към бюджетни икономии, а в същото време е заложила прогноза за свиване на бюджетния дефицит. Фактът, че бюджета е изготвен при относително висока прогноза за 2.9 на сто растеж и въпреки уверенията на финансовото министерство, че той би издържал дори при 1 процент, липсват разработени сценарии за това как би се „вързал” бюджета при растеж под въпросния процент и това предизвиква безпокойство. Просто липсва един по-негативен сценарий, който самата ЕК залага в най-новата си прогноза от 0.5 на сто растеж, и който би поставил бюджета пред много сериозно изпитание, отбелязва експертката от Института за пазарна икономика.

Лъчезар Богданов припомня, че в бюджета има известен буфер, който би не би позволил да се стигне до увеличение на дефицита при по-нисък от официално заложения растеж от почти 3 на сто, но въпросът остава отворен ако в Европа се стигне до някакъв по-грандиозен катаклизъм и оттам към срив най-вече на експортно ориентираните фирми в България, които работят за други държави.

Инфлация, дефлация, рецесия

Възможно ли е през втората половина на тази година България да изпадне в рецесия? Какви биха били евентуалните последствия от подобен сценарий?

Десислава Николова смята, че не само през втората половина, но и във всеки един момент България може да изпадне в рецесия. Според нея страната не е извън зоната на опасност, а точно обратното – рисковете пред икономиката се увеличават постоянно. Трябва да се има предвид, че оповестените тези дни статистически данни са експресни оценки, които винаги подлежат на сериозна ревизия. В продължение на две тримесечия – последното за миналата и първото за тази година – се наблюдава свиване в номинална стойност на БВП и това, което спасява страната от рецесията е т.нар.”дефлатор” на националната статистика, който се изчислява по сложна методология. Този дефлатор е отрицателен както за последното тримесечие на миналата година, така и за първото през тази година. Със сегашните си данни националната статистика ни казва всъщност, че в България има дефлация, но ако се видят всички други индикатори за инфлация – цени на производителите или цени на различните стоки и услуги – се вижда, че това не е така. Очевидно съществуват съответните въпросителни за това дали статистиката е достатъчно качествена и дали наистина българската икономика още се държи на повърхността или вече е в отрицателната зона, отбелязва Десислава Николова от ИПИ.

Лъчезар Богданов също допуска възможността от изпадане в рецесия и единственото, което България превантивно може да направи е избирането на политики, които да подпомогнат местния бизнес, а тези, които искат да правят бизнес в страната да се чувстват малко по-малко зле в в нея, отколкото другаде в Европа. Ясно е, че независимо от кризата бизнес ще продължи да се прави, важното е България да е от тези страни, където той ще се чувства по-добре и това е единствения ни шанс, отбелязва икономистът от „Индъстри уоч”.

Ракия или узо?

Как евентуален фалит на Гърция би се отразил върху българската икономика? Ще загуби или ще спечели България от подобно развитие?

Десислава Николова съобщи, че експертите в ИПИ са започнали такова обширно изследване. Известно е, че Гърция традиционно е в първата петица търговски партньори на България, а и гръцките фирми, които работят в страната не са малко. В много български райони, в това число погранични, тези фирми са основни работодатели, сиреч съществуват съответни ефекти върху местния пазар на труда. Гърците съставляват едни от основните входящи туристически потоци към България и интересното е, че през последните няколко години в периода на гръцката криза, тези потоци се увеличават и това показва как сравнително ниските цени в България привличат обедняващите гърци. Икономическият „ефект на заместването” подсказва, че вероятно страната ще изпита известен положителен ефект по линия на туризма.

Банките и политическите изкушения

По въпроса за дъщерните компании и клонове на гръцките банки в България, Десислава Николова отбелязва спокойствието до момента от страна на българските фирми, както и липсата на откроена тенденция на изтегляне на депозити и други активи от тях. Тъй като те са самостоятелни юридически и счетоводно дружества спрямо техните компании-майки в Гърция, смятам, че на този етап българската общественост ги възприема като едни стабилни елементи на българската банкова система, подчертава Николова. Няма и причина това да не е така, защото депозитите на български граждани и фирми в тези банки са гарантирани от българския закон за защита на влоговете, който предвижда едни високи нива на защита и овъзмездяване в случай, че някоя от тези банки започне да изпитва трудности. Но важното е, че техните показатели не се влошават и в обозрим план няма причина да очакваме сериозни трусове по отношение на тези банки. Основнен потенциален риск е възможна паника от страна на българските вложители, но това е твърде чувствителна тема, за която е много важно как ще бъде менажирана както от страна на самите гръцки банки в България, така и от БНБ. Поради това предполагам, че ще е необходима съответната публична кампания, която да увери вложителите, че няма рискове за техните авоари, е категорична икономистката от ИПИ.

Лъчезар Богданов от „Индъстри уоч” не очаква зараждащата се паника сред гръцките граждани по отношение на техните влогове в собствените им банки да се прехвърли в България. Проблемът е, че тези банки няма да могат да насочват по-голям собствен ресурс към България, както правеха през последните 6-7 години. Ако бъдат наистина сериозно затруднени, най-вероятния изход е да започнат да продават част от бизнеса си в Източна Европа, включително и в България. Най-вероятно ще се случи смяна на собствеността – българска банка с гръцки собственик да смени собственика си и да стане част, да речем, от германска или друга банкова група. Така няма да изчезнат нито клоновете в България, нито парите ще се „изпарят” от страната, пояснява икономистът. Това вече го видяхме с банка, която беше собственост на ирландска банка. Тя продаде делът си в българската банка на друг собственик и банката остана да работи в страната. Според Лъчезар Богданов до паника в България може да се стигне единствено при промяна в българската среда, сиреч от някакви действия на българското правителство. В тях е големият риск и той постоянно е съществувал през последните 20 години като заплаха за влоговете, депозитите и за цялата платежна система. Такива действия биха могли да бъдат израз на политически популизъм, подобен на онзи, който през последните десетилетия разруши дисциплината и разумността в Европа и по света. Изкушението на политиците е винаги да търсят краткосрочни ползи независимо от дългосрочните рискове. Ако България тръгне по пътя на Унгария, Гърция и Португалия, това би било проблем. Засега това не се случва, но затова го оценяваме като риск – не знаем дали няма да настъпи след една или повече години, предупреждава икономистът от „Индъстри уоч”.

Leave a Reply

Your email address will not be published.